Георги Гьоков пред Tribune: С вторачването в този 3% дефицит ограничаваме разходите в бюджета за сметка на хората
За инфлацията и параметрите на бюджета за 2023г. Tribune.bg беседва с народния представител от Българска социалистическа партия и някогашен обществен министър Георги Гьоков.
Г-н Гьоков, синдикатите стачкуват и упорстват в бюджета, който гледате на първо четене, да се компенсира инфлацията от 30% за предходната година?
Нормално е. Аз при този бюджет се удивлявам, че единствено някои браншове са оповестили, че излизат на митинги. Исканията са основателни, тъй като с бюджета за 2022г. сме компенсирали инфлацията за 2021г., а с този бюджет, където съвсем всички обществени заплащания са замразени, следва да се компенсира и инфлацията за 2022г. Нещо повече, в направения от Асен Василев бюджет е планувано да има покачване от 10% единствено в секторите, в които не са вдигани заплатите за 2022 година. Това значи, че замразяването на приходите не може да компенсира инфлацията за предходната година. Вече сме в средата на 2023г. и създателите на бюджета от Министерство на финансите/МФ/ би трябвало да са наясно, че инфлацията няма да спре. Това са празни приказки за намаляването й, като по едно и също време с това залагат едни 9% инфлация в края на годината и разчитат, че при групи хранителни артикули и енергетиката цените ще намалеят в този интервал.
Гоним 3% недостиг, евентуално?
С това вторачване в този 3% недостиг, ограничаваме разноските за сметка на хората. Лекото увеличение на недостига не е самоцел, тъй като си го разрешават всечки страни, в това число и тези в еврозоната и то не до 4%, а до 7-8%. Като приказваме толкоз доста за Маастрихстките критерии, те са 5 и един от тях е 3% недостиг. Другият, да вземем за пример, е инфлация 1.8%. Ние къде сме с тази инфлация - планираме 6%, а ще стане 9% несъмнено в края на годината.
Има ли вид за по-добро систематизиране на средствата в бюджета?
Разбира се, не е наложително 3% да е дефицитът. Ние от Българска социалистическа партия предвиждаме в различния бюджет един % нагоре да са разноските. Това няма да събори страната по някакъв метод. Не ни харесва и това, че минималната работна заплата/МРЗ/ се оставя на равнища от 780лв., които одобри служебното държавно управление. Това не дава отговор на някакви правила. По нашия механизъм, който се опира на европейската инструкция и който от Българска социалистическа партия наложихме да бъде признат, правилото е МРЗ да е 50% от междинната заплата. Ако този механизъм се приложи по изключение тази година от 1 юли, МРЗ излиза 850-900лв. Това е глътка въздух за хората, работещи на МРЗ, на които им викаме работещи небогати.
Кои разноски могат да се пренасочат в бюджета, с цел да се случи това нарастване на МРЗ?
Аз не съм финансист. Работя в обществената сфера от доста години. Евентуално могат да се пренасочат част от финансовите разноски. Убеден съм, че те са нужни и движат стопанската система, само че когато си в средата на годината и виждаш, че те няма да могат да се похарчат, за какво ги слагаш там. Може би задачата е най-после да се регистрира финансов недостиг от 3%.
Г-н Гьоков, синдикатите стачкуват и упорстват в бюджета, който гледате на първо четене, да се компенсира инфлацията от 30% за предходната година?
Нормално е. Аз при този бюджет се удивлявам, че единствено някои браншове са оповестили, че излизат на митинги. Исканията са основателни, тъй като с бюджета за 2022г. сме компенсирали инфлацията за 2021г., а с този бюджет, където съвсем всички обществени заплащания са замразени, следва да се компенсира и инфлацията за 2022г. Нещо повече, в направения от Асен Василев бюджет е планувано да има покачване от 10% единствено в секторите, в които не са вдигани заплатите за 2022 година. Това значи, че замразяването на приходите не може да компенсира инфлацията за предходната година. Вече сме в средата на 2023г. и създателите на бюджета от Министерство на финансите/МФ/ би трябвало да са наясно, че инфлацията няма да спре. Това са празни приказки за намаляването й, като по едно и също време с това залагат едни 9% инфлация в края на годината и разчитат, че при групи хранителни артикули и енергетиката цените ще намалеят в този интервал.
Гоним 3% недостиг, евентуално?
С това вторачване в този 3% недостиг, ограничаваме разноските за сметка на хората. Лекото увеличение на недостига не е самоцел, тъй като си го разрешават всечки страни, в това число и тези в еврозоната и то не до 4%, а до 7-8%. Като приказваме толкоз доста за Маастрихстките критерии, те са 5 и един от тях е 3% недостиг. Другият, да вземем за пример, е инфлация 1.8%. Ние къде сме с тази инфлация - планираме 6%, а ще стане 9% несъмнено в края на годината.
Има ли вид за по-добро систематизиране на средствата в бюджета?
Разбира се, не е наложително 3% да е дефицитът. Ние от Българска социалистическа партия предвиждаме в различния бюджет един % нагоре да са разноските. Това няма да събори страната по някакъв метод. Не ни харесва и това, че минималната работна заплата/МРЗ/ се оставя на равнища от 780лв., които одобри служебното държавно управление. Това не дава отговор на някакви правила. По нашия механизъм, който се опира на европейската инструкция и който от Българска социалистическа партия наложихме да бъде признат, правилото е МРЗ да е 50% от междинната заплата. Ако този механизъм се приложи по изключение тази година от 1 юли, МРЗ излиза 850-900лв. Това е глътка въздух за хората, работещи на МРЗ, на които им викаме работещи небогати.
Кои разноски могат да се пренасочат в бюджета, с цел да се случи това нарастване на МРЗ?
Аз не съм финансист. Работя в обществената сфера от доста години. Евентуално могат да се пренасочат част от финансовите разноски. Убеден съм, че те са нужни и движат стопанската система, само че когато си в средата на годината и виждаш, че те няма да могат да се похарчат, за какво ги слагаш там. Може би задачата е най-после да се регистрира финансов недостиг от 3%.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ