Политиката стана плашещо смешна: Иронията и сарказмът - оръжия за масово поразяване
За Хавиер Майли се приказва задоволително след избирането му за президент на Аржентина. И за връзките му с Америка. И че е забавен за света в подтекста на битката за запаси (Илон Макс от дълго време желае да вземе целия южноамерикански литий за себе си). И за стилистичната му аналогия и съвсем реплика на Тръмп и Болсонаро (между другото и двамата към този момент са без работа). Всичко това е истина.
Има и още нещо: Майли е артикул на ера, в която съвсем всички внезапно станаха постмодернисти. И затова всичко е несериозно, всичко е на смешка и полушега, а иронията и сарказмът изгарят здравия разсъдък, полезностите и съперниците.
В същото време смислите се деконструират, а опитът да се приказва съществено се отрязва в корена. Хората - или електоратът - наподобява са изтощени от съществени политици, които се пробват да мислят за това, което в действителност има значение.
Show must go on – това е главният принцип. И всичко би трябвало да се трансформира в шоу. Ясно е, че всеки политик е по един или различен метод популист; Единственият въпрос е – доколко? и има ли нещо друго в него?
Майли се издигна на обстоятелството, че нахрани електората с блестящо шоу, на обстоятелството, че с извънреден цинизъм и самочувствие заяви, че, нагледно казано, когато вали, би трябвало да вземете чадър. За страдание в нашата ера доста хора нямат потребност от повече. И това не е бърборене, а единствено суха, като петата на дъртак, констатация на обстоятелството.
Майли е присъда освен за политиката, само че и за филантропичното и интелектуалното положение на обществото. Хората не просто се оставят да бъдат излъгани – те желаят да бъдат излъгани.
Колкото по-луди, колкото по-невероятни са обещанията, толкоз по-добре. Това е една от формите на дълготрайно бягство от действителността, която през днешния ден се практикува толкоз драговолно и постоянно.
Дали обаче Майли е единствено една? Ами другите? Най-очевидният образец е триумфът на постмодернизма в Украйна, където Владимир Зеленски пристигна на власт, доста бързо се трансформира от надарен медиен управител в кървясъл параноик, който усеща края си. Но по какъв начин пристигна на власт?
Все отново е реалност, че доста гласоподаватели гласоподаваха не за действителна персона, а за екранен облик. Между другото, този човек от екрана, Голобородко, в действителност е цялостна диаметралност на същинския президент Зеленски в сегашната му версия.
Да, животът единствено имитира изкуство, само че от време на време в изцяло преиначен тип. Отново вместо същинска политическа стратегия на украинския електорат беше препоръчано развлекателно наличие.
Триумфът на постмодернизма в Украйна обаче не свърши дотук. Напротив, това беше единствено увод. Заедно със Зеленски пристигна – или беше „ дошъл “ от – екип от медийни мениджъри, привикнали да дават отговор главно за производството на наличие.
Така " Слуга на народа " се трансформира в " Да разлаем кучетата " (помните ли оня филм с Де Ниро и Хофман?) с детайли от " Матрицата " и " Апокалипсис в този момент ".
Реалността, в случай че към момента продължава, е, че медийните мениджъри, въпреки да печелят великански пари от войната, знаят единствено по какъв начин да основават картина; ето за какво това е най-страховитото риалити шоу в света, единствено че кръвта в него е същинска. Украйна е върхът на постмодерната политика и политиката на постмодернизма, след което синусоидата пълзи надолу.
В същото време не би трябвало да забравяме, че нямаме работа с изключения, а в противен случай, с наклонност. Доналд Тръмп - кой е той повече: артист или политик? Борис Джонсън, който толкоз доста припомня на Майли, стартира кариерата си с телевизионно шоу.
Джими Моралес, президентът на Гватемала, и Марян Сареч, министър-председателят на Словения, бяха комици. Можем да продължим, само че към този момент е ясно, че медиите от дълго време са специфична форма на власт, която дава същинска власт.
И това макар обстоятелството, че към момента не е настъпила ерата на универсалната неприкритост, когато всеки може да стане прочут посредством обществените мрежи и затова всеки ще влезе в конкуренция с всички. Харесването към този момент не е единствено харесване, само че и не е бюлетина в урната.
Защо е по този начин? Има доста съответни аргументи за това. Този свят се се пигмеизира и политиката не прави изключение. По принцип политически фигури от равнището на Дьо Гол или Рузвелт на практика не са останали и надали ще се появят. Същото обаче важи и за всяка друга област.
Днес всеки от тези, които за първи път идват на власт, е като балон, надут с реклама, глобалистки хрумвания и популизъм. В това няма нищо действително и всеки от тези герои може да бъде сменен с различен. Да, фрагментите вземат решение всичко, само че какво да върша, в случай че тези фрагменти по принцип не съществуват?
Втората причина не е толкоз явна. Тя се състои в това, че човечеството по принцип се отхвърли да бъде съществено. Не е готово да разисква в действителност значими тематики. Всички полемики към тях припомнят изявление с претендентка за купата Мис Вселена, предаваща по какъв начин тя копнее да откри мир в света.
Моля, обърнете внимание: настойчив, леплив смях може да се чуе отвред. Хората се забавляват и се смеят, смеят се и се забавляват.
Жокера, този несретник стендъп комедиант, е знак на новото време, ненужен човек, който мечтае да забавлява хората и оправдава всяка своя низост с това, че е жертва. Хей, някой тук в действителност ли е подготвен да мисли? Може ли някой тук да организира сериозен диалог?
Започнаха да се майтапят и да се смеят, тъй като ги беше боязън. И в този момент не могат да спрат. Всичко това припомня на Острова на простаците от Лунния град – с тази разлика, че Дейвид Линч оказа помощ на Носов да го сътвори.
Така че не е изненадващо, че хора като Зеленски и Майли се стремят към власт и идват на власт. Шутовете са на мода в наши дни. Проблемът е, че тези шутове са зли, суетни и глупави и затова извънредно рискови.
Както написа Дитрих Бонхьофер: „ Глупостта е по-лоша от злобата. Можем да устоим на гнева, само че сме безсилни против нелепостта. ”
Съдейки по това, което се случва в този момент, когато глупави пигмеи, компенсиращи неналичието на просветеност и мащаб с надменност, раздират света, смехът, както в класическата история, става все по-кървав. И в него от ден на ден се усещат прощални и истерични нотки.
Превод: СМ
Има и още нещо: Майли е артикул на ера, в която съвсем всички внезапно станаха постмодернисти. И затова всичко е несериозно, всичко е на смешка и полушега, а иронията и сарказмът изгарят здравия разсъдък, полезностите и съперниците.
В същото време смислите се деконструират, а опитът да се приказва съществено се отрязва в корена. Хората - или електоратът - наподобява са изтощени от съществени политици, които се пробват да мислят за това, което в действителност има значение.
Show must go on – това е главният принцип. И всичко би трябвало да се трансформира в шоу. Ясно е, че всеки политик е по един или различен метод популист; Единственият въпрос е – доколко? и има ли нещо друго в него?
Майли се издигна на обстоятелството, че нахрани електората с блестящо шоу, на обстоятелството, че с извънреден цинизъм и самочувствие заяви, че, нагледно казано, когато вали, би трябвало да вземете чадър. За страдание в нашата ера доста хора нямат потребност от повече. И това не е бърборене, а единствено суха, като петата на дъртак, констатация на обстоятелството.
Майли е присъда освен за политиката, само че и за филантропичното и интелектуалното положение на обществото. Хората не просто се оставят да бъдат излъгани – те желаят да бъдат излъгани.
Колкото по-луди, колкото по-невероятни са обещанията, толкоз по-добре. Това е една от формите на дълготрайно бягство от действителността, която през днешния ден се практикува толкоз драговолно и постоянно.
Дали обаче Майли е единствено една? Ами другите? Най-очевидният образец е триумфът на постмодернизма в Украйна, където Владимир Зеленски пристигна на власт, доста бързо се трансформира от надарен медиен управител в кървясъл параноик, който усеща края си. Но по какъв начин пристигна на власт?
Все отново е реалност, че доста гласоподаватели гласоподаваха не за действителна персона, а за екранен облик. Между другото, този човек от екрана, Голобородко, в действителност е цялостна диаметралност на същинския президент Зеленски в сегашната му версия.
Да, животът единствено имитира изкуство, само че от време на време в изцяло преиначен тип. Отново вместо същинска политическа стратегия на украинския електорат беше препоръчано развлекателно наличие.
Триумфът на постмодернизма в Украйна обаче не свърши дотук. Напротив, това беше единствено увод. Заедно със Зеленски пристигна – или беше „ дошъл “ от – екип от медийни мениджъри, привикнали да дават отговор главно за производството на наличие.
Така " Слуга на народа " се трансформира в " Да разлаем кучетата " (помните ли оня филм с Де Ниро и Хофман?) с детайли от " Матрицата " и " Апокалипсис в този момент ".
Реалността, в случай че към момента продължава, е, че медийните мениджъри, въпреки да печелят великански пари от войната, знаят единствено по какъв начин да основават картина; ето за какво това е най-страховитото риалити шоу в света, единствено че кръвта в него е същинска. Украйна е върхът на постмодерната политика и политиката на постмодернизма, след което синусоидата пълзи надолу.
В същото време не би трябвало да забравяме, че нямаме работа с изключения, а в противен случай, с наклонност. Доналд Тръмп - кой е той повече: артист или политик? Борис Джонсън, който толкоз доста припомня на Майли, стартира кариерата си с телевизионно шоу.
Джими Моралес, президентът на Гватемала, и Марян Сареч, министър-председателят на Словения, бяха комици. Можем да продължим, само че към този момент е ясно, че медиите от дълго време са специфична форма на власт, която дава същинска власт.
И това макар обстоятелството, че към момента не е настъпила ерата на универсалната неприкритост, когато всеки може да стане прочут посредством обществените мрежи и затова всеки ще влезе в конкуренция с всички. Харесването към този момент не е единствено харесване, само че и не е бюлетина в урната.
Защо е по този начин? Има доста съответни аргументи за това. Този свят се се пигмеизира и политиката не прави изключение. По принцип политически фигури от равнището на Дьо Гол или Рузвелт на практика не са останали и надали ще се появят. Същото обаче важи и за всяка друга област.
Днес всеки от тези, които за първи път идват на власт, е като балон, надут с реклама, глобалистки хрумвания и популизъм. В това няма нищо действително и всеки от тези герои може да бъде сменен с различен. Да, фрагментите вземат решение всичко, само че какво да върша, в случай че тези фрагменти по принцип не съществуват?
Втората причина не е толкоз явна. Тя се състои в това, че човечеството по принцип се отхвърли да бъде съществено. Не е готово да разисква в действителност значими тематики. Всички полемики към тях припомнят изявление с претендентка за купата Мис Вселена, предаваща по какъв начин тя копнее да откри мир в света.
Моля, обърнете внимание: настойчив, леплив смях може да се чуе отвред. Хората се забавляват и се смеят, смеят се и се забавляват.
Жокера, този несретник стендъп комедиант, е знак на новото време, ненужен човек, който мечтае да забавлява хората и оправдава всяка своя низост с това, че е жертва. Хей, някой тук в действителност ли е подготвен да мисли? Може ли някой тук да организира сериозен диалог?
Започнаха да се майтапят и да се смеят, тъй като ги беше боязън. И в този момент не могат да спрат. Всичко това припомня на Острова на простаците от Лунния град – с тази разлика, че Дейвид Линч оказа помощ на Носов да го сътвори.
Така че не е изненадващо, че хора като Зеленски и Майли се стремят към власт и идват на власт. Шутовете са на мода в наши дни. Проблемът е, че тези шутове са зли, суетни и глупави и затова извънредно рискови.
Както написа Дитрих Бонхьофер: „ Глупостта е по-лоша от злобата. Можем да устоим на гнева, само че сме безсилни против нелепостта. ”
Съдейки по това, което се случва в този момент, когато глупави пигмеи, компенсиращи неналичието на просветеност и мащаб с надменност, раздират света, смехът, както в класическата история, става все по-кървав. И в него от ден на ден се усещат прощални и истерични нотки.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ