За книгата Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн ...

За книгата Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн

„Жена на вятъра“ от Александър Секулов

За книгата

Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, дама , другар , наследник и татко , който съзира през очите на сина си. Има пътешестване без казуси , в инцидентна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе далеко , само че не може да те върне назад . Има море, време и вятър.

Докато четете „ Жена напразно “, може да ви се стори, че знаете нещо за това пътешестване , тъй като всичко в тази другояче измислена история е правилно – претърпяно , простено, предстоящо.

Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока обич и оставят болезнени белези и интуиции . Създават темп , който се слива с музиката на сърцето дълго откакто пандизите финалната й страница.

Прочетете тази книга – ще я заобичате и ще имате потребност от нея, когато решите да се сдобрите със себе си и да се отпуснете измежду вълните.

Обем: 152 стр.
Корична стойност : 14,95 лева
ISBN: 978–954–26–2126–3
Издателска къща „ ХЕРМЕС “ ООД

Аделина Радева, телевизионна журналистка

Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, без значение какво се случва, без значение даже от самия живот – е единствено по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се споделя . Такава история споделя Александър Секулов в „ Жена напразно “. Със звънкия кикот на спасителния курс през морето от сенки към светлината. С любов към индивида , в който единствено той си знае до каква степен има вяра , само че същественото е, че има вяра в обичта. И не геният , не майсторлъкът, а таман тя е за завиждане.

Елена Алексиева, писателка

За създателя

Александър Секулов е създател на романите „ Колекционер на любовни фрази “, „ Малката светица и портокалите “, „ Господ слиза в Атина “, „ Островът “ и „ Скитникът и синовете “. Издал е поетичните книги „ Карти и географии “, „ Възхитително и леко “, „ Море на живите “ и „ Хроники и химни “. Драматург е на Драматичен спектакъл – Пловдив, отличен с премия „ Аскеер “ за пиесите „ Няма ток за електрическия стол “ (2016) и „ Дебелянов и ангелите “ (2019). Носител на националните награди за лирика „ Христо Фотев “, „ Николай Кънчев “, „ Перото “, „ Иван Николов “.

Човек е раковина, в която морето сънува.

Интервю с Александър Секулов

Г-н Секулов, започваме диалога ни за новия ви разказ ... от финалните фрази , в които разказвачът споделя: „ Това е хрониката за онова лято, когато разбрах, че съм жив “. Как се роди концепцията за тази книга?

Човек получава живота безплатно , от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е напълно друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да разкажа за човек, към който съдбата е проявила благосклонност и му е подарила това преживяване.

А по какъв начин се появи дамата – в историята и в заглавието? И за какво Катерина?

Както се появява всяка дама в живота на един мъж: като неочаквана стихия . Като вятър, който си играе със счупената лодка ипрокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената постоянно е навалица в мъжките очи.

Останалите герои са доста колоритни, а диалозите и разказите им са изпълнени с комизъм . Създава се впечатлението, че предумишлено предлагате четене и схващане на разнородни равнища . Хуморът не е ли една от тези уловки?

Преди време мислех, че не мога да основа смешни герои. Сега е обратното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този казус в никакъв случай не е в настоящо време.

Телевизионната журналистка Аделина Радева дефинира „ Жена напразно “ като „ спасителна книга “. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога?

Спасението е в онова, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува.

Вие пишете още пиеси и лирика . Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най- доста ? Има ли освен това , което ви носи писането на романи?

Литературната формае дреха, която обличаш по отношение на сезона или настроението си. С годините от ден на ден обичам да вървя леко облечен по брега на морето.

Къде се подрежда „ Жена напразно “ измежду другите ви книги? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?

Честният отговор е: не знам.

С какво обръщение бихте искали да оставите читателя след финалната страница?

Господ е популярен и милосърден .

Източник: az-jenata.bg