По бай-Тошово време гейове нямаше. И други лъжи
За живота на гей хората в България преди 1989 година се знае малко. Толкова малко, че някои си разрешават тезата, че „ демокрацията ни докара гейовете “. ЛГБТ хора постоянно е имало. През комунизма те са следени, осъждани, изселвани. А репресиите тогава изясняват за какво стигмата я има до през днешния ден, споделят специалисти.
Годината е 1964-та. Той я разказва като „ кошмарна “. Тогава е още студент в Софийския университет и прохождащ създател във вестник „ Студентска естрада “.
Един ден през юли е задържан от комунистическите управляващи с едно само обвиняване – че е хомосексуален. Според Наказателния кодекс по това време хомосексуалните дейности са закононарушение, което се санкционира с от 2 до 5 години затвор.
Той е държан над 2 месеца в изолатор в опит да бъде принуден да признае хомосексуалните си „ проявления “, наказан е и пратен зад решетките.
По-късно е амнистиран, само че комунистическата власт употребява досието му като неизменим инструмент за опасност. Вербуван е от Държавна сигурност (ДС) – репресивния уред на режима, и вписан с агентурното име „ Пламенов “.
Тази история е на към този момент починалия публицист и кинокритик Атанас Свиленов . Той обаче е единствено един от общо над 28 души, които през лятото на 1964 година стават жертва на евентуално най-големия правосъден развой поради полова ориентировка в България. Делото надалеч не е единственото – до рухването на комунистическата власт има още няколко такива групови каузи, а наказаните са десетки.
Документите за тези процеси са ясно опровергаване на пропагандната теза, че „ по бай-Тошово време гейове нямаше “ и че привличането сред хора от един и същи пол е „ мода “, налагана от Запада. Тези изказвания са част от антидемократичната и антиевропейска изразителност в България от повече от 10 години, която доближи своя пик към дебата " за " и " срещу ". Това е документът на Съвета на Европа за битка против домашното принуждение, който България в последна сметка не ратифицира.
Архивите обаче ясно демонстрират, че до 1989 година комунистическият режим просто прави всичко допустимо, с цел да скрие, сплаши и накаже ЛГБТ хората.
Освен вкарвани в пандиза, те са интернирани в трудови лагери, изселвани и подлагани на опити за „ лекуване “, които модерна медицина изрично отхвърля. А репресиите против тях тогава са част от обяснението за продължаващата стигма и през днешния ден.
През последните години ЛГБТ хората в България не престават да се сблъскват освен с дискриминация, само че и с и принуждение. Затова и в събота още веднъж Прайд - в отбрана на правата на ЛГБТ хората. Тази година то беше под наслов “България е и нашият дом ”.
Хомосексуалността като „ капиталистически излишък “
За това, че хомосексуални хора са били част от българското общество доста преди пропагандната теза за „ западно въздействие “, свидетелства още първият углавен закон след Освобождението, признат през 1896 година Той планува затвор от 6 месеца за „ мъжеложство “.
За наличието и на транс хора пък от края на 19 век, изследвани от историка Стефан Дечев.
След като комунистическият режим узурпира властта през 1944 година, преследванията – на първо място против гей мъже, не престават. В Наказателния кодекс от 1951 година наказванията за хомосексуални дейности даже и стават в размер от 2 до 5 години затвор.
Въпреки че в този закон към този момент не са приказва единствено за „ мъжеложство “, а въобще за полови дейности „ сред лица от идентичен пол “, гоненията са ориентирани най-много против мъже. Това открива в свое Вероника Димитрова - помощник в катедрата по социология на Софийския университет. Тя открива единствено един документ, в който се приказва за полови връзки сред дами.
Пред Свободна Европа тя споделя, че това не е единствено български феномен и съгласно нея се дължи на по-слабата видимост на хомосексуалните дами в обществото, както и на обстоятелството, че властта ги е възприемала като по-малка социална „ заплаха “.
„ Буржоазен излишък “, който заплашва социалистическото общество
Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към хомосексуалните хора в действителност следва метода на Съветския съюз, където водачът Никита Хрушчов инициира няколко акции на гонения. Общата комунистическа теза е следната – хомосексуалните прояви са „ капиталистически излишък “, който заплашва социалистическото общество и по тази причина би трябвало да бъде преследван.
Така още през 1951 година българската милиция подхваща една от първите си известни акции. 70 мъже са хванати, като измежду тях има служители, инженери, офицери. Част от тях са наказани.
Освен това Българска комунистическа партия стартира да води и нещо като „ регистри “ на хомосексуалните жители като „ врагове на режима “. Вероника Димитрова показва в проучването си, че през 1954 година да вземем за пример на властта са били известни общо 275 „ дейни и пасивни хомосексуалисти “, а осъдените са 29 .
Процесът през 1964 година
Още през 50-те години на предишния век, още веднъж по образеца на Съветския съюз, стартират и груповите правосъдни процеси против гей мъже. Те имат за цел на първо място заплашване, споделя за Свободна Европа историкът и шеф на Държавната организация „ Архиви “ Михаил Груев .
При най-големия развой 28 души са наказани поради половата си ориентировка или просто поради доноси за нея
Такива процеси има през 1952, 1959, 1962, 1963, само че евентуално най-големият е преди тъкмо 60 години – през юли 1964 година При него общо 28 души са наказани поради половата си ориентировка (или просто поради доноси за нея), като най-високите присъди доближават до 5 години затвор.
Сред тези, изправени пред съда, има театрални и кино дейци, чиновник в Главното ръководство на туризма, балетист от Концертна дирекция, масажист от Централна баня. Именно измежду тях е и журналистът и кинокритик Атанас Свиленов , който по-късно споделя за претърпяното в документалния филм „ Скрито възприятие “ (1997) и в други изявленията.
Сред наказаните е и Васил Андреев - текстописецът на един от най-известните български реализатори Емил Димитров . Както Андреев, по този начин и Свиленов загатват по-късно, че с тях са правени опити да бъдат „ излекувани “ от хомосексуалността, като са им давани мъжки хормони.
Шантажиране и рекрутиране
Изследванията на Груев в архивите демонстрират, че Атанас Свиленов е измежду многото наказани с такива обвинявания през годините, които след това са вербувани от Държавна сигурност. По думите на историка хомосексуалните хора са представлявали „ контингент, който е елементарен за рекрутиране “ от властта.
Причината е страхът, че тази толкоз персонална информация може да бъде обществено оповестена. Освен това един път наказани, това е стояло в досиетата им и е пречело и на възможните им желания за по-добра работна позиция или пък за пътешестване в чужбина.
„ Те - щат, не щат, са били принудени да сътрудничат на Държавна сигурност “, отбелязва Груев.
„ Това не е някакво българско откритие, нито е руско откритие. Това е общ метод на тоталитарните режими към другостта и различността “, споделя още той.
Промени, само че не напълно
През 1968 година е признат нов Наказателен кодекс, в който на пръв взор хомосексуалността е декриминализарана. Това обаче е единствено условно. Причината е, че в закона остават разпореждания, които дефинират като закононарушения „ всички хомосексуални дейности навън “ или осъществени „ по абсурден метод или по метод да подтикне другиго по пътя на извратяването “.
Според разбора на адвокати тези разпореждания са задоволително неразбираеми и на процедура дават опция за санкциониране на всяко хомосексуално деяние. „ Открито “ хомосексуално деяние, да вземем за пример, може да е налице, когато двама мъже просто се държат за ръка, до момента в който се разхождат, и по този метод намерено показват своята връзка, юрист Бойко Боев.
Така през идващите години присъдите поради полова ориентировка не престават. Групови процеси има и през 1974 и 1981 г . Паралелно с това обаче режимът постанова и голям брой други репресивни ограничения против хомосексуални жители. Десетки хора са наложително изселвани. Други са подлагани на „ конверсионна терапия “ с разнообразни лекарства, включително каптагон (вид амфетамин).
Трети са въдворявани в трудови лагери. В лагера в Ловеч да вземем за пример са интернирани гей мъже, на които е приписано някакво дребно нарушение като мотив за задържане, написа в книгата си „ Наказателните практики на комунистическия режим “ Мартин Канушев . Нивото на смъртност измежду тези хора в лагерите е изключително високо „ заради бруталните издевателства, на които са подлагани от страна на престъпните нарушители “, показва Канушев.
Всъщност разбирането за хомосексуалността като закононарушение дефинитивно отпада от българското законодателство чак през 2002 г ., и то единствено с помощта на Европейския съюз. Тогава това е част от изискванията за привеждане на българските закони към европейските стандарти в процеса на присъединение на България към Европейски Съюз.
Връзката сред през вчерашния ден и през днешния ден
Преследванията на комунистическия режим по отношение на ЛГБТ хората в България обаче остават незадоволително проучени, показва изследователката Вероника Димитрова. По думите ѝ е нужна още доста работа с архивите, тъй като знанието за тази съответна част от предишното „ ни дава една добра картина за самия режим и за това по какъв начин той е гледал на някакъв тип човешко разграничение “.
Освен това обаче такива проучвания са нужни, с цел да ни обяснят сегашното.
„ Да ни обяснят за какво през днешния ден има толкоз висок % на отрицателно отношение. В последна сметка това са едни дълги натрупвания “, споделя Димитрова.
Когато самата тя е почнала да работи по тематиката, неин прочут се е учудил, тъй като по думите му „ тогава ги нямаше тези хора “.
„ Няма по какъв начин да считаме, че това са явления, които в този момент се появяват “, отбелязва обаче Димитрова.
„ Просто хората в този момент са почнали малко по-открито да демонстрират ориентацията си. Другото са пропагандни тези, които искрено се стремят да изобретят някакъв тип традиция към фамилията и биологичния пол и да засилят едни консервативни трендове в обществото “, прибавя тя.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Годината е 1964-та. Той я разказва като „ кошмарна “. Тогава е още студент в Софийския университет и прохождащ създател във вестник „ Студентска естрада “.
Един ден през юли е задържан от комунистическите управляващи с едно само обвиняване – че е хомосексуален. Според Наказателния кодекс по това време хомосексуалните дейности са закононарушение, което се санкционира с от 2 до 5 години затвор.
Той е държан над 2 месеца в изолатор в опит да бъде принуден да признае хомосексуалните си „ проявления “, наказан е и пратен зад решетките.
По-късно е амнистиран, само че комунистическата власт употребява досието му като неизменим инструмент за опасност. Вербуван е от Държавна сигурност (ДС) – репресивния уред на режима, и вписан с агентурното име „ Пламенов “.
Тази история е на към този момент починалия публицист и кинокритик Атанас Свиленов . Той обаче е единствено един от общо над 28 души, които през лятото на 1964 година стават жертва на евентуално най-големия правосъден развой поради полова ориентировка в България. Делото надалеч не е единственото – до рухването на комунистическата власт има още няколко такива групови каузи, а наказаните са десетки.
Документите за тези процеси са ясно опровергаване на пропагандната теза, че „ по бай-Тошово време гейове нямаше “ и че привличането сред хора от един и същи пол е „ мода “, налагана от Запада. Тези изказвания са част от антидемократичната и антиевропейска изразителност в България от повече от 10 години, която доближи своя пик към дебата " за " и " срещу ". Това е документът на Съвета на Европа за битка против домашното принуждение, който България в последна сметка не ратифицира.
Архивите обаче ясно демонстрират, че до 1989 година комунистическият режим просто прави всичко допустимо, с цел да скрие, сплаши и накаже ЛГБТ хората.
Освен вкарвани в пандиза, те са интернирани в трудови лагери, изселвани и подлагани на опити за „ лекуване “, които модерна медицина изрично отхвърля. А репресиите против тях тогава са част от обяснението за продължаващата стигма и през днешния ден.
През последните години ЛГБТ хората в България не престават да се сблъскват освен с дискриминация, само че и с и принуждение. Затова и в събота още веднъж Прайд - в отбрана на правата на ЛГБТ хората. Тази година то беше под наслов “България е и нашият дом ”.
Хомосексуалността като „ капиталистически излишък “
За това, че хомосексуални хора са били част от българското общество доста преди пропагандната теза за „ западно въздействие “, свидетелства още първият углавен закон след Освобождението, признат през 1896 година Той планува затвор от 6 месеца за „ мъжеложство “.
За наличието и на транс хора пък от края на 19 век, изследвани от историка Стефан Дечев.
След като комунистическият режим узурпира властта през 1944 година, преследванията – на първо място против гей мъже, не престават. В Наказателния кодекс от 1951 година наказванията за хомосексуални дейности даже и стават в размер от 2 до 5 години затвор.
Въпреки че в този закон към този момент не са приказва единствено за „ мъжеложство “, а въобще за полови дейности „ сред лица от идентичен пол “, гоненията са ориентирани най-много против мъже. Това открива в свое Вероника Димитрова - помощник в катедрата по социология на Софийския университет. Тя открива единствено един документ, в който се приказва за полови връзки сред дами.
Пред Свободна Европа тя споделя, че това не е единствено български феномен и съгласно нея се дължи на по-слабата видимост на хомосексуалните дами в обществото, както и на обстоятелството, че властта ги е възприемала като по-малка социална „ заплаха “.
„ Буржоазен излишък “, който заплашва социалистическото общество
Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към хомосексуалните хора в действителност следва метода на Съветския съюз, където водачът Никита Хрушчов инициира няколко акции на гонения. Общата комунистическа теза е следната – хомосексуалните прояви са „ капиталистически излишък “, който заплашва социалистическото общество и по тази причина би трябвало да бъде преследван.
Така още през 1951 година българската милиция подхваща една от първите си известни акции. 70 мъже са хванати, като измежду тях има служители, инженери, офицери. Част от тях са наказани.
Освен това Българска комунистическа партия стартира да води и нещо като „ регистри “ на хомосексуалните жители като „ врагове на режима “. Вероника Димитрова показва в проучването си, че през 1954 година да вземем за пример на властта са били известни общо 275 „ дейни и пасивни хомосексуалисти “, а осъдените са 29 .
Процесът през 1964 година
Още през 50-те години на предишния век, още веднъж по образеца на Съветския съюз, стартират и груповите правосъдни процеси против гей мъже. Те имат за цел на първо място заплашване, споделя за Свободна Европа историкът и шеф на Държавната организация „ Архиви “ Михаил Груев .
При най-големия развой 28 души са наказани поради половата си ориентировка или просто поради доноси за нея
Такива процеси има през 1952, 1959, 1962, 1963, само че евентуално най-големият е преди тъкмо 60 години – през юли 1964 година При него общо 28 души са наказани поради половата си ориентировка (или просто поради доноси за нея), като най-високите присъди доближават до 5 години затвор.
Сред тези, изправени пред съда, има театрални и кино дейци, чиновник в Главното ръководство на туризма, балетист от Концертна дирекция, масажист от Централна баня. Именно измежду тях е и журналистът и кинокритик Атанас Свиленов , който по-късно споделя за претърпяното в документалния филм „ Скрито възприятие “ (1997) и в други изявленията.
Сред наказаните е и Васил Андреев - текстописецът на един от най-известните български реализатори Емил Димитров . Както Андреев, по този начин и Свиленов загатват по-късно, че с тях са правени опити да бъдат „ излекувани “ от хомосексуалността, като са им давани мъжки хормони.
Шантажиране и рекрутиране
Изследванията на Груев в архивите демонстрират, че Атанас Свиленов е измежду многото наказани с такива обвинявания през годините, които след това са вербувани от Държавна сигурност. По думите на историка хомосексуалните хора са представлявали „ контингент, който е елементарен за рекрутиране “ от властта.
Причината е страхът, че тази толкоз персонална информация може да бъде обществено оповестена. Освен това един път наказани, това е стояло в досиетата им и е пречело и на възможните им желания за по-добра работна позиция или пък за пътешестване в чужбина.
„ Те - щат, не щат, са били принудени да сътрудничат на Държавна сигурност “, отбелязва Груев.
„ Това не е някакво българско откритие, нито е руско откритие. Това е общ метод на тоталитарните режими към другостта и различността “, споделя още той.
Промени, само че не напълно
През 1968 година е признат нов Наказателен кодекс, в който на пръв взор хомосексуалността е декриминализарана. Това обаче е единствено условно. Причината е, че в закона остават разпореждания, които дефинират като закононарушения „ всички хомосексуални дейности навън “ или осъществени „ по абсурден метод или по метод да подтикне другиго по пътя на извратяването “.
Според разбора на адвокати тези разпореждания са задоволително неразбираеми и на процедура дават опция за санкциониране на всяко хомосексуално деяние. „ Открито “ хомосексуално деяние, да вземем за пример, може да е налице, когато двама мъже просто се държат за ръка, до момента в който се разхождат, и по този метод намерено показват своята връзка, юрист Бойко Боев.
Така през идващите години присъдите поради полова ориентировка не престават. Групови процеси има и през 1974 и 1981 г . Паралелно с това обаче режимът постанова и голям брой други репресивни ограничения против хомосексуални жители. Десетки хора са наложително изселвани. Други са подлагани на „ конверсионна терапия “ с разнообразни лекарства, включително каптагон (вид амфетамин).
Трети са въдворявани в трудови лагери. В лагера в Ловеч да вземем за пример са интернирани гей мъже, на които е приписано някакво дребно нарушение като мотив за задържане, написа в книгата си „ Наказателните практики на комунистическия режим “ Мартин Канушев . Нивото на смъртност измежду тези хора в лагерите е изключително високо „ заради бруталните издевателства, на които са подлагани от страна на престъпните нарушители “, показва Канушев.
Всъщност разбирането за хомосексуалността като закононарушение дефинитивно отпада от българското законодателство чак през 2002 г ., и то единствено с помощта на Европейския съюз. Тогава това е част от изискванията за привеждане на българските закони към европейските стандарти в процеса на присъединение на България към Европейски Съюз.
Връзката сред през вчерашния ден и през днешния ден
Преследванията на комунистическия режим по отношение на ЛГБТ хората в България обаче остават незадоволително проучени, показва изследователката Вероника Димитрова. По думите ѝ е нужна още доста работа с архивите, тъй като знанието за тази съответна част от предишното „ ни дава една добра картина за самия режим и за това по какъв начин той е гледал на някакъв тип човешко разграничение “.
Освен това обаче такива проучвания са нужни, с цел да ни обяснят сегашното.
„ Да ни обяснят за какво през днешния ден има толкоз висок % на отрицателно отношение. В последна сметка това са едни дълги натрупвания “, споделя Димитрова.
Когато самата тя е почнала да работи по тематиката, неин прочут се е учудил, тъй като по думите му „ тогава ги нямаше тези хора “.
„ Няма по какъв начин да считаме, че това са явления, които в този момент се появяват “, отбелязва обаче Димитрова.
„ Просто хората в този момент са почнали малко по-открито да демонстрират ориентацията си. Другото са пропагандни тези, които искрено се стремят да изобретят някакъв тип традиция към фамилията и биологичния пол и да засилят едни консервативни трендове в обществото “, прибавя тя.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ