За Константин Мутафов Пенчо Славейков е образец на творец и

За Константин Мутафов Пенчо Славейков е пример на създател и морал. Това сподели проф. Стефан Вичев - откривател на родови летописи и роднина на писателя Константин Мутафов, който взе участие в полемика в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Русе, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм. Инициативата е под наслов " Пенчо Славейков през днешния ден " и се провежда от Българската телеграфна организация.

Проф. Вичев съобщи, че Мутафов и Славейков са от Трявна. Те се познават и от Народния спектакъл в София, където и двамата са работили.
" Връзката сред двамата е била доста мощна. Петър Мутафов и Петко Славейков са деца на брат и сестра. За мен Константин Мутафов е писателят, написал най-хубавите разкази за Русе ", сподели проф. Вичев.

Преподавателят по българска литература в Русенския университет доцент Велислава Донева добави, че връзката сред Константин Мутафов и Пенчо Славейков е в две направления.
" Едната е околните фамилни връзки, които не престават до края на живота и на двамата създатели. Но Константин Мутафов е човек на театъра. Всъщност това фамилно другарство и другарство с Пенчо Славейков прераства в тандем, който е единствено за година, когато Славейков е шеф на Народния спектакъл в София. Човекът, който най-плътно е до него, който най-вече му оказва помощ, е Константин Мутафов ", изясни доцент Донева.

Славейков е назначен за шеф на Народния спектакъл на 1 април 1908 година. Заема тази служба една година. " Докато е шеф, Славейков режисира три пиеси - " Вуйчо Ваньо " на Чехов, " Самотни хора " на Хауптман и " Младост " на Халбе. Чрез включването в театралния плакат на такива драми Пенчо Славейков ползва културната тактика на кръга " Мисъл " за художествено обновяване и самостоятелна художествена политика на един народен спектакъл. Смята, че театърът като живописен език и концепция би трябвало да се модернизира, с цел да реализира художествена пълноценност ", изяснява доцент Донева.

По думите й коментарът на Мутафов постоянно е на позицията на Славейков. " Мутафов споделя, че тази позиция на Славейков е малко рискова, тъй като не доближават български сили за българския спектакъл и по тази причина Славейков е прав да не позволява български пиеси на сцената за тази година на театъра, против което са негодували доста артисти и режисьори. И той споделя, че може да се стигне до банкрут на театъра, до злополука, които не са желателни ", изяснява още доцент Донева.

По думите й на 6 октомври 1908 година Мутафов е библиотекар на театъра. И тогава той провежда и взе участие в едномесечно турне на Народния спектакъл в Македония и други прилежащи области, където има българско население, което е по концепция на Славейков.

" Турнето стартира на 27 август 1908 от Одрин и приключва на 27 септември в Скопие. Това удивително събитие има политически резултат и укрепва вярата в популацията в несвободните български територии, написа Мутафов. Разказът му за това турне е доста жив. Интересен факт е, че актьорите са съпроводени от русенски оркестър. Докато трае турнето, Мутафов е преназначен за артистичен секретар на театъра, като замества титуляра на тази служба Пейо Яворов. Изнесени са общо 13 представления. Пътувало се е с трен, някъде са се придвижвали с карети, каруци, та даже и пеш. На 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, те са в Скопие. Обстановката е напрегната. Забранени са последните представления и трупата би трябвало да напусне бързо града ", описа още доцент Донева.

Според нея Константин Мутафов има и доста забавна публикация - " Болните крайници на Пенчо Славейков ", отдадена на 20 години от гибелта на поета.