Шест акули бикове се озоваха по невнимание на голф игрище в Австралия. След това изчезнаха
За голфърите оставането отвън водата може да бъде разликата сред победа и загуба. В един курс в Австралия това беше разликата сред живота и гибелта.
Защото Карбрук в Куинсланд се гордее с участие, друго от всеки различен голф клуб на планетата: шест локални акули-бикове.
От тяхното мистериозно идване до опустошителното им изгубване 17 години по-късно, това е историята на най-опасната водна заплаха в спорта.
Пристигане
Езеро на голф игрище без изход на море на към 14 километра (8,7 мили) от Тихия океан може да звучи като плуване прекомерно надалеч за която и да е риба, само че акулата-бик има репутацията, че потапя перките си в диапазон на местообитанията.
Речна акула, сладководен китолов, естуарен китолов, речен лебедов китоловен – уликата е в другите му имена. Въпреки че са локални в топлите и тропически води по целия свят, бик акулите имат органи, особено приспособени да задържат сол, което им разрешава да се впускат надълбоко в сладководна среда, което би се оказало съдбовно за други акули заради загуба на натрий.
Ето за какво наличието на набитите акули с тъпи носове в река Логан – която се отрязва във вътрешността от морето по средата сред Бризбейн и Голд Коуст, преди да клати към голф клуб Карбрук – не беше същинска изненада за локалните през 90-те години.
Нито тежките наводнения.
Свързан със субтропичния климат на района, клубът е гореща точка за наводнения от основаването си през 1978 година, наводнен с вода неведнъж, в това число през 1991, 1995 и 1996 година
Пороите бяха толкоз проливни, че в последните три случая почти 100-метровият сухопътен мост, разделящ реката от пясъчната мина, трансформирала се в езеро до 14-та дупка на игрището, беше изцяло потънал. Беше отворен нов кулоар и – по време на тези три краткотрайни прозореца – шест акули бикове се плъзнаха в неразучени води.
Когато сухопътният мост изсъхна и се промени, вратата се затвори с тропот зад тях. Щеше да остане затворен в продължение на 17 години, когато през 2013 година идващото тежко наводняване проправи пътя към реката.
Неси на Карбрук
Към края на века започнаха да се носят клюки към фарватерите на Карбрук - всички произхождащи от 14-ия грийн.
Имаше известия за мощни пръски, огромни тъмни форми, движещи се под повърхността на езерото, даже осмивани изказвания за висока гръбна перка, пронизваща водата. „ Акулата Карбрук “ се трансформира в нещо като национална легенда, личната Голяма стъпка в Австралия, Йети или – най-подобно от всички – локална версия на различен прочут митичен звяр, живеещ в езера.
„ Чудовището от Лох Нес е много сходно на това, което се усещаше “, сподели генералният управител на Carbrook Скот Уагстаф пред CNN.
„ Изглеждаше допустимо, само че в този миг нямаше задоволително истина. “
Това беше до началото на 2000-те години, когато основаната в Бризбейн Courier Mail трансформира фолклора във факт, като разгласява фотография на една от акулите, спомня си Уагстаф. Но макар че е играл в клуба от години, той в никакъв случай не ги е виждал със личните си очи, когато стартира работа там през 2010 година
Решен да задоволи любознанието си, Уагстаф се осмели да слезе до езерото, въоръжен с фотоапарата си и малко месо. Веднага откакто стръвта се появи на повърхността, акула се появи съответно.
Зашеметеният Уагстаф направи няколко фотоси, преди да снима малко видео на телефона си, с цел да го разгласява онлайн. Кадрите бяха – по личното му самопризнание – „ ужасни “, само че интернет ги трансферира: вирусният видеоклип в YouTube е натрупал повече от 2,3 милиона гледания досега.
<изобр class= " youtube__video-thumbnail " src= " https://i.ytimg.com/vi/z7ARrPk8zhQ/hqdefault.jpg " alt= " Видео Карбрук голф клуб Акула в езерото " />Медийният интерес процъфтява и клубът прегръща пламенно озъбатите си наематели.
Акула-бик беше добавена към логото на клуба, неговата младежка стратегия беше наречена Junior Shark Academy, а хранене се организираше на шампионати и корпоративни събития – в това число една специфична женитба през 2009 година, където всичките шест акули се появиха едновременно, спомня си Уагстаф.
Въпреки привързаността си към акулите, Уагстаф не беше податлив да ги назова домашни любимци, макар че даде прякора на една „ Кръпка “, с помощта на отчетливата маркировка на гърба.
В съпоставяне с крокодилите и змиите, осеяли други стадиони в страната, акулите на Carbrook са подобаващи за жителите, изискващи извънредно ниска поддръжка. Бяха подхванати единствено две стъпки за ръководство на риска: предупредителни табели към езерото и отменяне на всевъзможен бизнес от бъдещи гмуркачи на топки за голф, които извличат топки от езера на игрище, с цел да ги продадат.
„ Просто не си коства няколкото бона на година, които получаваме за контракт, с цел да излагаме нечий живот на риск “, сподели Уагстаф.
Безпрецедентно
Очарованието се популяризира надалеч оттатък австралийските граници, събуждайки интереса на един фен на акулите академик и откривател от Рурския университет в Бохум, Германия.
Д-р Питър Гаусман разгласява проучването си за акулите Карбрук, озаглавено „ Коя е най-голямата риба в езерото? “ в списанието Marine and Fishery Sciences през август 2023 година Продължителното им престояване, твърди той, хвърля нова светлина върху това какъв брой адаптивни са акулите бикове.
Дори и без чиновниците, които хранеха акулите, гладът не беше причина за безпокойствие в езеро с дължина 700 метра, широчина 380 метра и дълбочина 15 метра, гъмжащо от риба, от кефали до тарпони и скобари.
Гаусман пресмята, че акулите ще би трябвало да употребяват половин звук риба на година – или 0,44% от телесното си тегло дневно – с цел да задоволят енергийните си потребности. Тъй като бяха млади, когато дойдоха, наблюденията потвърдиха, че са нарастнали до здравословен диапазон сред 1,8 и 3 метра до 2013 година
Според Гаусман единствено два пъти преди този момент акули-бикове са били регистрирани да оцеляват в продължение на години в изолирани водни басейни, само че нито една не е издържала толкоз дълго.
Източник: cnn.com
