Ръководителят на представителството на ЕК в Хърватия: За еврото в България трябва да се говори без табута
За еврото в България би трябвало да се приказва " без табута ", съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на представителството на Европейска комисия в Хърватия Огнян Златев. В началото на седмицата той одобри служебния финансов министър Росица Велкова, която бе на работно посещаване в Загреб във връзка конгрес, отдаден на влизането на адриатическата страна в еврозоната. По думите му в Хърватия в месеците преди въвеждането на единната валута тематиката е била настояща и за нея се е говорило непрестанно - от научните и експертни среди, комерсиалните обединявания, университетите и студентите, жителите.
Златев уточни още, че Европейската комисия е подготвена да помогне на България по пътя й към приемането на еврото с всякаква методическа помощ, в случай че такава бъде потърсена. Той уточни, че след първичния ценови удар, последвал въвеждане на еврото, ситуацията в страната се е нормализирала и даже някои търговци още веднъж са върнали старите цени на стоките и услугите, които оферират.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Г-н Златев, по време на работното си посещаване в Хърватия, която от началото на годината стана член на еврозоната, служебният финансов министър Росица Велкова организира среща с вас. Какви бяха главните акценти на диалога?
- Бих желал да изразя благодарността си към министър Велкова, която пожела да изпълним тази среща. Основната тематика на нашия диалог беше по какъв начин потръгна преходът от националната валута на Хърватия куната към еврото. За мен беше въпрос на задоволство и горделивост, че съм участвал на подобен исторически миг за Загреб. Важно е да подчертаем, че Хърватия е първата и единствена страна в Европейския съюз, която влиза по едно и също време в еврозоната и в Шенгенското пространство.
В исторически проект тези събития се случват по-малко от девет години и половина, откогато страната стана член на Европейски Съюз, и едвам 30 години, откакто страната е извоювала своята самостоятелност. Това демонстрира по какъв начин, за доста къс интервал от историческа позиция, Хърватия е съумяла да реализира своите стратегически цели. Успехът се дължи на това, че Загреб е съумял в този интервал да разпознава и през цялото това време от оповестяването на независимостта си да работи целенасочено, без значение от политическата настройка, за реализирането на тези цели - интеграция в най-вътрешното ядро на Европейски Съюз.
- Погледнато в профил, приемането на еврото при започване на тази година не изглеждаше да минава по най-гладкия метод на фона на репортажите за закръглени нагоре и даже доста увеличени цени на някои артикули и услуги.
- Беше направена задоволително добра подготовка, с цел да може да се смекчи до най-малко ценовият удар върху семействата. Тук не би трябвало да забравяме и другия значим миг: че приемането на еврото се случи на фона на растяща инфлация в целия Европейски съюз и даже в целия свят – събитие, подбудено от външни фактори, каквито са последствията от коронавирус рецесията, повишаването на енергоизточниците.
Истината във връзка с повишаването в първите дни на 2023 година е, че постоянно има играчи на пазара, които са недобросъвестни и се възползват от сходна обстановка на неустановеност, с цел да си играят със страховете на хората.
- България също сега се намира на своя път на присъединение към еврозоната. Смятате ли, че страната ни в този момент е подготвена така, както Загреб беше при започване на предходната година, когато се разгласи решението за приемането на Хърватия в еврозоната?
- В ролята си на жител и консуматор на най-различни артикули и услуги мога да кажа, че е извънредно значимо да се изясни и да се комуникира от страна на управляващите за това, какво следва и какво хората да чакат от прекосяването от националната валута към еврото. Кампанията не би трябвало да се случва единствено в навечерието на смяната или спорадично. Важно е да се приказва целеустремено и да се изясняват измененията, които предстоят, в разнообразни формати - научните среди, бизнес кръговете и обществото като цяло. Също и по места, в дребните общности, там, където икономическото развиване е по-ниско от междинното за страната. Трябва да се изясни на хората, за какво се прави това, каква е задачата, какви са изгодите, за какво е значимо ние като страна членка на Европейски Съюз да станем част от еврозоната.
- Тоест, съгласно вас, казусът по-скоро е информационен?
- Определено има информационен проблем. Тук преди година непрестанно се говореше за това - от научните и експертни среди, комерсиалните обединявания, университетите и студентите. Ние, като посланичество на Европейската комисия, също участвахме в открити диспути и кръгли маси из цялата страна, на които канихме хората да си приказваме намерено и без табута за всичко, обвързвано с въвеждането на еврото.
Разбира се, че в този развой има огромна доза страхове. Има хора, които искрено се опълчват, само че те бяха единици. В края на краищата, когато обясниш на жителите и на бизнеса каква е задачата на това нещо - че когато страната се е включила към Европейски Съюз, тя е поела съответните задължения.
В този подтекст ние би трябвало да забележим и положителните образци за промени в страните, приели еврото. И тук не приказваме за страни като Германия, Франция и Холандия, а за такива със подобен профил като този на България. Когато тези образци се покажат, се вижда, че, първо, банкови рецесии, каквито имахме ние около КТБ, не са се случвали, лихвените проценти са по-ниски, кредитният рейтинг на страната се е повишил и са пристигнали повече задгранични вложения и по какъв начин всичко това се е отразило в повишение на виталния стандарт на жителите. За тези неща е добре да се приказва, а аз виждам, че тази тематика някак остана настрана.
Виждате и в този момент с подписката за референдума за еврото - най-много се чудя какъв е смисълът от това, защото влизайки в Европейски Съюз, страната ни се е обвързала с това да одобри единната валута. Второ, какви са причините на тази хора и за какво би трябвало тази гражданска сила да бъде ориентирана към нещо деструктивно. За мен това е опит за деформиране или отклонение на публичното внимание от значимите неща, за които би трябвало да се води диалог.
- Да се върнем още веднъж към опита на Хърватия с въвеждането на еврото. Има ли уроци, които можем да научим точно около това, което се случи в първите дни на приемането на еврото?
- Едната от грешките, които регистрират тук, е, че без значение от положителната информационна акция някои аспекти е трябвало да бъдат още по-добре обяснени и да им бъде обърнато повече внимание. Появи се проблем с т. нар Етичен кодекс от страна на търговците, където бе записано, че те не би трябвало да се възползват от въвеждането на еврото, с цел да трансформират голословно цените нагоре. Това се регистрира като незадоволително добре свършена работа, тъй като е трябвало още повече търговски оператори да бъдат включени в този кодекс. Видяхме, че още първата седмица на тази година държавното управление в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на стопанската система излезе с предизвестие към недобросъвестните търговци, че ще се реализират масирани инспекции и при доказване на спекулативно нарастване, ще бъдат налагани съществени санкции. В същото време търговците, които бяха нараснали цените, бяха призовани да ги върнат назад на нивото им от 31 декември 2022 година
- Има ли към този момент такива оператори в Хърватия, които се вслушаха в апела на държавното управление?
- Доста такива оператори върнаха цените, а тези, които не го направиха, бяха санкционирани. Тук санкциите са много солени, като всяка седмица получаваме информация за това, какъв брой търговци са санкционирани и каква е общата сума на събраните средства от тези санкции.
- Може ли да кажете, какъв брой компании са глобени към този момент и каква е общата събрана сума от тези санкции?
- От тестваните към 2000 обекта през първата седмица, при към 25-30 на 100 е открито, че са нарушили Етичния кодекс по отношение на наредбите да не се спекулира с цените. Самите санкции стартират от 1600 евро и доближават до към 30 000 евро. За предходната седмица данните посочваха, че наложените санкции са за близо четвърт милион евро. Тук страната сподели силата си, както и че ще направи всичко допустимо да спре спекулациите. Но въпреки това се демонстрира и схващане, тъй като въпреки всичко обстановката е нова и се дава известно време за търговците да поправят държанието си.
В последна сметка се чакат и данните от националният статистически институт на Хърватия, какъв брой в реалност е повишаването. Интересен миг обаче е, че протичащото се с въвеждането на еврото към този момент спря да бъде водеща тематика в осведомителния поток, а даже към този момент виждаме и понижения в цените на до неотдавна поскъпнали артикули и услуги.
Дори на открития пазар Долац (историческо място за търговия в центъра на Загреб), където би могло да се допусна, че са вероятни повече спекулации, ни направи усещане, че всички търговци там прецизно съблюдаваха превалутирането, буквало до " стотинка ".
- Може ли на този стадий Европейската комисия да помогне на България по пътя й към еврозоната и има ли София потребност от такава помощ?
- Европейската комисия е подготвена да помогне във всеки един миг с всичките запаси, с които разполага. Не би трябвало да се не помни, че Европейска комисия е за това - да дава експертна помощ във всевъзможни посоки. А това дали България има потребност или не, е въпрос за самата България и в случай че управляващите усещат нужда от методическа помощ, е повече от ясно, че европейските институции ще бъдат в подготвеност да се отзоват.
Златев уточни още, че Европейската комисия е подготвена да помогне на България по пътя й към приемането на еврото с всякаква методическа помощ, в случай че такава бъде потърсена. Той уточни, че след първичния ценови удар, последвал въвеждане на еврото, ситуацията в страната се е нормализирала и даже някои търговци още веднъж са върнали старите цени на стоките и услугите, които оферират.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Г-н Златев, по време на работното си посещаване в Хърватия, която от началото на годината стана член на еврозоната, служебният финансов министър Росица Велкова организира среща с вас. Какви бяха главните акценти на диалога?
- Бих желал да изразя благодарността си към министър Велкова, която пожела да изпълним тази среща. Основната тематика на нашия диалог беше по какъв начин потръгна преходът от националната валута на Хърватия куната към еврото. За мен беше въпрос на задоволство и горделивост, че съм участвал на подобен исторически миг за Загреб. Важно е да подчертаем, че Хърватия е първата и единствена страна в Европейския съюз, която влиза по едно и също време в еврозоната и в Шенгенското пространство.
В исторически проект тези събития се случват по-малко от девет години и половина, откогато страната стана член на Европейски Съюз, и едвам 30 години, откакто страната е извоювала своята самостоятелност. Това демонстрира по какъв начин, за доста къс интервал от историческа позиция, Хърватия е съумяла да реализира своите стратегически цели. Успехът се дължи на това, че Загреб е съумял в този интервал да разпознава и през цялото това време от оповестяването на независимостта си да работи целенасочено, без значение от политическата настройка, за реализирането на тези цели - интеграция в най-вътрешното ядро на Европейски Съюз.
- Погледнато в профил, приемането на еврото при започване на тази година не изглеждаше да минава по най-гладкия метод на фона на репортажите за закръглени нагоре и даже доста увеличени цени на някои артикули и услуги.
- Беше направена задоволително добра подготовка, с цел да може да се смекчи до най-малко ценовият удар върху семействата. Тук не би трябвало да забравяме и другия значим миг: че приемането на еврото се случи на фона на растяща инфлация в целия Европейски съюз и даже в целия свят – събитие, подбудено от външни фактори, каквито са последствията от коронавирус рецесията, повишаването на енергоизточниците.
Истината във връзка с повишаването в първите дни на 2023 година е, че постоянно има играчи на пазара, които са недобросъвестни и се възползват от сходна обстановка на неустановеност, с цел да си играят със страховете на хората.
- България също сега се намира на своя път на присъединение към еврозоната. Смятате ли, че страната ни в този момент е подготвена така, както Загреб беше при започване на предходната година, когато се разгласи решението за приемането на Хърватия в еврозоната?
- В ролята си на жител и консуматор на най-различни артикули и услуги мога да кажа, че е извънредно значимо да се изясни и да се комуникира от страна на управляващите за това, какво следва и какво хората да чакат от прекосяването от националната валута към еврото. Кампанията не би трябвало да се случва единствено в навечерието на смяната или спорадично. Важно е да се приказва целеустремено и да се изясняват измененията, които предстоят, в разнообразни формати - научните среди, бизнес кръговете и обществото като цяло. Също и по места, в дребните общности, там, където икономическото развиване е по-ниско от междинното за страната. Трябва да се изясни на хората, за какво се прави това, каква е задачата, какви са изгодите, за какво е значимо ние като страна членка на Европейски Съюз да станем част от еврозоната.
- Тоест, съгласно вас, казусът по-скоро е информационен?
- Определено има информационен проблем. Тук преди година непрестанно се говореше за това - от научните и експертни среди, комерсиалните обединявания, университетите и студентите. Ние, като посланичество на Европейската комисия, също участвахме в открити диспути и кръгли маси из цялата страна, на които канихме хората да си приказваме намерено и без табута за всичко, обвързвано с въвеждането на еврото.
Разбира се, че в този развой има огромна доза страхове. Има хора, които искрено се опълчват, само че те бяха единици. В края на краищата, когато обясниш на жителите и на бизнеса каква е задачата на това нещо - че когато страната се е включила към Европейски Съюз, тя е поела съответните задължения.
В този подтекст ние би трябвало да забележим и положителните образци за промени в страните, приели еврото. И тук не приказваме за страни като Германия, Франция и Холандия, а за такива със подобен профил като този на България. Когато тези образци се покажат, се вижда, че, първо, банкови рецесии, каквито имахме ние около КТБ, не са се случвали, лихвените проценти са по-ниски, кредитният рейтинг на страната се е повишил и са пристигнали повече задгранични вложения и по какъв начин всичко това се е отразило в повишение на виталния стандарт на жителите. За тези неща е добре да се приказва, а аз виждам, че тази тематика някак остана настрана.
Виждате и в този момент с подписката за референдума за еврото - най-много се чудя какъв е смисълът от това, защото влизайки в Европейски Съюз, страната ни се е обвързала с това да одобри единната валута. Второ, какви са причините на тази хора и за какво би трябвало тази гражданска сила да бъде ориентирана към нещо деструктивно. За мен това е опит за деформиране или отклонение на публичното внимание от значимите неща, за които би трябвало да се води диалог.
- Да се върнем още веднъж към опита на Хърватия с въвеждането на еврото. Има ли уроци, които можем да научим точно около това, което се случи в първите дни на приемането на еврото?
- Едната от грешките, които регистрират тук, е, че без значение от положителната информационна акция някои аспекти е трябвало да бъдат още по-добре обяснени и да им бъде обърнато повече внимание. Появи се проблем с т. нар Етичен кодекс от страна на търговците, където бе записано, че те не би трябвало да се възползват от въвеждането на еврото, с цел да трансформират голословно цените нагоре. Това се регистрира като незадоволително добре свършена работа, тъй като е трябвало още повече търговски оператори да бъдат включени в този кодекс. Видяхме, че още първата седмица на тази година държавното управление в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на стопанската система излезе с предизвестие към недобросъвестните търговци, че ще се реализират масирани инспекции и при доказване на спекулативно нарастване, ще бъдат налагани съществени санкции. В същото време търговците, които бяха нараснали цените, бяха призовани да ги върнат назад на нивото им от 31 декември 2022 година
- Има ли към този момент такива оператори в Хърватия, които се вслушаха в апела на държавното управление?
- Доста такива оператори върнаха цените, а тези, които не го направиха, бяха санкционирани. Тук санкциите са много солени, като всяка седмица получаваме информация за това, какъв брой търговци са санкционирани и каква е общата сума на събраните средства от тези санкции.
- Може ли да кажете, какъв брой компании са глобени към този момент и каква е общата събрана сума от тези санкции?
- От тестваните към 2000 обекта през първата седмица, при към 25-30 на 100 е открито, че са нарушили Етичния кодекс по отношение на наредбите да не се спекулира с цените. Самите санкции стартират от 1600 евро и доближават до към 30 000 евро. За предходната седмица данните посочваха, че наложените санкции са за близо четвърт милион евро. Тук страната сподели силата си, както и че ще направи всичко допустимо да спре спекулациите. Но въпреки това се демонстрира и схващане, тъй като въпреки всичко обстановката е нова и се дава известно време за търговците да поправят държанието си.
В последна сметка се чакат и данните от националният статистически институт на Хърватия, какъв брой в реалност е повишаването. Интересен миг обаче е, че протичащото се с въвеждането на еврото към този момент спря да бъде водеща тематика в осведомителния поток, а даже към този момент виждаме и понижения в цените на до неотдавна поскъпнали артикули и услуги.
Дори на открития пазар Долац (историческо място за търговия в центъра на Загреб), където би могло да се допусна, че са вероятни повече спекулации, ни направи усещане, че всички търговци там прецизно съблюдаваха превалутирането, буквало до " стотинка ".
- Може ли на този стадий Европейската комисия да помогне на България по пътя й към еврозоната и има ли София потребност от такава помощ?
- Европейската комисия е подготвена да помогне във всеки един миг с всичките запаси, с които разполага. Не би трябвало да се не помни, че Европейска комисия е за това - да дава експертна помощ във всевъзможни посоки. А това дали България има потребност или не, е въпрос за самата България и в случай че управляващите усещат нужда от методическа помощ, е повече от ясно, че европейските институции ще бъдат в подготвеност да се отзоват.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ