За какво е битката между властта и площада в България

За какво е борбата сред властта и площада в България и в действителност ли „ поколението Z може да пенсионира ръководещите “, разяснява в ефира на БНР Веселин Стойнев, заместител основен редактор на „ Biglobal “ и създател в „ Дойче Веле “.

„ Политическото време към този момент тече и се сгъстява в подобен проявяване, че става историческо. И, в действителност, с изключение на поръчката, с изключение на днешния избор на съмнение, имахме и поръчка от водачите на ППДБ, че в случай че при разискването на вота, в деня на разискването на вота в Народното събрание ще има и нов митинг, в случай че в това време ръководството не подаде оставка. Така че, в действителност, имаме две политически дейности: едното е парламентарното – днешният избор на съмнение, второто е поръчка за нов митинг. Дотук двете издания на митинга победиха. Сега остава да забележим дали митингът и парламентарната съпротива ще победят и в третата крачка, като смъкват държавното управление. Това всичко се случва в няма и 10 дни. “

ППДБ стоят на задна линия, т.е. митингът е цивилен и политически, той не е единствено техен. Въпреки че те провеждат инфраструктурата на митинга, те добре си дават сметка, че там има разнообразни хора, в това число такива, които не са техни поддръжници и даже не ги харесват. Но там е и техният късмет, и те също го споделят намерено. Това е напълно обикновено в един подобен открит гражданско-политически развой – че се надяват да завоюват по този метод и по-голяма поддръжка. Т.е. да усилят своите почитатели измежду протестиращите. “

„ Площадът не е управническа коалиция, а е коалиция на нежелаещите настоящето ръководство. За да има идната политическа опция, е належащо да се измине и някакво политическо време. То ще мине доста бързо, само че очертанията му към този момент се задават. “

Хипотезата – ППДБ вършат услуга на президента Радев

„ Първо, да не ги надценяваме. Самите ППДБ съгласно мен бяха сюрпризирани от мащаба на митинга. Протестите в действителност са всеобщи, спонтанни в доста огромна степен и са разнородни. Там има и последователи на Радев, има, несъмнено, симпатизанти на ППДБ. Протестът към този момент е към сегашни и някогашни гласоподаватели, т.е. към по този начин наречената демократична общественост. Тепърва ще разберем дали най-младото потомство ще откри някакви свои желания и преди всичко ще отиде да гласоподава, тъй като те до момента доста не гласоподаваха.

Аз персонално се притеснявам, че може да има нещо сходно – въпреки че обстановката е напълно друга – на това, което се случи в Сърбия. Там една година младите стачкуват и нямат политическа визия, да не приказваме за посланичество. Не търсят такова. Младите като че ли са настроени отрицателно – какво не желаят, а не какво желаят, макар че стачкуват.

Всъщност шансът на ППДБ в този момент е повече хора да припознаят тях, а не Радев като политическа опция. В един миг вероятно да го и откажат, тъй като година-две всички го чакат да се появи на терена. “

Сега ли е моментът да останем без държавно управление

„ В този парламент, явно, друго държавно управление не може да има. Ако това държавно управление падне ГЕРБ няма да получи поддръжка. Ако получи същата поддръжка от същите четири партии, това е просто цялостно самоубийство към този момент – да повториш същото, да настъпиш два пъти мотиката. И отиваме на по този начин наречената „ домова книга “, в която президентът избира всред изредените: от ръководител на Народното събрание до омбудсман и избира длъжностен министър-председател. И март месец, това е в най-ранния вид, отиваме на нови избори. До тогава ръководи служебно държавно управление. Да, това ще бъде политическа неустойчивост, това ще бъде политическа рецесия. Но тя е и в този момент. Ние към този момент сме още веднъж в политическа рецесия, тъй като държавното управление е сложено под голям напън и хората не го желаят напълно декларативно, и от площадите се вижда, и от социологическите изследвания. Падне ли в този момент държавното управление, 100% несъмнено ще отидем на избори.

Протестът стартира с триумф

„ Този митинг е сполучлив. За разлика от 2020, за разлика от 2013, когато месеци наред се ходеше по улиците и имаше митинги, и нямаше резултат, дълго време никакъв резултат – в този момент резултатът идва незабавно. Тоест, когато митингът побеждава, той се презарежда, черпи от личната си сила и се разраства.

Аз това чакам, само че също по този начин се притеснявам, че той може да се радикализира и за разлика от полицейското безучастие, което видяхме в понеделник, което подпомагаше опорочаването на митинга с вандалщини и експанзия, в този момент пък можем да забележим свръхполицейско наличие и увереност, която по противоположната логичност също да провокира радикализация или да настрои още повече хората.

Единственото ми безпокойство е, в случай че до момента минахме общо взето без окървавяване, то в този момент при една радикализация и по-голяма повсеместност на митинга се притеснявам, че нещата могат да добият много по-страшен вид.

И жалкото в тази ситуация е, че Бойко Борисов като водач на най-голямата групировка с най-дълъг политически опит, който постоянно е успявал да се изплъзне от митинги, като изключим тъй наречените „ под колоните “, и по този начин да ги предотвратява, и да подава оставка авансово, в случай че щете… Сега Борисов няма такава опция, тъй като явно е към този момент доста подвластен от Пеевски, а и тъй като при всички положения губи. Един управнически неуспех ще му донесе доста вреди на избори – едно самопризнание „ ние се провалихме, паднахме от власт “ непринудено, по този начин да се каже. И едно събаряне от власт по един, не дай Боже, по-кървав метод ще донесе също доста огромни провали електорални. Да не приказваме чисто партийно за ГЕРБ. Така че в някакъв смисъл гласоподавателите на ГЕРБ са заложници сега на своя водач и то по един много непризнателен за тях метод. “

Още настоящи мнения – четете тук