През 2024 г. има 2066 български лекари в Германия
За настояванията на младите лекари се приказва доста през последните месеци. Темата още веднъж излезе на дневен ред, откакто изтече дадения на управниците гратисен интервал и митингите им се възобновиха. Повече от половин година не може да се откри решение на поставените проблеми.
Лекарите може да специализират по два метода. Първият - с държавна дотация. Тогава на специализантите се поставят 2,5 минимални работни заплати – т.е. 2 693 лева бруто или 2090 лева нето. За всички останали специализанти заплащането не може да е по-малко от минималния застрахователен приход за дадената специалност и позиция, който в тази ситуация е 1077 лева – чисто 836 лева, съобщи бТВ.
По данни на лекарския съюз в Германия през 2024 година общият брой на българските лекари там е 2066 – нашата група е от най-големите в немското опазване на здравето.
От страните в Европейския съюз сме на пето място след Румъния, Австрия, Полша и Гърция. Новодошлите през 2024г. са 105. Отново броят е забележителен по отношение на другите европейски страни.
Лекарите, на които разчитаме да се грижат за здравето ни, са малко над 34 хиляди. По данни на съсловната организация обаче близо половината са в предпенсионна и пенсионна възраст.
В клиниката по хирургия на пловдивска болница обаче младите лекари не са изключение. Мильо Белчев е удивен е от тях.
“Трябва да им се обръща повече внимание. И отговорност към младежите ”, съобщи Мильо Белчев.
Д-р Добрев е един от петимата специализанти в клиниката. Предлагат му положителни условия на труд и кариерно развиване. Обаче схваща настояванията на сътрудниците си и поддържа митинга им.
„ Те имат, най-малко съгласно мен, ясни претенции – смяна в изискванията на труд, смяна на отношението към тях от по-старшите сътрудници и нещо, което за жалост не предстои на смяна съответно от митинга – това е отношението на пациентите “, споделя той.
Негов началник е един от най-изтъкнатите ни хирурзи проф. Росен Димов. Все още помни сложните години по време на своята специализация – постанова му се да продава маратонки и очила по съботно-неделните пазари, с цел да се устоя. Затова се стреми да обезпечи на младите си сътрудници по-добри условия.
„ Няма по какъв начин със възнаграждение от 500 или 600 евро да очаквате, че един младеж, учил 6 години ще може да се устоя, да работи и да придобива познания и умения, които са нужни “, уточни проф. Росен Димов, завеждащ " Клиника по хирургия “.
Заплатите, които обезпечават на специализантите, са над междинните за страната.
Изграждането на един доктор лишава към 15 години. Освен образованието по медицина и специализацията има и наложителни курсове, които би трябвало да изкара.
В България липсва регулация кой поема спомагателните образования и квалификации, участия в научни конференции, конгреси и курсове. Те са нужни, с цел да бъдат медиците в крайник с достиженията на медицината.
„ За да ги посещаваш всички тези неща, са нужни доста съществени финанси, които никой не регламентира кой ги посреща и на практика сега те си ги посрещат от джоба “.
Германия въпросите за квалификацията на лекарите, кариерното им развиване и растежа на заплатите са решени. Таксите, в това число пътни и квартирни, нормално се покриват от лечебните заведения със самоучастие на лекарите.
„ Не е толкоз заплащането това, което ги притегля, а по-скоро опциите за развиване, които получават. + в действителност основните лекари имат предпочитание да образоват млади фрагменти. И това е нещото, което се цени най-вече – готовността и желанието да бъдеш обучаван и да получиш нови знания, които ще ти бъдат потребни, с цел да продължиш със своето кариерно развиване “, споделя Елица Зайдел, посредническа организация за специализация в Германия.
Д-р Йордан Ковачев е един от хилядите български медици в Западна Европа. Завършва медицизина и специализира образна диагностика в България, доброволец е в Ковид-отделение по време на пандемията, а след края й прави тесни специализции – първо в Швейцария, а в този момент и в Германия.
„ Това е и една от главните разлики, тъй като има такива експерти в България, само че я няма цялата струкура, построена за образованието на фрагменти в това отношение “, показва доктор Йордан Ковачев, експерт по образна диагностика
Местата за специализации се разкриват от лечебните заведения, а изискванията на труд са регламетирани от групови трудови контракти.
„ Всеки доктор по време на специализацията си попълня избран азбучник с действия, който се подписва от съответния виновен основен доктор, защото има специфични действия, които човек би трябвало да е направил, с цел да може да приключи специализацията си и с цел да има право на края на специализацията си да се яви на изпит за приемане на компетентност “, споделя Елица Зайдел.
Според доктор Добрев главната аналогия в здравните системи на Германия и Швейцария е настройката им към младите лекари – инвестицията в тях се приема за инвестиция в бъдещето.
„ Да се спомене единствено заплатата е малко като отворена черепно-мозъчна контузия да се опитваме да й сложим лепенка от горната страна. Дори да има дребна смяна, след няколко години ще се повтори същото. Вече съм го претърпял. Затова, в случай че може и аз да моля към хората, които дават отговор за тези проблеми, да се опитат да погледнат към корените на казуса “, разяснява доктор Йордан Ковачев, експерт по образна диагностика
Плановете на доктор Добрев, както и на доста от сътрудниците му, не са да емигрира, а да придобие тясна специализация в чужбина. С насъбрания опит желае да се върне в България, с цел да оказва помощ със знанията си на пациентите и да съобщи опита си на по-младите сътрудници. Стига България да му даде опция за това.
