Луд или гений? Милей съкрати 58 000 държавни служители и продължава
За едни той е дълго чакан хирург, който със студена ръка отстранява гангрената на държавното раздуване. За други е пироман, решил да изпепели институциите - само че сигурно не играе по познатия сюжет
В Латинска Америка, където популизмът и драматизмът са национални спортове, Аржентина от дълго време е измежду първенците. Тя може „ да се похвали “ с девет публични държавни банкрута – самобитен международен връх, вписан не с мастило, а с икономическа болежка и обществени разломи. И тъкмо в този исторически подтекст, на сцената изгря Хавиер Милей – шоумен, либертарианец и самопровъзгласен стопански бунтовник.
Образът, който той сътвори по време на акцията си – „ индивидът с резачката “ – не беше просто метафора. Милей безусловно се появяваше с моторен трион, обещавайки да „ отреже “ всичко ненужно, раздуто и корумпирано в държавния уред. И в случай че някои го възприемаха като политически спектакъл, новият президент потвърди едно: цепи освен въздуха.
От 10 декември 2023 година, когато встъпи в служба, до през днешния ден над 58 000 държавни чиновници са излезли от системата. Част от тях – след приключване на периоди на контракти, без да бъдат подновени; други – посредством директно редуциране. Но всичко това е единствено въведения: Милей не просто не има намерение да спре. Той форсира.
Правителствени източници приказват за в допълнение 10-процентно стесняване на държавната администрация. Списъкът на институциите, които ще бъдат наранени от идната вълна, звучи като анатомия на самата страна: данъчната работа ARCA, лекарственият регулатор ANMAT, научният колос CONICET, селскостопанският институт INTA, индустриалният INTI, информационният ENACOM...
И въпреки че някои решения към този момент бяха блокирани в съда – опитите за закриване на INTA, INTI и Националната организация за пътищата Vialidad Nacional – политическата воля на президента остава непоклатима. Той продължава да марширува напред, потвърждавайки, че това е единственият път към икономическо възобновяване.
Към октомври тази година Аржентина е разполагала с 282 000 държавни чиновници. Амбицията на Милей е да понижи това число с още 30 000 още през първото тримесечие на идната година, когато нова вълна от контракти изтича и може да бъде „ чисто “ изтрита от бюджета. Целта му е да реализира компактна и ефикасна държавна администрация от 250 000 души.
Секторът на държавните медии също е под прожекторите. RTA, с нейните 2157 чиновници, към този момент усеща резултатите: действителните заплати се топят, експерти напущат непринудено. Правителството не съумя да ликвидира държавната осведомителна организация Télam, само че я трансформира в уред за връзки и гласност – придвижване, което критиците дефинират като ребрандиран надзор.
Приватизации, унищожаване на дублиращи се структури, затваряне на регистри, промяна след промяна. Списъкът наподобява безконечен, а политическата сила на Милей – неизчерпаема.
Луд или талант?
Това е въпросът, който разделя Аржентина – а и света.
За едни той е дълго чакан хирург, който със студена ръка отстранява гангрената на държавното раздуване. За други – пироман, решил да изпепели институциите. Едно обаче е несъмнено: Милей не играе по познатия сюжет. И в случай че Аржентина още веднъж би трябвало да се пребори със себе си, то този път ще го направи под режещия тон на моторната резачка – знак на един президент, който или ще влезе в историята като избавител, или като индивидът, който дефинитивно унищожи системата.
Решението следва. А трионът не стопира да ръмжи.
В Латинска Америка, където популизмът и драматизмът са национални спортове, Аржентина от дълго време е измежду първенците. Тя може „ да се похвали “ с девет публични държавни банкрута – самобитен международен връх, вписан не с мастило, а с икономическа болежка и обществени разломи. И тъкмо в този исторически подтекст, на сцената изгря Хавиер Милей – шоумен, либертарианец и самопровъзгласен стопански бунтовник.
Образът, който той сътвори по време на акцията си – „ индивидът с резачката “ – не беше просто метафора. Милей безусловно се появяваше с моторен трион, обещавайки да „ отреже “ всичко ненужно, раздуто и корумпирано в държавния уред. И в случай че някои го възприемаха като политически спектакъл, новият президент потвърди едно: цепи освен въздуха.
От 10 декември 2023 година, когато встъпи в служба, до през днешния ден над 58 000 държавни чиновници са излезли от системата. Част от тях – след приключване на периоди на контракти, без да бъдат подновени; други – посредством директно редуциране. Но всичко това е единствено въведения: Милей не просто не има намерение да спре. Той форсира.
Правителствени източници приказват за в допълнение 10-процентно стесняване на държавната администрация. Списъкът на институциите, които ще бъдат наранени от идната вълна, звучи като анатомия на самата страна: данъчната работа ARCA, лекарственият регулатор ANMAT, научният колос CONICET, селскостопанският институт INTA, индустриалният INTI, информационният ENACOM...
И въпреки че някои решения към този момент бяха блокирани в съда – опитите за закриване на INTA, INTI и Националната организация за пътищата Vialidad Nacional – политическата воля на президента остава непоклатима. Той продължава да марширува напред, потвърждавайки, че това е единственият път към икономическо възобновяване.
Към октомври тази година Аржентина е разполагала с 282 000 държавни чиновници. Амбицията на Милей е да понижи това число с още 30 000 още през първото тримесечие на идната година, когато нова вълна от контракти изтича и може да бъде „ чисто “ изтрита от бюджета. Целта му е да реализира компактна и ефикасна държавна администрация от 250 000 души.
Секторът на държавните медии също е под прожекторите. RTA, с нейните 2157 чиновници, към този момент усеща резултатите: действителните заплати се топят, експерти напущат непринудено. Правителството не съумя да ликвидира държавната осведомителна организация Télam, само че я трансформира в уред за връзки и гласност – придвижване, което критиците дефинират като ребрандиран надзор.
Приватизации, унищожаване на дублиращи се структури, затваряне на регистри, промяна след промяна. Списъкът наподобява безконечен, а политическата сила на Милей – неизчерпаема.
Луд или талант?
Това е въпросът, който разделя Аржентина – а и света.
За едни той е дълго чакан хирург, който със студена ръка отстранява гангрената на държавното раздуване. За други – пироман, решил да изпепели институциите. Едно обаче е несъмнено: Милей не играе по познатия сюжет. И в случай че Аржентина още веднъж би трябвало да се пребори със себе си, то този път ще го направи под режещия тон на моторната резачка – знак на един президент, който или ще влезе в историята като избавител, или като индивидът, който дефинитивно унищожи системата.
Решението следва. А трионът не стопира да ръмжи.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ