Кои чуждестранни спортни клубове принадлежат на руснаци?
За едни това е просто бизнес, а за други – водещата пристрастеност в живота.
Разказваме ви кои руснаци сега имат задгранични спортни клубове – и какъв брой им е коствало това.
Роман Абрамович – „Челси“
Alex Caparros/UEFA/UEFA/Getty Images
„От самото начало разбрах, че клубът ще се развива с него. Защо ли? Просто той влагаше в него частичка от себе си“, някогашният треньор на „Челси“ Жозе Моуриньо за Абрамович – олигархът, който постави началото на модата измежду руснаците да купуват непознати клубове.
Абрамович купува „Челси“ през 2003 година и той е огромната му обич цели 19 години. Преди идването на Абрамович, „Челси“ постоянно е в първите редици на турнирните ранглисти, само че по този начин и не съумява да се добере до трофеите. Играчите се оплакват, че в клуба липсва методичност и дефинират това като „хаос“. С идването на новия притежател всичко се трансформира: той основава в клуба система, не жали пари за прехвърляния, само че деликатно проучва всички покупко-продажби и е подготвен на всичко, с цел да се снабди с нужните играчи. В последна сметка „Челси“ процъфтява и се подрежда измежду най-хубавите: пет победи в британската Висша лига, две купи в Шампионската лига.
През 2022 година Абрамович разгласи, че ще продаде клуба, с цел да не пострада той от възможни наказания поради руско-украинския спор и опрости на клуба дълг в размер на 1,5 милиарда английски лири. Той към този момент даде обещание, че ще преведе всички доходи от продажбата във фонда на клуба, който от 2010 година се занимава с благотворителни и обществени планове.
Дмитрий Риболовлев – „Монако“
Xavier Laine/Getty Images
Бившият притежател на „Уралкалий“ и олигарх (в момента той е на 27-о място в листата на най-богатите руснаци, изготвян от Forbes) влиза в огромния футбол, въодушевен, както самият той споделя, от образеца на притежателя на „Челси“ Абрамович. През 2011 година той продава контролния си пакет в „Уралкалий“ – един от най-големите производители на калиеви торове в света, мести се в Монте Карло и става главен притежател на локалния клуб.
В оня интервал „Монако“ изживява неприятни времена и изпитва остра потребност от вложител. Риболовлев не пести средства за него. Той влага над 100 милиона евро за покупката на футболисти (по този индикатор пред него се подрежда само парижкия ПСЖ, който е благосъстоятелност на катарски шейхове) – и единствено след сезон и половина „Монако“ се завръща в елита на френския футбол. През сезон 2017/18 година клубът стана първенец на Франция.
Риболовлев признава, че да управляваш футболен клуб е по-сложно от управлението на „Уралкалий“ и през годините, през които е притежател на „Монако“ упоритостите на олигарха малко са поутихнали. Сега обществено оповестените му цели са скромни – клубът да заема призови места във френското състезание и да се показва почтено в европейските шампионати. „Ние не сме „Челси“ и не сме „Реал“ и в никакъв случай няма да станем супер клуб, който всяка година се бори за шампионска купа и победа на финала на Шампионската лига“, той.
Максим Демин – „Борнмът“
Mike Hewitt/Getty Images
През 2011 година футболният клуб „Борнмът“ от едноименното британско градче на брега на Ла Манша води тъпо битие и е на прага на вратата, от която изхвърчат играчите от професионалния футбол. От задължения и кредитори го избавя финансистът и търговец на петрол от Русия Максим Демин, който дружно със фамилията си се мести от Русия точно в Борнмът. Дава на клуба пари в сериозен миг, само че по този начин и не си ги получава назад. Доплаща 450 000 английски лири и става притежател на 50% от акциите на клуба, а две години по-късно придобива 100% от капитала.
Приятелите и сътрудниците на Демин назовават клуба „куфар без дръжка“, а покупката му – скъпа безполезна играчка. Но нещата се развиват иначе: съветският притежател прави гражданска война в „Борнмът“, която по-късно е избрана като „руско чудо“. За три сезона той налива в клуба над 25 милиона английски лири, намира треньор, кадърен да се оправя с амбициозните задания, стартира да купува млади локални играчи с капацитет за напредък и си слага грижата за здравето на футболистите като приоритет. В последна сметка „Борнмът“ прави най-невероятния взрив в историята на цялата британска лига: от тим от трета дивизия той влиза във Вишата лига и реализира най-хубавия резултат за цялата си 116-годишна история. Това се случва през 2015 година. Днес клубът на руснака е в Чемпиъншип – втората по мощ дивизия в системата на футболните лиги на Англия.
Давид Трактовенко – „Сидни“
Brett Hemmings/Getty Images
Австралийският футболен клуб попада в полезрението на съветския банкер Трактовенко, откакто щерка му Алина се омъжва за австралийския предприемач Скот Барлоу. През 2006 година Трактовенко купува 22% от акциите на клуба, а две години по-късно уголемява пакета си до 90%.
Вероятно той знае добре какво да прави с недотам преуспяващия „Сидни“: същото, което прави и с тогавашния новобранец „Зенит“, трансфорат от някогашния ръководител на съвета на шефовете на ФК „Зенит“ Давид Трактовенко в най-силния клуб в Русия. Той в действителност повтаря триумфа си – при него „Сидни“ за първи път стават първенци на Австралия. При това пет пъти.
Антон Зингаревич – „Ботев“
Валерий Левитин/Sputnik
Синът на съветският милтимилиардер Борис Зингаревич, Антон, е най-известен като някогашен притежател на британския футболен клуб „Рединг“. Той го придобива през 2012 година за 25 милиона бр. лири, има най-малък интерес към клуба и след две години го продава на група вложители от Тайлант за 1 лира. Новите притежатели поемат задълженията на клуба, които не са дребни, и получават „Рединг“ в упадъчно положение: при Зингаревич клубът не съумява да се задържи във Висшата лига, а по-късно не съумява да се върне в дивизията на най-силните.
Оттогава е изтекла много вода и Зингаревич-младши съумява да попадне в листата на търсените на федерално равнище лица по обвиняване в заграбване на заеми на стойност 2,5 милиарда рубли. Делото е закрито през 2019 година и той и до през днешния ден си остава един от най-богатите хора в страната. Според в българските медии, фамилното положение на двамата Зингаревич още през 2018 година надвишава 1 милиард $, фирмите им работят в региона на производството на хартия, целулоза, занимават се със строителство и енергетика. също, че Антон Зингаревич и сътрудниците му държат правата за към 2000 футболисти по целия свят (най-вече от Африка и Южна Америка). Преди две години се появи информация, че Зингаревич още веднъж се оглежда за благоприятни условия измежду европейските клубове. В последна сметка изборът му пада на българския „Ботев“, който предприемача купува през 2021 година.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Разказваме ви кои руснаци сега имат задгранични спортни клубове – и какъв брой им е коствало това.
Роман Абрамович – „Челси“
Alex Caparros/UEFA/UEFA/Getty Images „От самото начало разбрах, че клубът ще се развива с него. Защо ли? Просто той влагаше в него частичка от себе си“, някогашният треньор на „Челси“ Жозе Моуриньо за Абрамович – олигархът, който постави началото на модата измежду руснаците да купуват непознати клубове.
Абрамович купува „Челси“ през 2003 година и той е огромната му обич цели 19 години. Преди идването на Абрамович, „Челси“ постоянно е в първите редици на турнирните ранглисти, само че по този начин и не съумява да се добере до трофеите. Играчите се оплакват, че в клуба липсва методичност и дефинират това като „хаос“. С идването на новия притежател всичко се трансформира: той основава в клуба система, не жали пари за прехвърляния, само че деликатно проучва всички покупко-продажби и е подготвен на всичко, с цел да се снабди с нужните играчи. В последна сметка „Челси“ процъфтява и се подрежда измежду най-хубавите: пет победи в британската Висша лига, две купи в Шампионската лига.
През 2022 година Абрамович разгласи, че ще продаде клуба, с цел да не пострада той от възможни наказания поради руско-украинския спор и опрости на клуба дълг в размер на 1,5 милиарда английски лири. Той към този момент даде обещание, че ще преведе всички доходи от продажбата във фонда на клуба, който от 2010 година се занимава с благотворителни и обществени планове.
Дмитрий Риболовлев – „Монако“
Xavier Laine/Getty Images Бившият притежател на „Уралкалий“ и олигарх (в момента той е на 27-о място в листата на най-богатите руснаци, изготвян от Forbes) влиза в огромния футбол, въодушевен, както самият той споделя, от образеца на притежателя на „Челси“ Абрамович. През 2011 година той продава контролния си пакет в „Уралкалий“ – един от най-големите производители на калиеви торове в света, мести се в Монте Карло и става главен притежател на локалния клуб.
В оня интервал „Монако“ изживява неприятни времена и изпитва остра потребност от вложител. Риболовлев не пести средства за него. Той влага над 100 милиона евро за покупката на футболисти (по този индикатор пред него се подрежда само парижкия ПСЖ, който е благосъстоятелност на катарски шейхове) – и единствено след сезон и половина „Монако“ се завръща в елита на френския футбол. През сезон 2017/18 година клубът стана първенец на Франция.
Риболовлев признава, че да управляваш футболен клуб е по-сложно от управлението на „Уралкалий“ и през годините, през които е притежател на „Монако“ упоритостите на олигарха малко са поутихнали. Сега обществено оповестените му цели са скромни – клубът да заема призови места във френското състезание и да се показва почтено в европейските шампионати. „Ние не сме „Челси“ и не сме „Реал“ и в никакъв случай няма да станем супер клуб, който всяка година се бори за шампионска купа и победа на финала на Шампионската лига“, той.
Максим Демин – „Борнмът“
Mike Hewitt/Getty Images През 2011 година футболният клуб „Борнмът“ от едноименното британско градче на брега на Ла Манша води тъпо битие и е на прага на вратата, от която изхвърчат играчите от професионалния футбол. От задължения и кредитори го избавя финансистът и търговец на петрол от Русия Максим Демин, който дружно със фамилията си се мести от Русия точно в Борнмът. Дава на клуба пари в сериозен миг, само че по този начин и не си ги получава назад. Доплаща 450 000 английски лири и става притежател на 50% от акциите на клуба, а две години по-късно придобива 100% от капитала.
Приятелите и сътрудниците на Демин назовават клуба „куфар без дръжка“, а покупката му – скъпа безполезна играчка. Но нещата се развиват иначе: съветският притежател прави гражданска война в „Борнмът“, която по-късно е избрана като „руско чудо“. За три сезона той налива в клуба над 25 милиона английски лири, намира треньор, кадърен да се оправя с амбициозните задания, стартира да купува млади локални играчи с капацитет за напредък и си слага грижата за здравето на футболистите като приоритет. В последна сметка „Борнмът“ прави най-невероятния взрив в историята на цялата британска лига: от тим от трета дивизия той влиза във Вишата лига и реализира най-хубавия резултат за цялата си 116-годишна история. Това се случва през 2015 година. Днес клубът на руснака е в Чемпиъншип – втората по мощ дивизия в системата на футболните лиги на Англия.
Давид Трактовенко – „Сидни“
Brett Hemmings/Getty Images Австралийският футболен клуб попада в полезрението на съветския банкер Трактовенко, откакто щерка му Алина се омъжва за австралийския предприемач Скот Барлоу. През 2006 година Трактовенко купува 22% от акциите на клуба, а две години по-късно уголемява пакета си до 90%.
Вероятно той знае добре какво да прави с недотам преуспяващия „Сидни“: същото, което прави и с тогавашния новобранец „Зенит“, трансфорат от някогашния ръководител на съвета на шефовете на ФК „Зенит“ Давид Трактовенко в най-силния клуб в Русия. Той в действителност повтаря триумфа си – при него „Сидни“ за първи път стават първенци на Австралия. При това пет пъти.
Антон Зингаревич – „Ботев“
Валерий Левитин/Sputnik Синът на съветският милтимилиардер Борис Зингаревич, Антон, е най-известен като някогашен притежател на британския футболен клуб „Рединг“. Той го придобива през 2012 година за 25 милиона бр. лири, има най-малък интерес към клуба и след две години го продава на група вложители от Тайлант за 1 лира. Новите притежатели поемат задълженията на клуба, които не са дребни, и получават „Рединг“ в упадъчно положение: при Зингаревич клубът не съумява да се задържи във Висшата лига, а по-късно не съумява да се върне в дивизията на най-силните.
Оттогава е изтекла много вода и Зингаревич-младши съумява да попадне в листата на търсените на федерално равнище лица по обвиняване в заграбване на заеми на стойност 2,5 милиарда рубли. Делото е закрито през 2019 година и той и до през днешния ден си остава един от най-богатите хора в страната. Според в българските медии, фамилното положение на двамата Зингаревич още през 2018 година надвишава 1 милиард $, фирмите им работят в региона на производството на хартия, целулоза, занимават се със строителство и енергетика. също, че Антон Зингаревич и сътрудниците му държат правата за към 2000 футболисти по целия свят (най-вече от Африка и Южна Америка). Преди две години се появи информация, че Зингаревич още веднъж се оглежда за благоприятни условия измежду европейските клубове. В последна сметка изборът му пада на българския „Ботев“, който предприемача купува през 2021 година.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ