Психично здраве под окупация: Кога палестинците могат да се излекуват?
За сътрудника ми Мариам* всяка заран е молитва. След като остави децата си на учебно заведение в предградие покрай Наблус, тя се надява, че нищо няма да попречи на пътя й назад към тях, когато работният й ден завърши.
„ Живеем в затвор навън, където и да сме, в никакъв случай не се усещаме в сигурност. Нямаме възприятие за независимост. Не можем да отидем от едно място на друго, без да изпитваме този боязън... контролно-пропускателните пунктове, бойците. Дори и да не ги видите по пътя, постоянно се страхувате, че някой преселник ще нападна. Винаги се опасявам за сигурността на моето семейство, че те ще бъдат засегнати или засегнати по някакъв метод. Това е оня непрекъснат боязън, безпокойствие, което изпитваш “, сподели ми тя неотдавна, когато дойде на работа една заран.
Родители като Мариам живеят в непрекъснат боязън, тъй като децата не са пощадени от окупационното принуждение, с което палестинците се сблъскват всекидневно. Травматичният опит на различен сътрудник, Мохамед*, също илюстрира това.
Ми...
Прочетете целия текст »
