За какво ли не се протестира последните години, особено в

За какво ли не се стачкува последните години, изключително в София. Да си напомним някои от „ великите “ мотиви за митинг: маските, имунизациите, украинското знаме, вносът на зърно (добро за потребителите, само че неприятно за родните „ предприемачи “), парите на строителите, които си желаеха от страната вместо от работодателите си.

Като върна лентата обратно през десетилетията, внезапно – с смут – откривам, че ние протестираме за значително неща, само че рядко за най-съществените и по-лошото: мъчно формулираме настояванията си. 

И, почтено казано, в случай че не знаеш какво искаш, най-вероятно ще получиш „ нещо друго “ или „ кво да е “. 

Как по този начин няма великански, мега митинги всяка седмица пред Столична община за новите цени на билетите и махането на старите евтини варианти за пътешестване?

Докато ни изясняват (че и от видеоклип даже), че „ пътуваш повече, плащаш по-малко “, ти си бъркаш в джоба, напипваш рестото и с възприятие на мъка установяваш, че си платил ПОВЕЧЕ, а пък си пътуваш все същото разстояние както и през последните години. 

За да не се чувстваш пр***ан, би трябвало да се качиш на градския превоз и да въртиш кръгчета, с цел да оползотвориш великите 30+ или 60+, тъй като другояче „ пътуваш все същото, а плащаш повече “ (така би трябвало да им се споделя кампанията). 

Няма картите за зареждане за метрото от по 1,20 лева за едно пътешестване, в този момент има билети за 1,60 лева или месечни карти за цялата градска мрежа. Само с едно пътешестване ми е с 0,40 лева по-скъпо към този момент – дневно: 0,80 лева Двайсет работни дни = 16 лева по-скъпо на месец. 192 лева на годна по-скъпо. Ако приемем, че пътувам с метрото САМО до работа и от работа и в никакъв случай в друго време за нищо друго. Тоест: доста повече от 200 лева на година ми отлитат. 

Логиката на тези, правили акцията „ пътуваш повече, плащаш по-малко “, е че можеш да смениш няколко транспортни средства за цената от 1,60 лева. Да – за някои от нас е добре това, само че каква част от потока са те?

Въпросът е: за чий ми е да променям транспортни средства, откакто аз ходя на работа, а не съм екскурзиант в личния си град?

Можеха просто да кажат, че ще усилват цената на билетите за ужасно доста от нас, а не да ме вършат на глупак, като ме лъжат, че в действителност било по-евтино. 

Едно: прибират ми парите;

Две: лъжат ме и ме подценяват, мислейки ме за глупак. 

И вследствие на това имаме предстоящото и напълно познато у нас ИЗЧАКВАНЕ. Тоест: нищоправене. Да забележим, да се ослушаме, ще им мине на хората, ще не помнят, керванът ще си върви. 

Още преди две седмици шефът на СОС предложи („ предложи “ е една дума с съвсем никакво наличие у нас) на Комитета да върне картата за една линия и метро. 

Две седмици си минаха. 

Днес от Българска социалистическа партия внесли отчет в Общината, в който – с изключение на, че си вършат мощен пиар – размахват комплицирано пояснен пръст, казвайки какъв брой неверно са направени измененията. 

Картите все по този начин липсват, валидаторите (о, каква изненада!) не одобряват всички дебитни карти, валидаторите на контрольорите не четат всички карти, цените са повишени, билетите, които се продават, са ненужни за голяма част от пътниците…

Времето си минава, нищо не се случва. 

Хората цъкат с език, подвигат плещи и животът си продължава. 

Следващият огромен митинг обаче, ще е за нещо „ велико “, като участието ни в НАТО да вземем за пример, или къде се вее някакво знаме. С идването на изборите, чакам и още по-„ велики “ хрумвания за митинги. 

Не им липсват „ истински “ хрумвания на уредниците на митингите, само че не може да се каже, че са изключително умни. Ако най-малко един път се бяха сетили да провеждат логичен митинг, щяха да разширят посещаемостта на „ ивентите “ си и с хора отвън личната си фракция. 

А, като сложим настрани плащачите на митинги с рейсове от провинцията – би трябвало да помислим и за елементарните хора… какво осмисля всекидневието им, откакто дословното бъркане в джоба им не е мотив за гласно неодобрение. За „ гласно “ не се брои разискването на тематиката със съседката или псуването по тв приемника, или да се караш на подавачката на билети, която евентуално също не е удовлетворена от новите промени, само че по-важното: от нея нищо не зависи. 

Въведоха се измененията при започване на годината/месеца и хората недоволстваха. Писаха се доста публикации, мнения, материали и така нататък по тематиката. В резултат: от общината дадоха обещание, че ще създадат нещо, в миналото, може би. С което се хвърли нужното количество прахуляк в очите на хората и те се кротнаха, керванът си върви. 

На какво се надяват? Че сме не запомнили? Ами не сме, само че към момента въпросът си стои: „ и какво от това? “ Те не престават да тупкат топката и да се чудят от какъв брой кладенци да ни донесат вода, че да се забавим още и още с връщането на старите карти. И да стигнем досега, в който към този момент ще е все тая, тъй като другата криза/трагедия/новина/въпрос/избори/предизборна акция ще са ни достигнали и цялото внимание ще е ориентирано натам. 

Пробват сега, „ в случай че мине “. И към този момент „ минава “.