Накъде сочи опашката на кометата
За кометите се счита, че произлизат от облака на Оорт и че навлизат във вътрешните елементи на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти, да вземем за пример съседните звезди. Когато дадена комета се приближи задоволително към Слънцето, нейните външни пластове стартират да се изпаряват под въздействието на неговото излъчване. Потоците от газ и прахуляк образуват гигантска по размери атмосфера към ядрото на кометата. наречена кома.
Слънчевата радиация и слънчевият вятър пораждат опашката на кометата. Тази опашка постоянно сочи в посока, противоположна на Слънцето. Отделените газове и прахуляк следват отличаващи се траектории, защото газовете се въздействат мощно от слънчевия вятър и биват издухвани непосредствено в посока, противоположна на Слънцето (за разлика от праха, който, в огромната си част, остава по орбитата на кометата). Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 км, само че тя може да бъде с размери, сравними с тези на Слънцето. Кометната опашка може да се простира до 1 АЕ.
Комата и опашката могат да бъдат следени от Земята, когато кометата се приближи към Слънцето и ги освети. Прахът също свети заради йонизация. Повечето комети са прекомерно бледи и могат да бъдат следени единствено с телескоп, само че в границите на едно десетилитие има няколко, които да са задоволително ярки, с цел да се виждат и с невъоръжено око.
Източник: Уикипедия
