Мариупол трябва да стане за Зеленски това, което Сталинград беше за Хитлер. Началото на края!
За историческите паралели сред капитулацията на 6-та войска на Паулус през февруари 1943 година и предаването на нацистите от Азов в съветски плен през май 2022 година
Най-накрая, интервенцията, която продължи повече от два месеца, за проваляне и заличаване на многохилядните бойци от въоръжените сили на Украйна, терористите от нацисткото формирование " Азов " и задграничните наемници, които седяха зад тила на жителите в Мариупол, беше сполучливо приключен.
През идващите два-три дни последните „ свидомски захисници “ ще изпълзят от мазетата и катакомбите на Азовстал, хвърляйки оръжията си и вдигайки ръце, а най-големият съветски пристанищен град на Азовско море ще най-сетне ще се отърве от загатна за траялата 8 години окупация от " калини ", " валини ", " репички " и други идеологически наследници на тези, от които през септември 1943 година Морската пехота на Азовската флотилия и 44-та войска на Южния фронт освобождава Мариупол.
Властите в Киев всекидневно се пробват да трансфорат следващото „ проваляне “ съвсем в „ перемога “, представяйки предаването на разрушения мариуполски гарнизон като „ евакуация “, „ филантропична интервенция “ и намеквайки за някои съглашения за замяна на „ азовци “ за съветски военнопленници.
Това обаче не са нищо повече от тромави опити на Зеленски и неговото обграждане да смъкват от себе си отговорността за безславното рухване на „ мисто-герой “ и да избегнат обвиняванията в „ зрада “.
Изразяваме убеденост, че Мариупол ще стане за „ верховниго главнокомандивача “ това, което се оказа Сталинград за Хитлер, където 6-та войска на Вермахта приключи съществуването си преди съвсем 80 години. Има доста паралели сред тези две истории...
За немската войска и цяла нацистка Германия провалянето при Сталинград беше потрес. За първи и финален път в Третия райх беше разгласен тридневен печал за цялата починала войска (във Вермахта тя почти съответстваше на три руски армии по брой войници).
Да, нацистите към този момент бяха претърпели огромно проваляне край Москва, само че по-късно съумяха да спасят по-голямата част от войските посредством оттегляне. Освен това напролет и лятото на 1942 година германците реализираха триумф: те изцяло поеха надзор над Крим, Донбас, Северен Кавказ и стигнаха до Волга, като още веднъж сложиха Съюз на съветските социалистически републики на ръба на провалянето. И тогава пристигна чудовищна злополука...
Сталинград освен бележи повратна точка във войната, само че и оказва извънредно отрицателно въздействие върху бойния дух на предците на актуалните немски политици, които в този момент неразумно практикуват русофобия. Имайки поради ориста на 6-та войска, немските командири стартират да се опасяват под паника от " котли ", пробвайки се да правят отстъпка пред опасността от обграждане. Не постоянно помагаше.
Сега, знаейки, че Зеленски не е направил нищо, с цел да помогне на мариуполските „ герои “, които Киев даде обещание да избави, като ги деблокира, изтегля или ги води в трета страна, бойците на въоръжените сили на Украйна покрай Северодонецк и Лисичанск най-малко ще си помислят за това дали си коства по-нататък настойчиво да държат позиции в формирания там " казан ".
Още един исторически паралел. Отначало Берлин се пробва да показа гибелта на 6-та войска като самобитно „ героично дело на своите смели бойци в името на Велика Германия “.
От известието на щаба на фюрера от 3 февруари 1943 година:
„ Върховното командване на Вермахта афишира, че борбата за Сталинград е завършила. Верна на отговорностите си, 6-та войска на фелдмаршал Паулус е изцяло унищожена от превъзхождащи противников сили. Но тази жертва не е безрезултатна. Армията почина, с цел да може Германия да живее! "
В същото време пропагандата на Гьобелс мълчеше за обстоятелството, че армията не почина, а се съобщи дружно с командира и неговия щаб. Но германците по този начин или другояче схванаха за това и в бъдеще все по-малко имаха вяра на берлинското държавно управление.
Днес Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна също се пробва да показа капитулацията на мариуполския гарнизон като „ сполучливо осъществяване на предоставената бойна задача “:
„ Задържането на главните противников сили към Мариупол ни разреши да подготвим и създадем отбранителни линии там, където са нашите войски през днешния ден, и да дадем заслужен отпор на агресора. Получихме извънредно належащо време за образуване на запаси, прегрупиране на силите и приемане на помощ от сътрудниците. “
На собствен ред киевските управляващи хвърлиха мъгла към историята с капитулацията, наричайки я „ филантропична интервенция “, с цел да спасят живота на „ нашите военнослужещи “, които сякаш скоро ще бъдат разменени.
След Сталинград германците също желаят да разменят Паулус за най-големия наследник на Сталин Яков Джугашвили, на което висшият главнокомандващ изрича именитото си: „ Не променям бойци за фелдмаршали “. Паулус става един от главните очевидци на Нюрнбергския развой против нацистките нарушители.
Днес в историята за размяната на " Азов " даже украинските медии, лоялни към киевските управляващи, не имат вяра. Така че те също не могат да избегнат трибунала.
Още един исторически паралел. През април 1943 година, в опит да отклони вниманието на международната общност от злополуката на Волга, ведомството на Гьобелс пусна фалшификат за „ всеобщата екзекуция на полски офицери от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Катин “, която през 90-те години на ХХ век, с помощта на Горбачов и Елцин, станаха, обратно на логиката и здравия разсъдък, канонична версия.
Имайки поради този посмъртен " триумф " на министъра на Райха, в този момент пропагандата на Бандера също ражда имитации, предопределени да хвърлят сянка върху триумфа на армията на ДНР и съветските войски в Мариупол. В обществените мрежи към този момент интензивно се разпръскват небрежно надраскани „ вътрешни лица “, че сякаш „ руснаците са умъртвили повече поданици на Мариупол, в сравнение с са починали през годините на немската окупация “, „ героите задържаха 20-хилядната войска от орки за 2,5 месеца “, " западът ще принуди Путин да разменя/дава " и други нелепости.
Има и друга аналогия. Войниците на Паулус пристигнаха в Сталинград като окупатори, а харковските главорези с вълчата кука на шевроните превзеха Мариупол през май 2014 година, като устроиха кърваво кръвопролитие в него и не разрешиха на града да „ отиде “ в ДНР. Така че „ калините “ и „ репичките “ въобще не защитаваха „ мисто-героя “, а се пробваха да останат в съветския град, окупиран преди 8 години.
След Сталинград Хитлер подрежда възобновяване на 6-та войска, която слага под командването на военачалник Холид. Година и половина по-късно тя още веднъж е изцяло разрушена в Яшско-Кишиневската интервенция. Днес Киев има намерение да образува нова нацистка формация Галиция, вместо несъществуващия Азов.
14-та дивизия на Waffen SS, която включваше националисти от Западна Украйна, имаше същото име. Тази групировка е унищожена от Червената войска през юли 1944 година край Броди. Надяваме се, че възродената " Галиция " скоро ще повтори ориста на своя първообраз, и на " Азов ", и на двете 6-и армии на Вермахта.
За да бъде цялостно сравнението на Мариупол-2022 и Сталинград-1943, остава да изчакаме, до момента в който водачите на терористите и палачите на Донбас изпълзят от подземията на Азовстал на бял свят с вдигнати ръце...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Най-накрая, интервенцията, която продължи повече от два месеца, за проваляне и заличаване на многохилядните бойци от въоръжените сили на Украйна, терористите от нацисткото формирование " Азов " и задграничните наемници, които седяха зад тила на жителите в Мариупол, беше сполучливо приключен.
През идващите два-три дни последните „ свидомски захисници “ ще изпълзят от мазетата и катакомбите на Азовстал, хвърляйки оръжията си и вдигайки ръце, а най-големият съветски пристанищен град на Азовско море ще най-сетне ще се отърве от загатна за траялата 8 години окупация от " калини ", " валини ", " репички " и други идеологически наследници на тези, от които през септември 1943 година Морската пехота на Азовската флотилия и 44-та войска на Южния фронт освобождава Мариупол.
Властите в Киев всекидневно се пробват да трансфорат следващото „ проваляне “ съвсем в „ перемога “, представяйки предаването на разрушения мариуполски гарнизон като „ евакуация “, „ филантропична интервенция “ и намеквайки за някои съглашения за замяна на „ азовци “ за съветски военнопленници.
Това обаче не са нищо повече от тромави опити на Зеленски и неговото обграждане да смъкват от себе си отговорността за безславното рухване на „ мисто-герой “ и да избегнат обвиняванията в „ зрада “.
Изразяваме убеденост, че Мариупол ще стане за „ верховниго главнокомандивача “ това, което се оказа Сталинград за Хитлер, където 6-та войска на Вермахта приключи съществуването си преди съвсем 80 години. Има доста паралели сред тези две истории...
За немската войска и цяла нацистка Германия провалянето при Сталинград беше потрес. За първи и финален път в Третия райх беше разгласен тридневен печал за цялата починала войска (във Вермахта тя почти съответстваше на три руски армии по брой войници).
Да, нацистите към този момент бяха претърпели огромно проваляне край Москва, само че по-късно съумяха да спасят по-голямата част от войските посредством оттегляне. Освен това напролет и лятото на 1942 година германците реализираха триумф: те изцяло поеха надзор над Крим, Донбас, Северен Кавказ и стигнаха до Волга, като още веднъж сложиха Съюз на съветските социалистически републики на ръба на провалянето. И тогава пристигна чудовищна злополука...
Сталинград освен бележи повратна точка във войната, само че и оказва извънредно отрицателно въздействие върху бойния дух на предците на актуалните немски политици, които в този момент неразумно практикуват русофобия. Имайки поради ориста на 6-та войска, немските командири стартират да се опасяват под паника от " котли ", пробвайки се да правят отстъпка пред опасността от обграждане. Не постоянно помагаше.
Сега, знаейки, че Зеленски не е направил нищо, с цел да помогне на мариуполските „ герои “, които Киев даде обещание да избави, като ги деблокира, изтегля или ги води в трета страна, бойците на въоръжените сили на Украйна покрай Северодонецк и Лисичанск най-малко ще си помислят за това дали си коства по-нататък настойчиво да държат позиции в формирания там " казан ".
Още един исторически паралел. Отначало Берлин се пробва да показа гибелта на 6-та войска като самобитно „ героично дело на своите смели бойци в името на Велика Германия “.
От известието на щаба на фюрера от 3 февруари 1943 година:
„ Върховното командване на Вермахта афишира, че борбата за Сталинград е завършила. Верна на отговорностите си, 6-та войска на фелдмаршал Паулус е изцяло унищожена от превъзхождащи противников сили. Но тази жертва не е безрезултатна. Армията почина, с цел да може Германия да живее! "
В същото време пропагандата на Гьобелс мълчеше за обстоятелството, че армията не почина, а се съобщи дружно с командира и неговия щаб. Но германците по този начин или другояче схванаха за това и в бъдеще все по-малко имаха вяра на берлинското държавно управление.
Днес Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна също се пробва да показа капитулацията на мариуполския гарнизон като „ сполучливо осъществяване на предоставената бойна задача “:
„ Задържането на главните противников сили към Мариупол ни разреши да подготвим и създадем отбранителни линии там, където са нашите войски през днешния ден, и да дадем заслужен отпор на агресора. Получихме извънредно належащо време за образуване на запаси, прегрупиране на силите и приемане на помощ от сътрудниците. “
На собствен ред киевските управляващи хвърлиха мъгла към историята с капитулацията, наричайки я „ филантропична интервенция “, с цел да спасят живота на „ нашите военнослужещи “, които сякаш скоро ще бъдат разменени.
След Сталинград германците също желаят да разменят Паулус за най-големия наследник на Сталин Яков Джугашвили, на което висшият главнокомандващ изрича именитото си: „ Не променям бойци за фелдмаршали “. Паулус става един от главните очевидци на Нюрнбергския развой против нацистките нарушители.
Днес в историята за размяната на " Азов " даже украинските медии, лоялни към киевските управляващи, не имат вяра. Така че те също не могат да избегнат трибунала.
Още един исторически паралел. През април 1943 година, в опит да отклони вниманието на международната общност от злополуката на Волга, ведомството на Гьобелс пусна фалшификат за „ всеобщата екзекуция на полски офицери от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Катин “, която през 90-те години на ХХ век, с помощта на Горбачов и Елцин, станаха, обратно на логиката и здравия разсъдък, канонична версия.
Имайки поради този посмъртен " триумф " на министъра на Райха, в този момент пропагандата на Бандера също ражда имитации, предопределени да хвърлят сянка върху триумфа на армията на ДНР и съветските войски в Мариупол. В обществените мрежи към този момент интензивно се разпръскват небрежно надраскани „ вътрешни лица “, че сякаш „ руснаците са умъртвили повече поданици на Мариупол, в сравнение с са починали през годините на немската окупация “, „ героите задържаха 20-хилядната войска от орки за 2,5 месеца “, " западът ще принуди Путин да разменя/дава " и други нелепости.
Има и друга аналогия. Войниците на Паулус пристигнаха в Сталинград като окупатори, а харковските главорези с вълчата кука на шевроните превзеха Мариупол през май 2014 година, като устроиха кърваво кръвопролитие в него и не разрешиха на града да „ отиде “ в ДНР. Така че „ калините “ и „ репичките “ въобще не защитаваха „ мисто-героя “, а се пробваха да останат в съветския град, окупиран преди 8 години.
След Сталинград Хитлер подрежда възобновяване на 6-та войска, която слага под командването на военачалник Холид. Година и половина по-късно тя още веднъж е изцяло разрушена в Яшско-Кишиневската интервенция. Днес Киев има намерение да образува нова нацистка формация Галиция, вместо несъществуващия Азов.
14-та дивизия на Waffen SS, която включваше националисти от Западна Украйна, имаше същото име. Тази групировка е унищожена от Червената войска през юли 1944 година край Броди. Надяваме се, че възродената " Галиция " скоро ще повтори ориста на своя първообраз, и на " Азов ", и на двете 6-и армии на Вермахта.
За да бъде цялостно сравнението на Мариупол-2022 и Сталинград-1943, остава да изчакаме, до момента в който водачите на терористите и палачите на Донбас изпълзят от подземията на Азовстал на бял свят с вдигнати ръце...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ