За жените в историята не се пише много, но често

За дамите в историята не се написа доста, само че постоянно те са имали толкоз определяща и градивна роля, колкото и мощният пол. Понякога коват съдбините на цели империи. Доказват го малко, само че достоверни извори – монетите и печатите. На тях паралелно до владетелите постоянно стоят законните им „ първи дами”, майки, дъщери, даже любовници. А обратно във вековете парите не са единствено разплащателно средство, а пропагандират и утвърждават власт. Това споделя нумизматът доктор Женя Жекова от Регионалния исторически музей в Шумен в завладяващото си изследване за ролята на владетелките – „ Византийската императрица върху монетите и печатите”. Книгата наблюдава държавните знаци с дамско присъединяване освен на Византийската империя от V до XV, а споделя и за увековечените български царици от това време и техните ориси, написа " Труд ". Не са доста – за 1000 години женски ликове има върху 58 златни, сребърни и медни парични единици от Византия и България. Фигурират и на 36 вида печати /моливдовули/, с които е скрепявана кореспонденцията. Само четири български царици греят върху държавни знаци, известни са три техни монети и два печата, споделя със страдание доктор Жекова. За първи път цар Иван Александър (1331-1371) се появява върху монета с втората си брачна половинка еврейката Сара с християнско име Теодора. Владетелят с царицата са един до различен и държат жезъл. Те са върху медна монета с надпис „ Александър цар и Теодора царица”. Следващият наш държател с „ първа дама” е синът му цар Иван Срацимир (1356 – 1396), който ръководи Видинското царство. На паричните знаци той е със брачната половинка си Анна, влашка принцеса. Тя стои паралелно до него върху медна монета, само че името й липсва, отбелязва доктор Жекова. И върху една сребърна емисия имаме държател и владетелка-майка. Това е монетата на Михаил Асен (внук на Мичо Асен) и майка му Ирина (съпруга на цар Йоан Асен III и щерка на император Михаил VIII Палеолог). Предполага се, че монетите са изсечени във Византия с чисто пропагандна цел и налагане на владетелската двойка у нас. От Ирина Пелеологина Асенина има и непокътнат щемпел. Един единствен e и се съхранява в частна сбирка в Северна Америка. Смятан е за първия щемпел, на който българска кралица е показана като еднолична владетелка и това очевидно подсказва упоритостите й над търновския трон. Безспорно най-популярната група български печати с женско наличие са по-назад във времето още при Цар Петър I със брачната половинка му Мария. Открити са стотици. Той е първият български владeтел, осъществил династичен брак с византийска принцеса и постигнал доста по пътя на дипломацията. Заради изображението на печатите има догатки, че тя е негова съвладетелка – двамата държат скиптър, само че ръката на Мария е над тази на Петър. Вероятно думата й е доминирала, в случай че се съди по иконографията. Равенството обаче продължава до 945 година, когато дядо й император Роман Лакапин пада от власт и Петър я отстранява. По печатите е самичък. Първоначално изчезва единствено името Мария, след това и обликът и по този начин е до 969 година През 2004 година в остарялата столица Велики Преслав е открит щемпел, на който няма облик, само че има надпис Мария Василиса (владетелка), припомня доктор Жекова в книгата си. Затова историци съдят, че се е замонашила или е дискретно отстранена. „ Оскъдна е информацията за нашите царици, не се знае каква активност са правили, незнайни са даже имената им. Византийските владетелки са строяли църкви, манастири, били са ктитори. А при нас даже непокътнатите изображения на владетелки се броят на пръстите на едната ръка”, разяснява доктор Жекова. На корицата на книгата й грее златна монета с Ирина Атинянката (797-802), първата жена в историята на Византийската империя, ръководи еднолично от свое име. Титулува се „ василевс на ромеите”, вместо „ августа” или „ василиса”, само че на монетите въпреки всичко е маркирана „ василиса”. След гибелта на брачна половинка си е регент на сина си, само че го ослепява и отстранява от ръководството! Толкова властни са били някои дами на трона. Авторката разказва и щемпел, за който се допуска, че е на държанка на държател – моливдовул на Мария Склирина, севаста (1042-1045). Той е в частна сбирка. Битува мнението, че тя е първа „ севаста” или държанка на император Константин IX Мономах. Има доста печати на императрици от това време, само че всички се именуват августи. Смята се, че купата севаста е основана като успоредна на законната императрица. Женският облик на печата е хубав, само че от короната липсват типични владетелски знаци, дрехата е с изключително V-образно деколте, разсъждават историци и накланят везните към държанка. Истинско предизвикателство е да се търси дамското наличие по държавните знаци и по тази причина Женя Жекова изяснява, че книгата й е писана на един мирис, сърцевината се родила за два-три месеца. Дотолкова се увлякла, че почнала да изследва женските ликове и върху паричните знаци от последното столетие. Няма смяна – нежните облици не престават да са необичайност, а извоюват наличието с хубостта си. За 130 година след Освобождението у нас се появяват едвам 17 банкноти с женски ликове. Повечето са анонимни – на жътварки, розоберачки, тютюноберачки. Някои обаче имат забавни истории. Първата е 100 лева емисия 1887 година „ Майка” – вдясно е жена в носия, в едната ръка държи хурка, с другата е прегърнала дете. Това е първа българска банкнота с живописно изображение. Върху 500 лева от 1942 година „ Мома” към този момент е известна личността – стои ликът на 19-годишната Евдокия Ковачева от с. Дивля. Година по-рано в селото са поканени публицисти да отразят събор на сурвакари с кукерски маски. Те снимат красивите моми, а фотото на Евдокия се появява в списание и вестник, вземат решение да украси и банкнота. За това кметът на прославеното село я подарява с 3 метра плат. Върху 100 лева от 1951 година „ Гроздоберачка” работливата мома също е известна – това е Софка Ковачева от Лясковец, която през септември 1936 година е снимана на гроздобер. Тогава е на 21 година, ликът й се завърта по списания, а през 1937 година е употребена и за реклама на Пловдивския панаир. Много емблематични са 2-та лв. от 1962 година с гроздоберачката, която е в обращение 34 година Това е Кина Гърбова от Сухиндол, а е снимана през 1960 година, когато е на 16 година Столичен фотограф изпраща няколко фотоса на галерия в Германска демократична република, а този с Кина печели първо място. От 2015 година Кина е почетен жител на Сухиндол. 20-те лв. от 1991 година – „ Десиславките”,са с облика на брачната половинка на цар Калоян – Десислава, ктиторица на Боянската черква. За главен декор на банкнотата са употребявани орнаменти от златотъканата мантия на севастократор Калоян. Вече позабравени са 10 000 лева от 1996 година с картината „ Българска мадона” на Владимир Димитров – Майстора. Моделът е Стана Гогова от с. Ръждавица и тя се счита за четвъртия действителен облик върху българска банкнота. 50-те лв. в обращение от 1999 година пък са считани за най-романтичната банкнота. На лицевата страна е поетът Пенчо Славейков, а от противоположната – поетесата Мара Белчева, огромната му обич. Изобразени са и композиции от Славейковото творчество.