Ако България не покрие инфлационния критерий, ще чака за прием в еврозоната до 2027
За Хърватия беше направено изключение, не е ясно дали ще се направи и за България, разяснява доцент Пламен Ненов
Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система. Възможно е обаче страната да не може да покрие критерия за инфлацията. Това сподели пред БНР доцент Пламен Ненов, макроикономист и един от специалистите на Съвета за стопански разбори.
През юли звеното излезе с разбор на икономическите резултати от приемането на еврото в България. Според него приемането на еврото не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система, тъй като валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни.
" България към този момент няколко десетилетия е във валутен ръб и българският лев е закрепен към еврото. Това де факто прави България член на еврозоната. Доверието във валутния ръб и ниският обществен дълг на страната обуславят относително дребни разлики в лихвите в България по отношение на тези в еврозоната ", разяснява икономистът.
„ От октомври 2020 година България де факто е член и на банковия съюз и българската банкова система е под надзора на ЕЦБ “, уточни той.
По думите му участието в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като да вземем за пример по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени трансакционни разноски при търговията, свързани с обмяната на валута. Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
„ Основният лихвен % в страната не се дефинира от Българска народна банка. Българската парична политика е функционалност на тази на ЕЦБ “, сподели Ненов.
Икономистът добави, че е належащо потреблението на общия път на страните, които към този момент са приели еврото, изключително на тези от Източна Европа.
Единствените трудности, които могат да пораждат към приемането на България в еврозоната, са свързани с извършване на критериите, които страната ни би трябвало да покрие, сподели той. " Изглежда, че България няма да може да покрие инфлационния аршин ", разяснява икономистът. Инфлацията би трябвало да е най-много 1,5 процентни пункта над тази в трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация, изясни той. В момента тези страни имат 2% инфлация, в България в този момент инфлацията е 8%, тя ще продължава да понижава, само че няма да е спаднала задоволително, добави той.
„ За Хърватия беше направено изключение, не е ясно дали ще се направи и за България “, разяснява икономистът.
„ Ако казусът с инфлационния критерий не се окаже препъникамък, считам, че България ще стане член на еврозоната от 2025 година “, уточни Ненов.
" Ако се окаже проблем, тогава е допустимо да има закъснение до идващия конвергентен отчет, който ще е през 2026 година за приемане през 2027 година ", разясни той.
Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система. Възможно е обаче страната да не може да покрие критерия за инфлацията. Това сподели пред БНР доцент Пламен Ненов, макроикономист и един от специалистите на Съвета за стопански разбори.
През юли звеното излезе с разбор на икономическите резултати от приемането на еврото в България. Според него приемането на еврото не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система, тъй като валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни.
" България към този момент няколко десетилетия е във валутен ръб и българският лев е закрепен към еврото. Това де факто прави България член на еврозоната. Доверието във валутния ръб и ниският обществен дълг на страната обуславят относително дребни разлики в лихвите в България по отношение на тези в еврозоната ", разяснява икономистът.
„ От октомври 2020 година България де факто е член и на банковия съюз и българската банкова система е под надзора на ЕЦБ “, уточни той.
По думите му участието в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като да вземем за пример по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени трансакционни разноски при търговията, свързани с обмяната на валута. Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
„ Основният лихвен % в страната не се дефинира от Българска народна банка. Българската парична политика е функционалност на тази на ЕЦБ “, сподели Ненов.
Икономистът добави, че е належащо потреблението на общия път на страните, които към този момент са приели еврото, изключително на тези от Източна Европа.
Единствените трудности, които могат да пораждат към приемането на България в еврозоната, са свързани с извършване на критериите, които страната ни би трябвало да покрие, сподели той. " Изглежда, че България няма да може да покрие инфлационния аршин ", разяснява икономистът. Инфлацията би трябвало да е най-много 1,5 процентни пункта над тази в трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация, изясни той. В момента тези страни имат 2% инфлация, в България в този момент инфлацията е 8%, тя ще продължава да понижава, само че няма да е спаднала задоволително, добави той.
„ За Хърватия беше направено изключение, не е ясно дали ще се направи и за България “, разяснява икономистът.
„ Ако казусът с инфлационния критерий не се окаже препъникамък, считам, че България ще стане член на еврозоната от 2025 година “, уточни Ненов.
" Ако се окаже проблем, тогава е допустимо да има закъснение до идващия конвергентен отчет, който ще е през 2026 година за приемане през 2027 година ", разясни той.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ