Макрон дьо Гол
За Еманюел Макрон въпросът с корабостроителницата не е чисто стопански, а и политически - той желае да покаже национално отговорно отношение към служащите и индустриалните технологии
Решението скара Италия и Франция и сложи под въпрос каква политика ще пази в Европа Еманюел Макрон. Още по тематиката
След първия тур на парламентарните избори цялостната доминация на френския президент е съвсем сигурна
Еманюел Макрон се появи отникъде, възпламени очаквания във Франция и даде обещание да промени Европейски Съюз. От триумфа или неуспеха му ще зависи доста
Зависи от поддръжката, която новият френски президент ще получи против опозицията в извънредно ляво и извънредно дясно
Случаят показва какъв брой е сложен салдото сред отбраната на " стратегически " браншове и единния пазар.Малко преди среднощ на 27 март 1942 година английски командоси правят един от най-дръзките рейдове по време на Втората международна война. Тогава те забиват минирания есминец " Кембълтаун ", плаващ под немски байрак, в пристанището на град Сен-Назер, в окупираната от нацистите Североизточна Франция. Няколко часа след интервенцията корабът избухва и унищожава единствения изсъхнал док на Атлантика, на който огромните немски линейни кораби могат да се поправят. Операцията на процедура изолира немския флот в Северно море и предрешава борбата за Атлантическия океан.
75 години по-късно пристанището на Сен-Назер още веднъж се трансформира полесражение. Огромната корабостроителница, която дава работа на 2600 души и е 66% благосъстоятелност на корейския конгломерат STX, трябваше да бъде продадена на италианската Fincantieri. След сполучливи договаряния с предходното държавно управление на Франсоа Оланд, което държи другите акции, италианците бяха подготвени да сключат договорката. С идването на администрацията на Еманюел Макрон обаче предишния четвъртък Париж ненадейно промени позицията си и взе решение страната да изкупи " краткотрайно " акциите за 80 млн. евро. Пред френския вестник " Журнал дю диманш " икономическият министър Бруно льо Мер съобщи, че целят да завоюват време и да " балансират националните ползи на Франция ". Сделката съгласно него не подсигурила задоволително ясно, че френските военноморски технологии няма да попаднат в ръцете на трета страна през италианската компания, нито работните места в Сен-Назер.
Това е значимо решение по няколко аргументи. То е измежду първите ходове на новата администрация и подсказва доста за метода, по който Макрон вижда икономическите действителности в Европа. Те са надалеч по-близки до възгледите на военачалник Дьо Гол (както самият Льо Мер обясни) за икономическия шовинизъм, огромните страни и стратегическите браншове, които би трябвало да се пазят от непознати ръце, в сравнение с до демократичните хрумвания на Брюксел. Това може да разочарова мнозина в центъра и периферията на Европа.
То също по този начин може да даде самун на други политици в съюза, които са настроени на вълна " затваряне " на стопански системи. Тъй като няма единна формулировка кои браншове са " стратегически ", Виктор Орбан да вземем за пример може да разгласи образованието за подобен бранш и да забрани непознатите университети.
И най-сетне, само че не и по значимост, е откровеното терзание на новата френска администрация за непозната мощ, която да " минира " Сен-Назер под непознат байрак, както преди няколко десетилетия. Зад Fincantieri, притесняват се хората на Макрон, стои Китай, а Франция и Германия наподобяват подготвени да се опълчват на навлизането на Пекин в някои браншове.
Нека си останем единствено другари
Министър Льо Мер беше задоволително явен пред " Журнал дю диманш ": " Имаме една-единствена цел и тя е да защитим стратегическия френски интерес в корабостроенето. Национализацията е поверие, че страната ще се оправи по-добре от частника. Аз имам вяра противоположното - частните артисти ръководят по-добре, само че като поемат гаранции пред страната. След като няма гаранции, няма съглашение ", разгласи Льо Мер. Според него обстановката се е трансформирала от времето на Оланд, когато компанията е била в неприятно положение. " Сега имаме поръчки за 11 години напред ", споделя министърът.
Ситуацията наподобява на тази с българските Вазовски машиностроителни фабрики (ВМЗ) в Сопот, които бяха затънали в задължения и загуба през 2012-2013 година, само че кабинетите " Борисов " и " Орешарски " наляха в тях пари, вместо да ги продадат. Международните спорове провокираха взрив на поръчките за ВМЗ и те в този момент са в доста по-добро положение. Правителството на Макрон обаче твърди, че не желае да прибира вечно предприятието, а единствено краткотрайно.
Бързо след решението за национализация французите се пробваха да подадат ръка на италианците. " Да изградим един огромен първенец на европейската военна корабостроителна промишленост ", прикани Льо Мер. Това едва ли ще трогне Рим. " Национализмът и протекционизмът не са възможни условия за развиването в връзките сред две огромни европейски страни ", написаха в общо заявление италианските министри на промишлеността и на стопанската система. " За да работим над общи планове, се нуждаем от реципрочно доверие и почитание ", прибавят те.
В сряда вечер икономическите министри на двете страни се срещнаха в Рим, с цел да обсъдят евентуално излизане от рецесията, само че до такова не се стигна и те отложиха вземането на финално решение до срещата на върха сред двете страни на 27 септември. Единствения компромис, реализиран от двете страни на срещата, бе Франция да не отваря отначало наддаването за акциите.
Сега Париж предлага на Fincantieri делба на ръководството поравно (50:50 участие) и действен надзор за италианската компания, само че към този момент предлагането им не се приема. " Fincantieri предложиха промишлен проект и с цел да могат да го приложат, се нуждаят от мажоритарен дял в компанията. Затова едва ли ще бъде елементарно да се реализира компромис сред двете страни ", счита Алесандро Унгаро от италианския Институт за интернационалните връзки (IAI). Европейската комисия към този момент мълчи по тематиката, само че Рим евентуално ще алармира, в случай че не се реализира съглашение.
Страх технологии пази
В корабостроителницата " Сен-Назер " са издигнати доста цивилни и военни кораби за френска и непозната приложимост. Два от тях са и хеликоптероносачите " Мистрал ", в началото предопределени за съветския флот
[Reuters] Едно от главните опасения на френската страна е евентуалното приключване на софтуерно ноу-хау в посока Китай. Причината за това терзание е подписаната серия от контракти сред Китайската държавна корабостроителна компания (CSSC), круизната Carnival Corporation и Fincantieri да построят първите два (с опция за договаряне на още два) китайски лайнера на стойност 1.5 милиарда $ всеки. Това се случи по време на форума " Поясът и пътят ", проведен от Пекин при започване на май за да показва растящите китайски аспирации за световно въздействие. Строежът на круизните кораби е част от тактиката " Произведено в Китай 2025 ", която цели да усили китайското наличие в доминирания от европейски компании бранш на корабостроенето, оценен на 117 милиарда $ от Германската асоциация на корабостроителите и океанските промишлености VSM.
Този боязън не е нещо ново за Европа. През февруари Германия, Франция и Италия дружно желаеха от Европейската комисия (ЕК) да премисли разпоредбите, по които трети страни могат да влагат в границите на съюза. Опасенията са, че европейски изобретения и механически постижения биват изнасяни от Европейски Съюз, което постоянно става и през пазаруването на европейски компании. И до момента в който тези придобивания в Европа стават относително елементарно, достъпът на европейските компании и капитали в трети страни е стеснен от редица бариери. " Заради неналичието на политическа воля, ние убихме производството на слънчеви панели, като оставихме пазара ни да бъде залят със субсидирани от Китай производители. Съжалявам, само че отхвърлям да продължаваме по този начин ", безапелационен бе Льо Мер пред френското издание.
От италианска страна причините на французите наподобяват изцяло нелогични. " Италия третира за задгранични вложения тези, които идват от страни отвън Европейски Съюз, до момента в който за Франция това предписание важи и за вложения, идващи от други страни членки ", разяснява Алесандро Унгаро от IAI. Ако предприятието още веднъж е печелившо, както се хвали Льо Мер, няма причина италианците да го реалокират, с цел да понижат индустриалните разноски и по този метод да разбият разработваните с десетилетия индустриални вериги, споделя той. " А в случай че желаят да защитят стратегически значима промишленост от китайска интервенция, за какво избавиха " Пежо " с китайски пари? За да предпазят военната си технология, те би трябвало просто да построят " китайска стена " от правни и механически ограничавания, които да не разрешават на китайски инженери да работят по чувствителни сегменти ", счита италианският анализатор. Допълнителното оскърбление идва от обстоятелството, че досегашният притежател на корабостроителницата беше корейски. " Ние сме европейци и не можем да приемем, че ще бъдем третирани по-лошо от корейците ", съобщи в прессъобщение ръководещият шеф на Fincantieri Джузепе Боно предходната седмица.
Френският интерес и ползата на другите
Този първи конфликт с друга огромна страна насочи фокуса на вниманието към дейностите на Макрон. Той е обсъждан като политика, който ще съживи плана за обединена Европа. Истината е, че той в действителност ще донесе смяна, тъй като французите желаят това от него, само че тя няма да се хареса на всички. Като стопански министър при Франсоа Оланд да вземем за пример той забави продажбата на френския видеостартъп Dailymotion на хонконгска компания, като по този метод го остави в ръцете на френската Vivendi. Макрон вкара и прословутия закон на негово име, който всред другите нови хрумвания задължи тираджиите от всяка страна да получават на френска територия минималната ставка, избрана за френските водачи.
Решението за национализация би трябвало да се преглежда като характерен френски метод, счита Карел Лаану, старши анализатор от основания в Брюксел Center for European Policy Analysis (CEPS). " Фактът, че имаше съвсем завършили договаряния за тази корабостроителница и внезапно я национализират – това е остарял френски голистки акт ", споделя Лаану.
" Това деяние, което наподобява като изблик на шовинизъм, няма да помогне в привличането на Италия към обединението, която би трябвало да вдъхне живот на европейския план, архитектурата на еврото и общата защита да вземем за пример. То е удар по доверието на Италия, а е проблем да атакуваш съдружник в подобен основен миг ", счита Грегъри Клайс от тинк-танка Bruegel в Брюксел. Той обаче е податлив да преглежда този ход на френския президент като индивидуален случай, който не може да служи за образец за бъдещето. " Това е просто метод да се оправи с съответния проблем тук и в този момент ", заключава Клайс.
Така счита и Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики: " Решението на Макрон се вписва освен във френската традиция, а и в метода, по който той води политика - то е показано като " нито ляво, нито дясно ", не го назовават национализация, тъй като ще върнат корабостроителницата в частни ръце, само че в това време минава под знака на " патриотична икономическа политика ", която дръпва килима под популисти като Льо Пен и Меланшон. " С други думи, за Макрон важи същото, което и за другите политици, без значение какъв брой са очарователни - внимание към това, което прави, а не към това, което приказва.
След войната на френската страна са ѝ нужни над 10 години, с цел да възвърне корабостроителницата в Сен-Назер, и тя стартира да работи още веднъж едвам през 1955 година Там се конструират всевъзможни съдове - от круизни лайнери до самолетоносачи. През 2006 година контролният пакет акции е платен от норвежката Aker Yards, а през 2008 година контролът минава в ръцете на южнокорейския чаебол STX. Една от най-големите поръчки, изпълнени под корейски мениджмънт, е строителството на хеликоптероносачите " Мистрал ", в началото предопределени за съветския флот. След налагането на глобите против Москва през 2015 година обаче договорите са разтрогнати, Париж изплаща на поръчителите близо 1 милиарда евро, а корабите са продадени на Египет. С намаляването на интернационалните търговски размери обаче потребността от градеж на нови съдове понижи и на корейския конгломерат му се наложи да банкрутира и разпродаде дяловете си в корабостроителниците си по целия свят.
Решението скара Италия и Франция и сложи под въпрос каква политика ще пази в Европа Еманюел Макрон. Още по тематиката
След първия тур на парламентарните избори цялостната доминация на френския президент е съвсем сигурна
Еманюел Макрон се появи отникъде, възпламени очаквания във Франция и даде обещание да промени Европейски Съюз. От триумфа или неуспеха му ще зависи доста
Зависи от поддръжката, която новият френски президент ще получи против опозицията в извънредно ляво и извънредно дясно
Случаят показва какъв брой е сложен салдото сред отбраната на " стратегически " браншове и единния пазар.Малко преди среднощ на 27 март 1942 година английски командоси правят един от най-дръзките рейдове по време на Втората международна война. Тогава те забиват минирания есминец " Кембълтаун ", плаващ под немски байрак, в пристанището на град Сен-Назер, в окупираната от нацистите Североизточна Франция. Няколко часа след интервенцията корабът избухва и унищожава единствения изсъхнал док на Атлантика, на който огромните немски линейни кораби могат да се поправят. Операцията на процедура изолира немския флот в Северно море и предрешава борбата за Атлантическия океан.
75 години по-късно пристанището на Сен-Назер още веднъж се трансформира полесражение. Огромната корабостроителница, която дава работа на 2600 души и е 66% благосъстоятелност на корейския конгломерат STX, трябваше да бъде продадена на италианската Fincantieri. След сполучливи договаряния с предходното държавно управление на Франсоа Оланд, което държи другите акции, италианците бяха подготвени да сключат договорката. С идването на администрацията на Еманюел Макрон обаче предишния четвъртък Париж ненадейно промени позицията си и взе решение страната да изкупи " краткотрайно " акциите за 80 млн. евро. Пред френския вестник " Журнал дю диманш " икономическият министър Бруно льо Мер съобщи, че целят да завоюват време и да " балансират националните ползи на Франция ". Сделката съгласно него не подсигурила задоволително ясно, че френските военноморски технологии няма да попаднат в ръцете на трета страна през италианската компания, нито работните места в Сен-Назер.
Това е значимо решение по няколко аргументи. То е измежду първите ходове на новата администрация и подсказва доста за метода, по който Макрон вижда икономическите действителности в Европа. Те са надалеч по-близки до възгледите на военачалник Дьо Гол (както самият Льо Мер обясни) за икономическия шовинизъм, огромните страни и стратегическите браншове, които би трябвало да се пазят от непознати ръце, в сравнение с до демократичните хрумвания на Брюксел. Това може да разочарова мнозина в центъра и периферията на Европа.
То също по този начин може да даде самун на други политици в съюза, които са настроени на вълна " затваряне " на стопански системи. Тъй като няма единна формулировка кои браншове са " стратегически ", Виктор Орбан да вземем за пример може да разгласи образованието за подобен бранш и да забрани непознатите университети.
И най-сетне, само че не и по значимост, е откровеното терзание на новата френска администрация за непозната мощ, която да " минира " Сен-Назер под непознат байрак, както преди няколко десетилетия. Зад Fincantieri, притесняват се хората на Макрон, стои Китай, а Франция и Германия наподобяват подготвени да се опълчват на навлизането на Пекин в някои браншове.
Нека си останем единствено другари
Министър Льо Мер беше задоволително явен пред " Журнал дю диманш ": " Имаме една-единствена цел и тя е да защитим стратегическия френски интерес в корабостроенето. Национализацията е поверие, че страната ще се оправи по-добре от частника. Аз имам вяра противоположното - частните артисти ръководят по-добре, само че като поемат гаранции пред страната. След като няма гаранции, няма съглашение ", разгласи Льо Мер. Според него обстановката се е трансформирала от времето на Оланд, когато компанията е била в неприятно положение. " Сега имаме поръчки за 11 години напред ", споделя министърът.
Ситуацията наподобява на тази с българските Вазовски машиностроителни фабрики (ВМЗ) в Сопот, които бяха затънали в задължения и загуба през 2012-2013 година, само че кабинетите " Борисов " и " Орешарски " наляха в тях пари, вместо да ги продадат. Международните спорове провокираха взрив на поръчките за ВМЗ и те в този момент са в доста по-добро положение. Правителството на Макрон обаче твърди, че не желае да прибира вечно предприятието, а единствено краткотрайно.
Бързо след решението за национализация французите се пробваха да подадат ръка на италианците. " Да изградим един огромен първенец на европейската военна корабостроителна промишленост ", прикани Льо Мер. Това едва ли ще трогне Рим. " Национализмът и протекционизмът не са възможни условия за развиването в връзките сред две огромни европейски страни ", написаха в общо заявление италианските министри на промишлеността и на стопанската система. " За да работим над общи планове, се нуждаем от реципрочно доверие и почитание ", прибавят те.
В сряда вечер икономическите министри на двете страни се срещнаха в Рим, с цел да обсъдят евентуално излизане от рецесията, само че до такова не се стигна и те отложиха вземането на финално решение до срещата на върха сред двете страни на 27 септември. Единствения компромис, реализиран от двете страни на срещата, бе Франция да не отваря отначало наддаването за акциите.
Сега Париж предлага на Fincantieri делба на ръководството поравно (50:50 участие) и действен надзор за италианската компания, само че към този момент предлагането им не се приема. " Fincantieri предложиха промишлен проект и с цел да могат да го приложат, се нуждаят от мажоритарен дял в компанията. Затова едва ли ще бъде елементарно да се реализира компромис сред двете страни ", счита Алесандро Унгаро от италианския Институт за интернационалните връзки (IAI). Европейската комисия към този момент мълчи по тематиката, само че Рим евентуално ще алармира, в случай че не се реализира съглашение.
Страх технологии пази
В корабостроителницата " Сен-Назер " са издигнати доста цивилни и военни кораби за френска и непозната приложимост. Два от тях са и хеликоптероносачите " Мистрал ", в началото предопределени за съветския флот
[Reuters] Едно от главните опасения на френската страна е евентуалното приключване на софтуерно ноу-хау в посока Китай. Причината за това терзание е подписаната серия от контракти сред Китайската държавна корабостроителна компания (CSSC), круизната Carnival Corporation и Fincantieri да построят първите два (с опция за договаряне на още два) китайски лайнера на стойност 1.5 милиарда $ всеки. Това се случи по време на форума " Поясът и пътят ", проведен от Пекин при започване на май за да показва растящите китайски аспирации за световно въздействие. Строежът на круизните кораби е част от тактиката " Произведено в Китай 2025 ", която цели да усили китайското наличие в доминирания от европейски компании бранш на корабостроенето, оценен на 117 милиарда $ от Германската асоциация на корабостроителите и океанските промишлености VSM.
Този боязън не е нещо ново за Европа. През февруари Германия, Франция и Италия дружно желаеха от Европейската комисия (ЕК) да премисли разпоредбите, по които трети страни могат да влагат в границите на съюза. Опасенията са, че европейски изобретения и механически постижения биват изнасяни от Европейски Съюз, което постоянно става и през пазаруването на европейски компании. И до момента в който тези придобивания в Европа стават относително елементарно, достъпът на европейските компании и капитали в трети страни е стеснен от редица бариери. " Заради неналичието на политическа воля, ние убихме производството на слънчеви панели, като оставихме пазара ни да бъде залят със субсидирани от Китай производители. Съжалявам, само че отхвърлям да продължаваме по този начин ", безапелационен бе Льо Мер пред френското издание.
От италианска страна причините на французите наподобяват изцяло нелогични. " Италия третира за задгранични вложения тези, които идват от страни отвън Европейски Съюз, до момента в който за Франция това предписание важи и за вложения, идващи от други страни членки ", разяснява Алесандро Унгаро от IAI. Ако предприятието още веднъж е печелившо, както се хвали Льо Мер, няма причина италианците да го реалокират, с цел да понижат индустриалните разноски и по този метод да разбият разработваните с десетилетия индустриални вериги, споделя той. " А в случай че желаят да защитят стратегически значима промишленост от китайска интервенция, за какво избавиха " Пежо " с китайски пари? За да предпазят военната си технология, те би трябвало просто да построят " китайска стена " от правни и механически ограничавания, които да не разрешават на китайски инженери да работят по чувствителни сегменти ", счита италианският анализатор. Допълнителното оскърбление идва от обстоятелството, че досегашният притежател на корабостроителницата беше корейски. " Ние сме европейци и не можем да приемем, че ще бъдем третирани по-лошо от корейците ", съобщи в прессъобщение ръководещият шеф на Fincantieri Джузепе Боно предходната седмица.
Френският интерес и ползата на другите
Този първи конфликт с друга огромна страна насочи фокуса на вниманието към дейностите на Макрон. Той е обсъждан като политика, който ще съживи плана за обединена Европа. Истината е, че той в действителност ще донесе смяна, тъй като французите желаят това от него, само че тя няма да се хареса на всички. Като стопански министър при Франсоа Оланд да вземем за пример той забави продажбата на френския видеостартъп Dailymotion на хонконгска компания, като по този метод го остави в ръцете на френската Vivendi. Макрон вкара и прословутия закон на негово име, който всред другите нови хрумвания задължи тираджиите от всяка страна да получават на френска територия минималната ставка, избрана за френските водачи.
Решението за национализация би трябвало да се преглежда като характерен френски метод, счита Карел Лаану, старши анализатор от основания в Брюксел Center for European Policy Analysis (CEPS). " Фактът, че имаше съвсем завършили договаряния за тази корабостроителница и внезапно я национализират – това е остарял френски голистки акт ", споделя Лаану.
" Това деяние, което наподобява като изблик на шовинизъм, няма да помогне в привличането на Италия към обединението, която би трябвало да вдъхне живот на европейския план, архитектурата на еврото и общата защита да вземем за пример. То е удар по доверието на Италия, а е проблем да атакуваш съдружник в подобен основен миг ", счита Грегъри Клайс от тинк-танка Bruegel в Брюксел. Той обаче е податлив да преглежда този ход на френския президент като индивидуален случай, който не може да служи за образец за бъдещето. " Това е просто метод да се оправи с съответния проблем тук и в този момент ", заключава Клайс.
Така счита и Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики: " Решението на Макрон се вписва освен във френската традиция, а и в метода, по който той води политика - то е показано като " нито ляво, нито дясно ", не го назовават национализация, тъй като ще върнат корабостроителницата в частни ръце, само че в това време минава под знака на " патриотична икономическа политика ", която дръпва килима под популисти като Льо Пен и Меланшон. " С други думи, за Макрон важи същото, което и за другите политици, без значение какъв брой са очарователни - внимание към това, което прави, а не към това, което приказва.
След войната на френската страна са ѝ нужни над 10 години, с цел да възвърне корабостроителницата в Сен-Назер, и тя стартира да работи още веднъж едвам през 1955 година Там се конструират всевъзможни съдове - от круизни лайнери до самолетоносачи. През 2006 година контролният пакет акции е платен от норвежката Aker Yards, а през 2008 година контролът минава в ръцете на южнокорейския чаебол STX. Една от най-големите поръчки, изпълнени под корейски мениджмънт, е строителството на хеликоптероносачите " Мистрал ", в началото предопределени за съветския флот. След налагането на глобите против Москва през 2015 година обаче договорите са разтрогнати, Париж изплаща на поръчителите близо 1 милиарда евро, а корабите са продадени на Египет. С намаляването на интернационалните търговски размери обаче потребността от градеж на нови съдове понижи и на корейския конгломерат му се наложи да банкрутира и разпродаде дяловете си в корабостроителниците си по целия свят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ