Пътят към еврото за източноевропейските страни става все по-труден
За източноевропейските страни пътят към еврото става все по-труден, написа Bloomberg.
България е следващата някогашна комунистическа страна, която е насочила взор към единната валута. Тя получи утвърждение от Европейския съюз, с цел да продължи пътя си към еврото, само че би трябвало да извърши по-строги критерии от предходните претенденти.
Финансовите министри от еврозоната обявиха, че новите условия ще продължат да се ползват и за идващите балкански претенденти за еврото - Хърватия и Румъния.
България дава отговор на формалните критерии за приемане на еврото и се надяваше да кандидатства за влизане в чакалнята на обща валута - валутният механизъм ERM-2 - още през това лято.
Но след размириците в битката с гръцкия дълг и свадите за пране на пари в нови членки на еврозоната като Литва, Европейски Съюз не поема никакви опасности.
Допълнителните условия включват съдействие с банковия съюз на блока и стъпки за ограничение на корупцията, което в допълнение изнервя българското държавно управление.
" Въпросите, свързани с банковия контрол, институционалната и действителната конвергенция, получиха значима тежест при приемането на нови членове в евро клуба ", сподели Чиприан Даскалу, основен икономист за Балканите в ING Bank.
" Може да звучи като смяна на разпоредбите в придвижване, само че наподобява належащо след европейската дългова рецесия ", показва Даскалу.
Новите условия за влизане в Европейски Съюз съвсем несъмнено ще се ползват към Хърватия, която удостовери предходната седмица, че има за цел да се причисли към ERM-2 до 2020 година
В деня след оповестяването на Европейски Съюз за България, шефът на хърватската централна банка Борис Вуйчич беше спокоен, наричайки участието в еврозоната " естествена последваща стъпка " за Хърватия.
Румъния също напредва с проектите си за еврото. И при нея съществуват сходни опасения, свързани с корупцията - проблем, който държи София и Букурещ отвън Шенген.
Друга паника и за трите балкански страни е разликата в благосъстоянието сред тях и по-богатите страни от Европейски Съюз.
Брюксел приканва България, най-бедната страна в блока, да обезпечи стабилно икономическо доближаване - изискване, което не е сложено на балтийските страни, когато аплайваха за присъединение към ERM-2.
България може да стане част от еврозоната 3 години откакто влезе в чакалнята, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция еврокомисарят, отговарящ за еврото и финансовата непоклатимост Валдис Домбровскис.
Страната ни би трябвало да престои в чакалнята най-малко 2 години, след което Брюксел ще реши дали сме на практика подготвени за общата валута. Най-важното е София да извършва икономическите критерии от Маастрихт, а сега тя дава отговор на всички тях, изясни Домбровскис.
Новите условия демонстрират, че Европейски Съюз се учи от грешките в предишното с други пресни членове на еврото, до момента в който валутната зона се разраства, съгласно Даниел Грос, шеф на Центъра за европейски политически проучвания в Брюксел.
" Опитът в балтийските страна сподели, че в случай че една страна с доста по-ниско равнище на приходи се причисли, тя може да попадне в рисков цикъл на плевел скок и внезапен спад ", означи Грос пред Bloomberg.
" Абсолютно належащо е Европейски Съюз да се стабилизира и ще бъде в полза на претендентите да подобрят върховенството на закона вкъщи ", прибавя той. /money.bg
България е следващата някогашна комунистическа страна, която е насочила взор към единната валута. Тя получи утвърждение от Европейския съюз, с цел да продължи пътя си към еврото, само че би трябвало да извърши по-строги критерии от предходните претенденти.
Финансовите министри от еврозоната обявиха, че новите условия ще продължат да се ползват и за идващите балкански претенденти за еврото - Хърватия и Румъния.
България дава отговор на формалните критерии за приемане на еврото и се надяваше да кандидатства за влизане в чакалнята на обща валута - валутният механизъм ERM-2 - още през това лято.
Но след размириците в битката с гръцкия дълг и свадите за пране на пари в нови членки на еврозоната като Литва, Европейски Съюз не поема никакви опасности.
Допълнителните условия включват съдействие с банковия съюз на блока и стъпки за ограничение на корупцията, което в допълнение изнервя българското държавно управление.
" Въпросите, свързани с банковия контрол, институционалната и действителната конвергенция, получиха значима тежест при приемането на нови членове в евро клуба ", сподели Чиприан Даскалу, основен икономист за Балканите в ING Bank.
" Може да звучи като смяна на разпоредбите в придвижване, само че наподобява належащо след европейската дългова рецесия ", показва Даскалу.
Новите условия за влизане в Европейски Съюз съвсем несъмнено ще се ползват към Хърватия, която удостовери предходната седмица, че има за цел да се причисли към ERM-2 до 2020 година
В деня след оповестяването на Европейски Съюз за България, шефът на хърватската централна банка Борис Вуйчич беше спокоен, наричайки участието в еврозоната " естествена последваща стъпка " за Хърватия.
Румъния също напредва с проектите си за еврото. И при нея съществуват сходни опасения, свързани с корупцията - проблем, който държи София и Букурещ отвън Шенген.
Друга паника и за трите балкански страни е разликата в благосъстоянието сред тях и по-богатите страни от Европейски Съюз.
Брюксел приканва България, най-бедната страна в блока, да обезпечи стабилно икономическо доближаване - изискване, което не е сложено на балтийските страни, когато аплайваха за присъединение към ERM-2.
България може да стане част от еврозоната 3 години откакто влезе в чакалнята, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция еврокомисарят, отговарящ за еврото и финансовата непоклатимост Валдис Домбровскис.
Страната ни би трябвало да престои в чакалнята най-малко 2 години, след което Брюксел ще реши дали сме на практика подготвени за общата валута. Най-важното е София да извършва икономическите критерии от Маастрихт, а сега тя дава отговор на всички тях, изясни Домбровскис.
Новите условия демонстрират, че Европейски Съюз се учи от грешките в предишното с други пресни членове на еврото, до момента в който валутната зона се разраства, съгласно Даниел Грос, шеф на Центъра за европейски политически проучвания в Брюксел.
" Опитът в балтийските страна сподели, че в случай че една страна с доста по-ниско равнище на приходи се причисли, тя може да попадне в рисков цикъл на плевел скок и внезапен спад ", означи Грос пред Bloomberg.
" Абсолютно належащо е Европейски Съюз да се стабилизира и ще бъде в полза на претендентите да подобрят върховенството на закона вкъщи ", прибавя той. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ