Над 30% от заплатата на българина отива за храна
За какво харчим най-вече и по какъв начин да балансираме сред цени и заплати, разясняват някогашният обществен министър Христина Христова изпълнителният шеф на Съюза на стопанската самодейност Михаил Кръстев.
Българинът към този момент харчи над 30% от приходите си за храна и безалкохолни питиета, демонстрират последните данни на Националната статистика. 951 лв. приблизително на човек от домакинство са разноските за храна, като те са се усили с близо 14% по отношение на същия интервал на предходната година.
Според Христова това не е добра препоръка за виталния стандарт и качеството на живота у нас. „ В останалите 2/3 от разноските влизат средствата за сметки, налози, напредване и така нататък ”, акцентира някогашният министър на обществената политика.
„ Тенденцията се дължи на патологията в ръководството на обществените финанси ”, безапелационен е Кръстев. По думите на икономиста се въртим в обаян кръг. „ Когато даваме от ден на ден пари сякаш да помогнем на хората, те ги харчат за нещата, от които имат потребност. Така цените в магазините порастват, тъй като се усилва потреблението – по този начин работи пазарният принцип ”, изясни изпълнителният шеф на Съюза на стопанската самодейност.
Увеличили са се и разноските за алкохол и цигари - с 18,5% и към този момент са 130 лв.. Най-голямо е нарастването в потреблението на зеленчуци, месо, плодове и на кисело мляко. По-малко купуваме сирене и олио. Скок се следи и при средствата, които българите харчат за свободно време и просвета - с близо 20 на 100.
