Арест вместо присъда. Наръчник за мачкане на обвиняеми
За какъв брой присъди по шумни каузи в България се сещате? За нито една? За две-три? А в този момент се замислете какъв брой пъти сте чули или прочели фразата, че еди-кой си остава в ареста. Вероятно стотици пъти. И повода за това не е единствено процесуална.
Истината е, че у нас шумните каузи стартират с гръм и тропот и умират в тишина. Но сред началото и края е така наречен мярка за неотклонение, която всекидневно събира най-вече внимание. В прочут смисъл може да се каже даже, че за прокуратурата карцерът е по-голям от самата присъда. Защото на мярката има камери, а до момента в който се стигне до присъда, към този момент никой не помни защо тъкмо става дума.
Тук са нужни някои обяснения. Мярката за неотклонение не е нещо нелегално, а неведнъж е и потребна процедура. В значително случаи обаче тя се трансформира в наказване, което би следвало да е неприемливо. Но се позволява и даже предизвиква – и от съд, и от прокуратура. И най-много когато става дума за каузи, свързани с политици, или когато институциите решат да смачкат някого и да му вземат бизнеса.
От Десислава Иванчева до Благомир Коцев и от Явор Златанов до Веселин Денков. Това са все образци, в които мярката за неотклонение е " работила както би трябвало ".
Какво споделя разсъдъкът?
Разумно е да има метод човек, упрекнат в закононарушение, да бъде арестуван и придвижването му да бъде лимитирано. И, официално, това е концепцията както на ареста, по този начин и на всички други ограничения – домакински арест, гаранция и така нататък В закона са заложени критерии, по които се преценя дали един човек би трябвало да бъде арестуван за непрекъснато. Естествено, те са общи, тъй като не може да има предписание за всеки обособен случай. И по този начин законът споделя, че в ареста се оставя оня, за който може обосновано да се допуска, че е направил закононарушение, за който има заплаха да се укрие или да извърши друго закононарушение. Гледат се също правосъдно минало, както и тежестта на закононарушението, в което е упрекнат.
Още по тематиката:
Това е формалната част. А неофициалната истина е, че съвсем всеки може да лежи в следствения арест, стига съдът да го желае. И противоположното, несъмнено – в случай че не желаят да ви задържат, няма да го създадат.
Скандалите
През последните години в България имаше не един и два абсурда, свързани със задържане под стража. Най-актуалният е този с кмета на Варна Благомир Коцев. Той е в ареста повече от три месеца. Разследването против него се крепи основно на показанията на бизнесдамата Пламенка Димитрова, постоянен реализатор на публични поръчки във Варна при ръководството на ГЕРБ.
Делото против Коцев провокира съществено напрежение измежду опозицията. Въпросът стигна и до европейския парламент. Групата на " Обнови Европа " настоя даже за прекъсване на парите по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). До сходна стъпка не се е стигнало досега, само че политическата реакция е задоволително показателна.
Случаят " Коцев " може и да е най-пресният, само че надалеч не е единственият. Бегъл взор обратно през последните години дава задоволително образци. Някогашната кметица на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева, да вземем за пример, прекара в следствения арест осем месеца. След това бе дълго време арестувана и в дома си. В последна сметка тя бе наказана за корупционно закононарушение, само че с наказване от 20 години, което не се дава и за ликвидиране у нас. В последна сметка неотдавна бе помилвана откакто излежа огромна част от окончателната си присъда – шест години.
Още по тематиката:
Друг образец е казусът с предприемача Явор Златанов, от който потегли разплитането на аферата " Осемте джуджета ". Той е задържан откакто татко му Илия Златанов търси подпомагане от тогавашния следовател Петьо Петров-Еврото. Синът прекарва месеци наред в ареста по недоказано обвиняване, разболява се тежко и се постанова единият му бъбрек да бъде отхвърлен. Златанов-младши е в животозастрашаваща обстановка, когато е заставен да трансферира бизнеса си под опасността, че в случай че не го направи, няма да бъде закаран в болница и ще почине. Естествено, от делото, по което бе в началото задържан, не излезе нищо.
Друг предприемач, Веселин Денков, също бе държан в ареста месеци наред. Формално, задържан по обвиняване в лихварство, Денков твърди, че в действителност е бил арестуван, тъй като Бойко Борисов считал, че той е измежду уредниците на митингите от лятото на 2020 година
По-важното към това дело обаче бе, че с помощта на напъните на организацията " Антикорупционен фонд " и дамата на Денков – Ивайла Бакалова – бе разкрита мрежата за търговия с въздействие на Мартин Божанов-Нотариуса. Докато прокуратурата се чуди дали да го упрекна или не, Нотариуса бе разстрелян показно. Извършителите и поръчителите, естествено, не са открити.
Още по тематиката:
" Големият проблем при мярката за неотклонение е доказателственият стандарт, който е доста по-нисък от този, нужен за неоправдателна присъда. Освен съществуването на съмнение за осъществено закононарушение законът изисква съществуването и на други условия, само че постоянно декларативно се приема, че те са налични, просто с цел да се обоснове законосъбразност. По този метод се стимулира краткотрайно задържане по следствия, които е доста малко евентуално в миналото да завършат с ефикасна неоправдателна присъда ", споделя правният консултант в АКФ и някогашен прокурор Андрей Янкулов.
Испания и казусът " Васкес "
Естествено, проблеми с предварителния арест има освен в България. Но в останалите европейски страни те са от по-различно естество. В Испания да вземем за пример е доста прочут казусът с Долорес Васкес. През 2000 година тя е задържана по съмнение в убийството на дъщерята на някогашната ѝ партньорка. Случаят притегля публичното внимание и поради жестокото закононарушение, и заради обстоятелството, че става дума за гей двойка.
Васкес е задържана макар че има солидно оправдание. Тя прекарва в ареста 17 месеца. В последна сметка е изцяло оправдана, а същинският причинител е оголен по-късно. Васкес обаче не съумява да осъди страната за обезщетение, тъй като до 2019 година такова се планува единствено в избрани случаи – да вземем за пример при преустановяване на следствието.
Друг случай с почтен, само че лежал в ареста, е с някогашния президент на футболния клуб " Барселона " Сандро Росел. Той бе арестуван през 2017 година по обвинявания в пране на пари. Той прекара две години под стража и бе оневинен през 2019 година След това му бе присъдено обезщетение от 232 500 евро.
Според испанското законодателство страната е задължена да обезщети тези, които са били погрешно упрекнати или делата против тях са прекъснати след това. Тази смяна влезе в действие през 2019 година след решение на Конституционния съд. Преди това компенсации се изплащаха в лимитирани случаи - да вземем за пример единствено при дефинитивно оправдаване.
Средното обезщетение за всеки ден, прекаран в ареста, е 24 евро, сочи изследване на двама академични преподаватели. В Испания, както и в България, оптималният период в ареста зависи от това с каква присъда се санкционира съответното закононарушение. Човек може да прекара до 1 година в ареста, в случай че за закононарушението, в което е упрекнат, се плануват до 3 години затвор.
Още по тематиката:
Гърция и Конституцията
В Гърция задържането в предварителния арест е уредено в Конституцията. Според главния закон задържането е изключителна мярка и се постанова единствено по нужда.
Задържане под стража може да бъде разпоредено при положение, че има обосновано съмнение за виновността на обвинения, както и риск да избяга или да извърши друго закононарушение.
Срокът на предварителното задържане и в Гърция зависи от тежестта на наказването за съответното закононарушение. За тежки закононарушения оптималната дълготрайност на ареста е 18 месеца, а за всички останали – 12 месеца.
Въпреки че на първо четене върху мярката за неотклонение в Гърция има сериозен надзор, мнозина юристи показват, че предварителният арест се постанова всеобщо и без изключително вземане предвид със закона. Често пъти зад решетките се оставят хора с чисто правосъдно минало и упрекнати в леки закононарушения. Задържането под стража би трябвало да е изключение, а не предписание, и да се постанова, единствено в случай че наличието на обвинения не може да бъде обезпечено по различен метод, показват те.
В кои случаи се поставят компенсации? В Гърция човек, арестуван в следствения арест, може да бъде заплатен, в случай че е дефинитивно оневинен. Такива хора имат шестмесечен период, в който могат да заведат дело за отплата. Размерът на компенсацията се дефинира от съда за всеки обособен случай, само че в големия % от случаите е от 10 до 60 евро дневно. Обикновено се присъждат суми от порядъка на 2-5 хиляди евро. Тези компенсации може и да бъдат повишени, само че единствено в изключителни случаи.
Австрия и специфичният съдия
Предварителният арест в Австрия се постанова от специфичен арбитър, който се произнася по мярката за неотклонение. За разлика от България обаче тамошната полиция има пълномощие да задържа обвинени до 48 часа.
В предишното в Австрия съществува така наречен наложителен арест, който се ползва към обвинените в тежки закононарушения като ликвидиране, да вземем за пример. С решение на Конституционния съд тази процедура е анулирана.
През последните години съдилищата по-скоро заобикалят налагане на прелиминарен арест и поради огромната претъпканост в австрийските затвори. Залага се на по-леки ограничения като гаранция и подписка.
В случай, че обвиненият бъде оневинен, може да изиска обезщетение за времето, прекарано в ареста. Практиката сочи, че всекидневно се присъждат сред 20 и 50 евро за всеки ден, прекаран под стража.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Самуил Димитров (Mediapool.bg, България);
Lola García-Ajofrín и Inés Pérez Chávarri (El Confidencial , Испания ) , Giota Tessi (Efsyn, Гърция), Michael Moeseneder (Der Standard, Австрия).
Истината е, че у нас шумните каузи стартират с гръм и тропот и умират в тишина. Но сред началото и края е така наречен мярка за неотклонение, която всекидневно събира най-вече внимание. В прочут смисъл може да се каже даже, че за прокуратурата карцерът е по-голям от самата присъда. Защото на мярката има камери, а до момента в който се стигне до присъда, към този момент никой не помни защо тъкмо става дума.
Тук са нужни някои обяснения. Мярката за неотклонение не е нещо нелегално, а неведнъж е и потребна процедура. В значително случаи обаче тя се трансформира в наказване, което би следвало да е неприемливо. Но се позволява и даже предизвиква – и от съд, и от прокуратура. И най-много когато става дума за каузи, свързани с политици, или когато институциите решат да смачкат някого и да му вземат бизнеса.
От Десислава Иванчева до Благомир Коцев и от Явор Златанов до Веселин Денков. Това са все образци, в които мярката за неотклонение е " работила както би трябвало ".
Какво споделя разсъдъкът?
Разумно е да има метод човек, упрекнат в закононарушение, да бъде арестуван и придвижването му да бъде лимитирано. И, официално, това е концепцията както на ареста, по този начин и на всички други ограничения – домакински арест, гаранция и така нататък В закона са заложени критерии, по които се преценя дали един човек би трябвало да бъде арестуван за непрекъснато. Естествено, те са общи, тъй като не може да има предписание за всеки обособен случай. И по този начин законът споделя, че в ареста се оставя оня, за който може обосновано да се допуска, че е направил закононарушение, за който има заплаха да се укрие или да извърши друго закононарушение. Гледат се също правосъдно минало, както и тежестта на закононарушението, в което е упрекнат.
Още по тематиката:
Това е формалната част. А неофициалната истина е, че съвсем всеки може да лежи в следствения арест, стига съдът да го желае. И противоположното, несъмнено – в случай че не желаят да ви задържат, няма да го създадат.
Скандалите
През последните години в България имаше не един и два абсурда, свързани със задържане под стража. Най-актуалният е този с кмета на Варна Благомир Коцев. Той е в ареста повече от три месеца. Разследването против него се крепи основно на показанията на бизнесдамата Пламенка Димитрова, постоянен реализатор на публични поръчки във Варна при ръководството на ГЕРБ.
Делото против Коцев провокира съществено напрежение измежду опозицията. Въпросът стигна и до европейския парламент. Групата на " Обнови Европа " настоя даже за прекъсване на парите по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). До сходна стъпка не се е стигнало досега, само че политическата реакция е задоволително показателна.
Случаят " Коцев " може и да е най-пресният, само че надалеч не е единственият. Бегъл взор обратно през последните години дава задоволително образци. Някогашната кметица на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева, да вземем за пример, прекара в следствения арест осем месеца. След това бе дълго време арестувана и в дома си. В последна сметка тя бе наказана за корупционно закононарушение, само че с наказване от 20 години, което не се дава и за ликвидиране у нас. В последна сметка неотдавна бе помилвана откакто излежа огромна част от окончателната си присъда – шест години.
Още по тематиката:
Друг образец е казусът с предприемача Явор Златанов, от който потегли разплитането на аферата " Осемте джуджета ". Той е задържан откакто татко му Илия Златанов търси подпомагане от тогавашния следовател Петьо Петров-Еврото. Синът прекарва месеци наред в ареста по недоказано обвиняване, разболява се тежко и се постанова единият му бъбрек да бъде отхвърлен. Златанов-младши е в животозастрашаваща обстановка, когато е заставен да трансферира бизнеса си под опасността, че в случай че не го направи, няма да бъде закаран в болница и ще почине. Естествено, от делото, по което бе в началото задържан, не излезе нищо.
Друг предприемач, Веселин Денков, също бе държан в ареста месеци наред. Формално, задържан по обвиняване в лихварство, Денков твърди, че в действителност е бил арестуван, тъй като Бойко Борисов считал, че той е измежду уредниците на митингите от лятото на 2020 година
По-важното към това дело обаче бе, че с помощта на напъните на организацията " Антикорупционен фонд " и дамата на Денков – Ивайла Бакалова – бе разкрита мрежата за търговия с въздействие на Мартин Божанов-Нотариуса. Докато прокуратурата се чуди дали да го упрекна или не, Нотариуса бе разстрелян показно. Извършителите и поръчителите, естествено, не са открити.
Още по тематиката:
" Големият проблем при мярката за неотклонение е доказателственият стандарт, който е доста по-нисък от този, нужен за неоправдателна присъда. Освен съществуването на съмнение за осъществено закононарушение законът изисква съществуването и на други условия, само че постоянно декларативно се приема, че те са налични, просто с цел да се обоснове законосъбразност. По този метод се стимулира краткотрайно задържане по следствия, които е доста малко евентуално в миналото да завършат с ефикасна неоправдателна присъда ", споделя правният консултант в АКФ и някогашен прокурор Андрей Янкулов.
Испания и казусът " Васкес "
Естествено, проблеми с предварителния арест има освен в България. Но в останалите европейски страни те са от по-различно естество. В Испания да вземем за пример е доста прочут казусът с Долорес Васкес. През 2000 година тя е задържана по съмнение в убийството на дъщерята на някогашната ѝ партньорка. Случаят притегля публичното внимание и поради жестокото закононарушение, и заради обстоятелството, че става дума за гей двойка.
Васкес е задържана макар че има солидно оправдание. Тя прекарва в ареста 17 месеца. В последна сметка е изцяло оправдана, а същинският причинител е оголен по-късно. Васкес обаче не съумява да осъди страната за обезщетение, тъй като до 2019 година такова се планува единствено в избрани случаи – да вземем за пример при преустановяване на следствието.
Друг случай с почтен, само че лежал в ареста, е с някогашния президент на футболния клуб " Барселона " Сандро Росел. Той бе арестуван през 2017 година по обвинявания в пране на пари. Той прекара две години под стража и бе оневинен през 2019 година След това му бе присъдено обезщетение от 232 500 евро.
Според испанското законодателство страната е задължена да обезщети тези, които са били погрешно упрекнати или делата против тях са прекъснати след това. Тази смяна влезе в действие през 2019 година след решение на Конституционния съд. Преди това компенсации се изплащаха в лимитирани случаи - да вземем за пример единствено при дефинитивно оправдаване.
Средното обезщетение за всеки ден, прекаран в ареста, е 24 евро, сочи изследване на двама академични преподаватели. В Испания, както и в България, оптималният период в ареста зависи от това с каква присъда се санкционира съответното закононарушение. Човек може да прекара до 1 година в ареста, в случай че за закононарушението, в което е упрекнат, се плануват до 3 години затвор.
Още по тематиката:
Гърция и Конституцията
В Гърция задържането в предварителния арест е уредено в Конституцията. Според главния закон задържането е изключителна мярка и се постанова единствено по нужда.
Задържане под стража може да бъде разпоредено при положение, че има обосновано съмнение за виновността на обвинения, както и риск да избяга или да извърши друго закононарушение.
Срокът на предварителното задържане и в Гърция зависи от тежестта на наказването за съответното закононарушение. За тежки закононарушения оптималната дълготрайност на ареста е 18 месеца, а за всички останали – 12 месеца.
Въпреки че на първо четене върху мярката за неотклонение в Гърция има сериозен надзор, мнозина юристи показват, че предварителният арест се постанова всеобщо и без изключително вземане предвид със закона. Често пъти зад решетките се оставят хора с чисто правосъдно минало и упрекнати в леки закононарушения. Задържането под стража би трябвало да е изключение, а не предписание, и да се постанова, единствено в случай че наличието на обвинения не може да бъде обезпечено по различен метод, показват те.
В кои случаи се поставят компенсации? В Гърция човек, арестуван в следствения арест, може да бъде заплатен, в случай че е дефинитивно оневинен. Такива хора имат шестмесечен период, в който могат да заведат дело за отплата. Размерът на компенсацията се дефинира от съда за всеки обособен случай, само че в големия % от случаите е от 10 до 60 евро дневно. Обикновено се присъждат суми от порядъка на 2-5 хиляди евро. Тези компенсации може и да бъдат повишени, само че единствено в изключителни случаи.
Австрия и специфичният съдия
Предварителният арест в Австрия се постанова от специфичен арбитър, който се произнася по мярката за неотклонение. За разлика от България обаче тамошната полиция има пълномощие да задържа обвинени до 48 часа.
В предишното в Австрия съществува така наречен наложителен арест, който се ползва към обвинените в тежки закононарушения като ликвидиране, да вземем за пример. С решение на Конституционния съд тази процедура е анулирана.
През последните години съдилищата по-скоро заобикалят налагане на прелиминарен арест и поради огромната претъпканост в австрийските затвори. Залага се на по-леки ограничения като гаранция и подписка.
В случай, че обвиненият бъде оневинен, може да изиска обезщетение за времето, прекарано в ареста. Практиката сочи, че всекидневно се присъждат сред 20 и 50 евро за всеки ден, прекаран под стража.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Самуил Димитров (Mediapool.bg, България);
Lola García-Ajofrín и Inés Pérez Chávarri (El Confidencial , Испания ) , Giota Tessi (Efsyn, Гърция), Michael Moeseneder (Der Standard, Австрия).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ