Великите любовни истории: Патрик Суейзи и Лиса Ниеми – в добро и лошо, докато смъртта ги раздели
За кой филм се сещате първо при споменаването на думите “любовен романс ”? “Безсъници в Сиатъл ”? “Титаник ”? “Тетрадката ”? “Как да скъсаш с гаджето за 10 дни ”? Аз персонално се сещам за “Oт малоумен по-глупав ”, въпреки че там става въпрос по-скоро за броманс, а пък мен и никой не ме пита, тъй като имам малко екстравагантни показа за любовни взаимоотношения. Каквито и да са вашите асоциации обаче, историята, която следва да прочетете, не отстъпва по нищо на най-известните кинематографични образци за красивa, сърцераздирателна и вдъхновяваща обич сред двама души. Даже е по-добра, тъй като не е режисирана и няма втори повторения. Защото е същинска. Това е гочиво-сладката история на най-сексапилния мъж на планетата за 1991 година Патрик Суейзи и неговата отдадена, превъзходна брачна половинка, балерината Лиса Ниеми. И занапред предизвестявам – може и да ви би трябвало пакетче носни кърпички, с които да попивате сълзите си, до момента в който стигнете до края й.
Първите мемоари на всички киномани за Патрик Суейзи са от музикалния сантиментален филм от 1987 година “Мръсни танци ”. Не познавам човек, който да е гледал кино лентата и да не му е настръхвала кожата от осезаемата физическа химия сред основните герои – учителя по танци Джони Касъл и тийнейджърката Бейби. Спомням си, че когато филмът излезе по кината и гледахме по какъв начин Бейби от ден на ден се влюбва освен в танца, само че и в своя театрален сътрудник, нямаше кой да ни разубеди, че сред двамата не се случва същото и в действителността. Това, което не знаехме е, че същинската любовна история за “Джони ” е почнала доста преди филмът да бъде основан. Когато се снима “Мръсни танци ”, Суейзи е на 34 и от дълго време към този момент е срещнал своята сродна душа.
А това се случва, когато Патрик е на 18, а Лиса – едвам на 14. Крехкото като порцеланова статуйка русокосо девойче е най-хубавата ученичка в класа по типичен балет на майката на Патрик. Тийнейджърът, който също е балетист, не пропуща случай да се заиграе с балерините в школата. И те с наслада откликват на ухажванията му, тъй като Патрик е освен ужасно добър в поддръжките на сцената, само че и доста хубав. Едно момиче обаче се откроява на фона на всички останали. С появяването си Лиса напряко отвява главата на наперения юноша.
Не, това не е от обич от пръв взор. Поне не за нея. Първо на първо, Патрик е толкоз респектиран от гения, мозъка и цялостното държание на Лиса, че безусловно си глътва граматиката всякога, когато е около нея. И второ на второ, мама Суейзи, водена от женската си вътрешен глас, надушва накъде отиват нещата и насочва една изцяло сериозна опасност към сина си: “Ако размътиш мозъка на това момиче, ще те убия. ” Скоро обаче тя схваща, че каквото и да каже и да направи, няма да може да го накара да я не помни. А това е по този начин, тъй като, съгласно личните самопризнания на Суейзи, “Лиса беше друга от другите девойки, с които излизах.
В момента, в който почнех да й се поставям и да пущам нормалните си свалячески лафове, тя просто ми обръщаше тил. Повечето от срещите ни прекосяваха в изтезание, тъй като ме беше боязън да не изръся някоя нелепост. На нея не й харесваха повърхностните свалячи, а откровените, приземени хора. Така че сега, в който й споделих почтено какво желая от живота, какви са фантазиите ми, внезапно ме погледна с други очи. Тя беше най-умната жена, която бях срещал, и точно интелигентността й ме притегля към нея с такава мощ. ”
Едва откакто двамата стартират да водят откровени диалози и Патрик разкрива същинското си, уязвимо аз, Лиса разпознава в него човек със златна душа, с който може да си показа, че ще прекара остатъка от живота си. Женят се през 1975 г. в същото това студио за танци, в което Лиса е усвоявала писмеността на балетното изкуство. А това няма по какъв начин да не се схване по различен метод с изключение на като прелестна метафора за общата им пристрастеност както един към различен, по този начин и към танца. От този миг нататък двамата са неразделни, още повече че с изключение на всичко друго, имат и идентични занимания – танцуват дружно, яздят дружно, учат се да пилотират дружно. Обща е и пристрастеността им към животните – в ранчото си в Ню Мексико, което купуват през 1985 година, се грижат за крави и коне, кучета и пауни.
В професионален проект Лиса продължава танцовата си кариера, до момента в който Патрик се ориентира към киното. Изпитват финансови усложнения, само че всичко се трансформира в края на 80-те, когато с “Мръсни танци ” Патрик най-сетне прави огромния си пробив в киното. Въпреки че филмът е нискобюджетен, приходите от облагата надвишават и най-смелите упования на основателите му – 214 млн. $! Въпреки че ролята на Джони Касъл го изстрелва във висините на холивудската популярност, Суейзи си остава все по този начин твърдо стъпил на земята и с двата крайници. Той даже отдава триумфа си на Лиса, потвърждавайки, че е “щастливец, задето по това време имах жена до себе си, която безусловно вярваше в мен и не би се усъмнила, в случай че й кажа, аз съм този, който е закачил Луната на небето. ” Една от песните, които Суейзи написва за саундтрака на “Мръсни танци ” – “She Is Like a Wind ” e инспирирана от връзката му с нея. Всеки път когато я пее, без значение от мястото и мотива, споделя, че я посвещава на Лиса.
Бракът на Лиса и Патрик е съответно доказателство за пророческата прозорливост на тази злокобна сентенция. Разбира се, всеки брак си има своите положителни и неприятни моменти, само че при започване на 90-те тъкмо този навлиза в интервал, белязан с толкоз беди, че е невероятно човек да премине през тях, без те да оставят дълбоки прочувствени белези,
Първият удар идва, когато Лиса претърпява импровизиран аборт, а това е огромен потрес за съпрузите, които от дълго време се пробват да имат дете. Патрик е сломен, тъй като постоянно е знаел, че е роден с цел да бъде нечий татко. Но в този момент цялата обич, мъдрост и добрина, които са били подготвени да дадат на своята рожба, наподобяват пропилени. Това обаче е единствено началото на цяла една трагична поредност от събития. Скоро след аборта обичният татко на Суейзи умира от инфаркт, а няколко години по-късно си отива и сестра му след случайно предозиране с предписани лекарства.
Неспособен да се оправи с цялата тази скала от болежка, Патрик стартира да пие. Залитането му към чашката се отразява отрицателно на актьорската му кариера и последователно изпада от полезрението на продуцентите и режисьорите. Подмятат му по някоя и друга дребна роля, само че това въобще не му оказва помощ да се задържи на повърхността. Западащата му кариера дава отражение и върху персоналния му живот. Все по-често в общественото пространство стартират да циркулират клюки за проблеми в брака. На Патрик не му остава друго с изключение на да се вземе в ръце и за задачата непринудено влиза в клиника за лекуване на зависимости.
Съпрузите са разграничени повече от година – време, от което и двамата се нуждаят, с цел да рестартират живота си.
Когато обаче се събират още веднъж, въобще не си и показват, че животът им е подготвил още тежки тествания. През 2005 година Лиса претърпява втори импровизиран аборт, който докарва двойката до цялостно обезсърчение. За тях това е бил последният опит да имат дете. И като че ли болката от това, че в никакъв случай няма да изпитат насладата да бъдат родители не е задоволителна, ами и следващата покруса сполетява фамилията. През 2008 година Суейзи е диагностициран с рак на панкреаса в четвърта фаза. Симптомите са почнали в края на миналата година, само че дълго време артистът се пробва да пренебрегва болките, които разказва като “все едно ти изливат киселина в отворена рана. ” Скоро Суейзи стартира да губи тегло и за няколко месеца отслабва фрапантно.
Докторите му споделят, че възможностите му да оцелее, са оскъдни. Самите те не са в положение да му оказват помощ, тъй като ракът към този момент се е разпрострял и в други органи. Лошата вест обаче не обезкуражава Патрик и той споделя на лекаря си: “Покажи ми врага и ще го победя. ” Подлага се на химиотерапия с вярата, че чудото въпреки всичко ще се случи. През месеците, през които Патрик се бори с рака, двойката се старае да направи времето, което им остава дружно, изпълнено със смисъл и страст. С гала в духа на вълшебните приказки съпрузите възобновяват брачните си обети. Патрик се появява като принц на бял кон – алегоричен жест, с който желае да покаже, че връзката им е все по този начин мощна и буйна като в първия момент, в който са се влюбили. Този ден Лиса ще запомни като най-щастливия в целия си живот.
Въпреки болката, която раздира сърцето й като го гледа по какъв начин страда, само че също и поради огромното почитание, което изпитва към брачна половинка си, Лиса в никакъв случай не демонстрира и най-малката демонстрация на уязвимост през тези две години и всякога, когато я огледа, му споделя с убеденост в гласа, че всичко ще се оправи. Уви, приказката свършва и то не с “И двамата заживели спокойно и честито ”, когато Патрик Суейзи е едвам на 57 години.
След гибелта на обичния артист на 14 септември 2009 година, хиляди негови почитатели се стичат в Холивуд, с цел да слагат цветя и картички на неговата звезда на “Алеята на славата ”. Но, несъмнено, един човек е най-силно сломен от гибелта на Суейзи и това е брачната половинка, която е споделяла живота си с неговия в продължение на съвсем четири десетилетия.
Въпреки че се подготвяла психически в продължение на 22 месеца за неизбежната развръзка, когато краят идва, тя се оказва също толкоз уязвима и изплашена, колкото би била, в случай че гибелта беше пристигнала ненадейно.
Вместо да посипе косата си с пепел и да се остави на страданието Лиса Ниеми за следващ път потвърждава, че е невероятна и мощна жена, успявайки да придаде нов смисъл на живота си. С дейната си социална активност тя се трансформира в дипломат на вярата за всички, страдащи от панкреатичен рак.
Единственото нещо, за което и до ден сегашен 65-годишната вдовица съжалява, е че не е повтаряла задоволително постоянно на брачна половинка си, че го обича – макар че го е казвала всякога, когато е излизала от стаята – даже единствено с цел да си налее чаша вода…




