Шофьорът от Своге: Аз не мога да си простя
За Григор Григоров 25 август стартира обичайно. В края на деня 17 души не са сред живите, а водачът с 40 години професионален стаж е различен човек.
" Сутринта като отидох да ги взимам, несъмнено 5-6 дами ме прегръщаха и ме целуваха, че ще пътуваме дружно. Но по какъв начин да знае човек, че това ще е последният ден… ", спомня си мъжът, представен от bTV.
Григоров към този момент е единственият обвинен за нещастието край Своге.
Разказва, че за него пандизът към този момент не е постройка, а чувство вътре в него: " Седя си у дома, не мога да изляза на открито. Съвестта, мъчно ми е. Постоянно мисля за тези хора. Те бяха другари, другари. Представям си какво е на околните им. На ранените, които са към момента несъмнено по лечебни заведения. Съжалявам за всичко, което се случи. Искам да изкажа съболзенования на околните на починалите. Те бяха близки другари от години. Също да изкажа на потърпевшите съжаления ".
Мъжът няма спомен от съдбовния миг. Задава си доста въпроси. И чака съзнанието да му подаде ръка: " Дали съм помагал, дали съм направил всичко, което е било по силите ми? Аз съм от живите, само че какво съм направил за останалите след нещастието? Каквото и да им кажа е малко. Нито може да се върне случилото се. Аз не мога да си простя, нека те могат да ми простят. На доста от тях имам телефоните, само че по какъв начин да звънна? Какво да им кажа ...? ".
" Сутринта като отидох да ги взимам, несъмнено 5-6 дами ме прегръщаха и ме целуваха, че ще пътуваме дружно. Но по какъв начин да знае човек, че това ще е последният ден… ", спомня си мъжът, представен от bTV.
Григоров към този момент е единственият обвинен за нещастието край Своге.
Разказва, че за него пандизът към този момент не е постройка, а чувство вътре в него: " Седя си у дома, не мога да изляза на открито. Съвестта, мъчно ми е. Постоянно мисля за тези хора. Те бяха другари, другари. Представям си какво е на околните им. На ранените, които са към момента несъмнено по лечебни заведения. Съжалявам за всичко, което се случи. Искам да изкажа съболзенования на околните на починалите. Те бяха близки другари от години. Също да изкажа на потърпевшите съжаления ".
Мъжът няма спомен от съдбовния миг. Задава си доста въпроси. И чака съзнанието да му подаде ръка: " Дали съм помагал, дали съм направил всичко, което е било по силите ми? Аз съм от живите, само че какво съм направил за останалите след нещастието? Каквото и да им кажа е малко. Нито може да се върне случилото се. Аз не мога да си простя, нека те могат да ми простят. На доста от тях имам телефоните, само че по какъв начин да звънна? Какво да им кажа ...? ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ