Провалът на зелените партии в Източна Европа бе предизвестен
За европейските зелени партии Желязната завеса към момента не е паднала.
Резултатите от изборите за Европейски парламент от май месец тази година потвърждават, че има ясно разграничаване сред Източна и Западна Европа, щом стане въпрос за екология. Така наречената зелена вълна минава решително през страни като Германия, Франция, Белгия и Ирландия, само че не се усеща в по-новите страни членки в Европейски Съюз. Зелената партия получава 2.2% в Унгария, 1.8% - в Хърватия и пренебрежимо дребна поддръжка в България и Румъния. Само шест от 75 евродепутати, които седят в блока на Зелените/ Европейски свободен алианс, са от страни, включили се към Евросъюза след 2004 година Това географско систематизиране постоянно озадачава екоактивистите, които не стопират да си задават въпроса по какъв начин зелените биха могли да привлекат повече поддръжници и в не толкоз проспериращите страни.
В основата на сходно предизвикателство, както означават анализаторите, са икономическите индикатори на тези страни. Гласоподавателите в Централна и Източна Европа се интересуват повече от ежедневните проблеми и
не се концентрират толкоз върху " надматериалните " полезности,
които екопартиите проповядват. Проучване на Евробарометър, извършено преди евровота, демонстрира, че битката с измененията в климата е приоритет за жителите в Западна и Северна Европа, само че на всички места другаде на Стария континент тематиката не се счита за толкоз значима. Петер Унгар, член на партията " Унгарските политици могат да са разнообразни " (LMP), която не завоюва нито едно депутатско място в сегашния Европарламент, посочва, че в случай че получавате междинната работна заплата за Унгария, няма по какъв начин да си позволите два пъти по-скъпа храна единствено тъй като е отгледана с грижа за природата.
Освен това страните от Централна и Източна Европа са по-склонни да са мощно подвластни от изкопаемите горива, с цел да покриват енергийните си потребности (България не прави изключение от тенденцията). Тази взаимозависимост прави ограничението на нездравословните излъчвания мъчно и скъпо начинание, а скептичният електорат мъчно бива уверен, че изобщо е нужен сходен ход. Наскоро Полша с поддръжката на Чехия и Унгария наложи несъгласие върху предлагането на Европейската комисия нездравословните излъчвания до 2050 година да бъдат сведени до нула, което е задоволително показателно за отношението на тези страни към въпросите на екологията.
Но това надалеч не значи, че гласоподавателите
не се интересуват от проблемите на околната среда
Още в края на 80-те години на благия век част от деятелите, които излизат на митинги против порочните държавни практики в Полша, Чехословакия и Унгария, основават зелени партии и се включват интензивно в придвижванията срещу комунистическата власт. В съвсем всички страни от Източния блок зелените имат свои представители в Народното събрание или са в коалиция с опозицията против комунистическите партии. Но ранните триумфи в региона на екологията стартират да избледняват към края на 90-те, тъй като преходът от комунизъм към народна власт изкарва други проблеми на напред във времето в политическите диспути.
Активизмът за запазване на околната среда не стихва в Източна Европа и на Балканите най-малкото поради непропорционално високите равнища на замърсяване. Обикновено обаче той е приоритет най-много за дейното гражданско общество с приходи към и над междинните. Такива хора нормално отхвърлят да излязат директно на недружелюбната политическа сцена в страните си.
В съзнанието на болшинството зелените придвижвания в Централна и Източна Европа
постоянно се свързват с задгранични донори
и съмнителни неправителствени организации, което в допълнение ги дискредитира на политическия фронт и ги приравнява по-скоро до екзотични планове, в сравнение с до пълноправни партии.
Европейската зелена партия (EGP), федерация, която съставлява екопартиите от 30 страни, осъзнава, че има проблеми на Изток, казва Михал Берг, който дава отговор за източните страни - членки на партията, и добавя, че EGP занапред ще концентрира напъните си към разрешаването на интернационалните въпроси като ограничение добива на въглища. Партията ще създаде и нови структури за привличането на нови членове.
Единствената зелена партия в Централна Европа, която поддържа относително непрекъснат триумф, се оказва унгарската LMP. Тя не съумява да влезе в новия Европарламент, само че печели депутатски места на трите последни парламентарни избори. Постижението им се дължи на гения им да приказват по едно и също време на тематики като климатичните промени и за наболели въпроси като ширещата се корупция. Според Унгар неуспехът на LMP на евровота се дължи на вътрешнопартийните спорове, само че и на неумението на водачите й да стигнат до гласоподавателите от работническата класа. Той е неудовлетворен и от обстоятелството, че партията упорства по-скоро за дребни промени в всекидневието, в сравнение с за битка със систематичните проблеми в опазването на околната среда. Той е безапелационен, че ековъпросите не трябва да се показват като такива, които
засягат единствено междинната и висшата класа
И въпреки всичко има вяра за зелените в района. Подкрепата за придвижването нараства измежду младите и може да продължи да нараства, когато тези млади стартират да навлизат в политическия живот на страните си. С икономическия напредък в региона въпросите за околната среда най-вероятно ще стават все по-важни за от ден на ден хора. Има и вяра триумфът на екопартиите на Запад да докара до по-голяма поддръжка за зелените в целия континент. Едно е ясно - щом стане въпрос за зелените в Източна Европа, те имат още доста накъде да порастват.
Резултатите от изборите за Европейски парламент от май месец тази година потвърждават, че има ясно разграничаване сред Източна и Западна Европа, щом стане въпрос за екология. Така наречената зелена вълна минава решително през страни като Германия, Франция, Белгия и Ирландия, само че не се усеща в по-новите страни членки в Европейски Съюз. Зелената партия получава 2.2% в Унгария, 1.8% - в Хърватия и пренебрежимо дребна поддръжка в България и Румъния. Само шест от 75 евродепутати, които седят в блока на Зелените/ Европейски свободен алианс, са от страни, включили се към Евросъюза след 2004 година Това географско систематизиране постоянно озадачава екоактивистите, които не стопират да си задават въпроса по какъв начин зелените биха могли да привлекат повече поддръжници и в не толкоз проспериращите страни.
В основата на сходно предизвикателство, както означават анализаторите, са икономическите индикатори на тези страни. Гласоподавателите в Централна и Източна Европа се интересуват повече от ежедневните проблеми и
не се концентрират толкоз върху " надматериалните " полезности,
които екопартиите проповядват. Проучване на Евробарометър, извършено преди евровота, демонстрира, че битката с измененията в климата е приоритет за жителите в Западна и Северна Европа, само че на всички места другаде на Стария континент тематиката не се счита за толкоз значима. Петер Унгар, член на партията " Унгарските политици могат да са разнообразни " (LMP), която не завоюва нито едно депутатско място в сегашния Европарламент, посочва, че в случай че получавате междинната работна заплата за Унгария, няма по какъв начин да си позволите два пъти по-скъпа храна единствено тъй като е отгледана с грижа за природата.
Освен това страните от Централна и Източна Европа са по-склонни да са мощно подвластни от изкопаемите горива, с цел да покриват енергийните си потребности (България не прави изключение от тенденцията). Тази взаимозависимост прави ограничението на нездравословните излъчвания мъчно и скъпо начинание, а скептичният електорат мъчно бива уверен, че изобщо е нужен сходен ход. Наскоро Полша с поддръжката на Чехия и Унгария наложи несъгласие върху предлагането на Европейската комисия нездравословните излъчвания до 2050 година да бъдат сведени до нула, което е задоволително показателно за отношението на тези страни към въпросите на екологията.
Но това надалеч не значи, че гласоподавателите
не се интересуват от проблемите на околната среда
Още в края на 80-те години на благия век част от деятелите, които излизат на митинги против порочните държавни практики в Полша, Чехословакия и Унгария, основават зелени партии и се включват интензивно в придвижванията срещу комунистическата власт. В съвсем всички страни от Източния блок зелените имат свои представители в Народното събрание или са в коалиция с опозицията против комунистическите партии. Но ранните триумфи в региона на екологията стартират да избледняват към края на 90-те, тъй като преходът от комунизъм към народна власт изкарва други проблеми на напред във времето в политическите диспути.
Активизмът за запазване на околната среда не стихва в Източна Европа и на Балканите най-малкото поради непропорционално високите равнища на замърсяване. Обикновено обаче той е приоритет най-много за дейното гражданско общество с приходи към и над междинните. Такива хора нормално отхвърлят да излязат директно на недружелюбната политическа сцена в страните си.
В съзнанието на болшинството зелените придвижвания в Централна и Източна Европа
постоянно се свързват с задгранични донори
и съмнителни неправителствени организации, което в допълнение ги дискредитира на политическия фронт и ги приравнява по-скоро до екзотични планове, в сравнение с до пълноправни партии.
Европейската зелена партия (EGP), федерация, която съставлява екопартиите от 30 страни, осъзнава, че има проблеми на Изток, казва Михал Берг, който дава отговор за източните страни - членки на партията, и добавя, че EGP занапред ще концентрира напъните си към разрешаването на интернационалните въпроси като ограничение добива на въглища. Партията ще създаде и нови структури за привличането на нови членове.
Единствената зелена партия в Централна Европа, която поддържа относително непрекъснат триумф, се оказва унгарската LMP. Тя не съумява да влезе в новия Европарламент, само че печели депутатски места на трите последни парламентарни избори. Постижението им се дължи на гения им да приказват по едно и също време на тематики като климатичните промени и за наболели въпроси като ширещата се корупция. Според Унгар неуспехът на LMP на евровота се дължи на вътрешнопартийните спорове, само че и на неумението на водачите й да стигнат до гласоподавателите от работническата класа. Той е неудовлетворен и от обстоятелството, че партията упорства по-скоро за дребни промени в всекидневието, в сравнение с за битка със систематичните проблеми в опазването на околната среда. Той е безапелационен, че ековъпросите не трябва да се показват като такива, които
засягат единствено междинната и висшата класа
И въпреки всичко има вяра за зелените в района. Подкрепата за придвижването нараства измежду младите и може да продължи да нараства, когато тези млади стартират да навлизат в политическия живот на страните си. С икономическия напредък в региона въпросите за околната среда най-вероятно ще стават все по-важни за от ден на ден хора. Има и вяра триумфът на екопартиите на Запад да докара до по-голяма поддръжка за зелените в целия континент. Едно е ясно - щом стане въпрос за зелените в Източна Европа, те имат още доста накъде да порастват.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ