Животът на един ангел
За една сирийска лекарка войната не е „ жестоко продължение на политиката с други средства “, не е бездушна статистика или нереална идея. За нея войната гледа с очите на задушаващо се след офанзива с химическо оръжие дете или през сълзите на майка, изгубила рожбата си. За тази жена войната от време на време се изчерпва в най-жестокия избор, пред който може да бъде изправен един доктор – на кого да помогне с оскъдните запаси, с които разполага, и кого да остави. За доктор Амани Балур войната е на първо място тежка контузия, поради която признава, че в случай че в миналото се завърне към специалността си още веднъж, надали би работила с деца.
Почти 5 години Амани Балур работи като педиатър в болница подземен, известна измежду локалните хора като Пещерата, в следения от бунтовниците сирийски анклав Източна Гута. Там всеки ден младата жена се изправя лице в лице с жертвите на въздушни удари, офанзиви с химически оръжия, хлорни бомби. Най-тежко ѝ е, когато не може да помогне.
„ Нищо не можех
да направя за тях…
Просто плачех. “
„ Приех 9-годишно дете, беше тежко ранено след бомбардировките. То умираше… Сърцето му още биеше, само че за него нямаше никаква вяра. Знаехме, че няма да преживее. Майка му смяташе, че то се мъчи и ме помоли да му дам нещо… Представете си! Майката ме помоли да го убия… Аз избрах да остана там, с цел да избавям животи, не с цел да умъртвявам хора… Нищо не можех да направя за тях… Просто плачех… “, споделя доктор Балур по време на полемика в Амстердам, проведена от De Balie.
БЕЗ УПОЙКА
Амани и сътрудниците ѝ се трудят в изискванията на краен недостиг – липсва обикновено съоръжение, медицинските консумативи и медикаментите непрестанно понижават, по време на въздушните удари постоянно прекъсва токът. Оперират без анестезия, тъй като такава няма, под звуците на симфонична музика. Това са дребна част от моментите, запечатани в фрагментите на документалната лента „ Пещерата “ на National Geographic. Филмът показва „ живота на един сирийски ангел “. Номиниран е за „ Оскар “ и е разгласен за един от най-хубавите филми на 2019 година „ Всеки работеше отвън сферата на своята експертиза “, споделя доктор Балур. Пред камерата на режисьора Ферас Фаяд се редуват епизоди на ежедневни бомбардировки, всеобщи убийства, ужасното лице на една жестока война и моменти на невероятна храброст, мощ и взаимност. Снимачният екип записва към 1000 часа материал, огромна част от който е толкоз мъчителна и травматична, че е нужна намесата на терапевт, който да помогне на постпродукционния екип.
Само по време на фотосите на кино лентата болничното заведение е атакувана по въздух три пъти. „ Те желаеха да ни накарат да се откажем “, счита Амани Балур.
Първият пациент
Едва на 24 години, до момента в който към момента следва медицина в Университета в Дамаск, Амани Балур се включва в митингите против ръководството на Башар Асад.
„ Бяхме изпълнени с вяра, когато стартира сирийската гражданска война, мирните демонстрации. Бяхме видели какво се случи в Египет и Тунис и си мислехме, че същото ще стане и в Сирия “, спомня си младата жена. Скоро обаче мирните демонстрации са окървавени. Силите за сигурност откриват безразборна пукотевица по протестиращите.
„ Това беше доста шокиращо за нас – когато виждахме по какъв начин убиват хора. Първият ми пациент беше 12-годишно дете, простреляно в главата. Дете, което просто беше попаднало в периферията на митинга. Стреляха по хората по време на мирна проява. Протестиращите в този ден носеха цветя “, продължава своя роман доктор Балур.
От боязън да не бъдат задържани и преследвани от управляващите, в случай че потърсят помощ в болница, родителите на 12-годишното момче се обръщат към младата лекарка. Но детето към този момент е мъртво, напомня си в изявление за The Times Амани: „ Нищо не можех да направя за него “.
Пещерата
Веднага след завършването си доктор Балур стартира работа като доброволка в болница в последната бунтовническа цитадела край Дамаск – Източна Гута. Тя е един от дребното лекари в региона. По това време болничното заведение, която към момента се строи, би трябвало да се трансформира в шестетажен медицински център, само че поради войната работата е изоставена. А 13-те лекари са принудени да реалокират операционната и незабавния кабинет в сутерена, в основите на незавършената постройка. Скоро новата полева клиника подземен ще се разшири с мрежа от скрити убежища и ще стане известна измежду локалните като Пещерата.
Лекарите там в никакъв случай няма да не помнят датата 21 август 2013 година, когато офанзива със зарин лишава живота на стотици сирийци. Д-р Амани си проправя път през телата на хора – живи и мъртви, проснати на пода, в опит да доближи склада, с цел да стартира да лекува пациентите.
„ Не знаехме какво тъкмо беше. Виждахме просто, че хората се задушават. Всеки беше незабавен случай. Пациент, който се задушава, не може да чака, а те всички се задушаваха. Спасихме тези, които успяхме да спасим, тези, до които не успяхме да стигнем в точния момент, починаха. Не успяхме да се оправим. “ Така Амани Балур разказва пред National Geographic най-трудния избор, пред който медиците в Пещерата се изправят постоянно.
През 2016 година доктор Балур е определена за шеф на клиниката, което я трансформира в първата и единствена жена админ на болница в окупираната от бунтовници сирийска провинция.
Семейството
Амани е четвъртото от общо пет деца – двама братя и три сестри, и постоянно е била „ инатливата “ в фамилията. Най-голямата ѝ сестра е омъжена на 13-годишна възраст, може би тъкмо за това Амани упорства да приключи образованието си. „ Исках да върша нещо друго “, споделя тя пред New Yourk Times. „ Преди да стартира да изучавам медицина, желаех да стана инженер. “ Семейството ѝ не я поддържа, тъй като това е мъжка специалност. Следва смяна в проектите, Амани стартира да учи за педиатър, което наподобява по-приемливо за членовете на нейното семейство.
„ Никой не може да ми каже какво да върша “
Макар че съумява да се потвърди като доктор и водач, Амани Балур непрестанно се сблъсква с провокациите на това да си жена в едно консервативно религиозно общество.
В сцена от документалния филм брачният партньор на пациентка упорства да беседва с управител от мъжки пол, който може да свърши по-добре работа, като споделя на Балур, че дамите би трябвало да си стоят вкъщи. „ Никой не може да ми каже какво да върша или къде да работя “, дава отговор младата лекарка.
„ Хората имат вяра, че дамата би трябвало да си остане у дома. Време е тази визия да се промени. Аз имах вяра, че мога, и по тази причина желаех да бъда шеф на болничното заведение. Между мен и моите сътрудници няма разлика… Аз мога да върша същото като тях, а може би даже и по-добре от тях. “
Д-р Балур съумява да разшири Пещерата и да я свърже с тунели с две по-малки медицински клиники в града и с гробището.
„ Режимът съумя да унищожи всички лечебни заведения към нас, само че ние в Пещерата бяхме добре предпазени. Тогава пристигнаха някакви мъже при мен и споделиха: „ Ти беше права и свърши чудесна работа “. Бях доста щастлива, тъй като бях съумяла да трансформира една дългогодишна просвета на приемане на дамите. Няма нещо, което да не може да бъде променено. “
През 2018 година с настъпването на войските на Асад в Източна Гута доктор Балур и екипът ѝ са принудени да вземат тежкото решение да затворят Пещерата и да изоставен Сирия.
Заради проявената персонална храброст, смелост и отдаденост при спасяването на стотици животи по време на войната Амани Балур е отличена с влиятелната премия „ Раул Валенберг “ на Съвета на Европа.
Сега доктор Балур живее със брачна половинка си в Газиантеп, Турция. „ Вярвам, че един ден справедливостта ще спечелва и закононарушенията против човечеството в Сирия ще бъдат изобличени и осъдени, само че нямам доверие това да е скоро. “ Тези думи на доктор Балур са изречени 9 години след началото на десетгодишната революция в Сирия.
Автор: Гена Трайкова
Почти 5 години Амани Балур работи като педиатър в болница подземен, известна измежду локалните хора като Пещерата, в следения от бунтовниците сирийски анклав Източна Гута. Там всеки ден младата жена се изправя лице в лице с жертвите на въздушни удари, офанзиви с химически оръжия, хлорни бомби. Най-тежко ѝ е, когато не може да помогне.
„ Нищо не можех
да направя за тях…
Просто плачех. “
„ Приех 9-годишно дете, беше тежко ранено след бомбардировките. То умираше… Сърцето му още биеше, само че за него нямаше никаква вяра. Знаехме, че няма да преживее. Майка му смяташе, че то се мъчи и ме помоли да му дам нещо… Представете си! Майката ме помоли да го убия… Аз избрах да остана там, с цел да избавям животи, не с цел да умъртвявам хора… Нищо не можех да направя за тях… Просто плачех… “, споделя доктор Балур по време на полемика в Амстердам, проведена от De Balie.
БЕЗ УПОЙКА
Амани и сътрудниците ѝ се трудят в изискванията на краен недостиг – липсва обикновено съоръжение, медицинските консумативи и медикаментите непрестанно понижават, по време на въздушните удари постоянно прекъсва токът. Оперират без анестезия, тъй като такава няма, под звуците на симфонична музика. Това са дребна част от моментите, запечатани в фрагментите на документалната лента „ Пещерата “ на National Geographic. Филмът показва „ живота на един сирийски ангел “. Номиниран е за „ Оскар “ и е разгласен за един от най-хубавите филми на 2019 година „ Всеки работеше отвън сферата на своята експертиза “, споделя доктор Балур. Пред камерата на режисьора Ферас Фаяд се редуват епизоди на ежедневни бомбардировки, всеобщи убийства, ужасното лице на една жестока война и моменти на невероятна храброст, мощ и взаимност. Снимачният екип записва към 1000 часа материал, огромна част от който е толкоз мъчителна и травматична, че е нужна намесата на терапевт, който да помогне на постпродукционния екип.
Само по време на фотосите на кино лентата болничното заведение е атакувана по въздух три пъти. „ Те желаеха да ни накарат да се откажем “, счита Амани Балур.
Първият пациент
Едва на 24 години, до момента в който към момента следва медицина в Университета в Дамаск, Амани Балур се включва в митингите против ръководството на Башар Асад.
„ Бяхме изпълнени с вяра, когато стартира сирийската гражданска война, мирните демонстрации. Бяхме видели какво се случи в Египет и Тунис и си мислехме, че същото ще стане и в Сирия “, спомня си младата жена. Скоро обаче мирните демонстрации са окървавени. Силите за сигурност откриват безразборна пукотевица по протестиращите.
„ Това беше доста шокиращо за нас – когато виждахме по какъв начин убиват хора. Първият ми пациент беше 12-годишно дете, простреляно в главата. Дете, което просто беше попаднало в периферията на митинга. Стреляха по хората по време на мирна проява. Протестиращите в този ден носеха цветя “, продължава своя роман доктор Балур.
От боязън да не бъдат задържани и преследвани от управляващите, в случай че потърсят помощ в болница, родителите на 12-годишното момче се обръщат към младата лекарка. Но детето към този момент е мъртво, напомня си в изявление за The Times Амани: „ Нищо не можех да направя за него “.
Пещерата
Веднага след завършването си доктор Балур стартира работа като доброволка в болница в последната бунтовническа цитадела край Дамаск – Източна Гута. Тя е един от дребното лекари в региона. По това време болничното заведение, която към момента се строи, би трябвало да се трансформира в шестетажен медицински център, само че поради войната работата е изоставена. А 13-те лекари са принудени да реалокират операционната и незабавния кабинет в сутерена, в основите на незавършената постройка. Скоро новата полева клиника подземен ще се разшири с мрежа от скрити убежища и ще стане известна измежду локалните като Пещерата.
Лекарите там в никакъв случай няма да не помнят датата 21 август 2013 година, когато офанзива със зарин лишава живота на стотици сирийци. Д-р Амани си проправя път през телата на хора – живи и мъртви, проснати на пода, в опит да доближи склада, с цел да стартира да лекува пациентите.
„ Не знаехме какво тъкмо беше. Виждахме просто, че хората се задушават. Всеки беше незабавен случай. Пациент, който се задушава, не може да чака, а те всички се задушаваха. Спасихме тези, които успяхме да спасим, тези, до които не успяхме да стигнем в точния момент, починаха. Не успяхме да се оправим. “ Така Амани Балур разказва пред National Geographic най-трудния избор, пред който медиците в Пещерата се изправят постоянно.
През 2016 година доктор Балур е определена за шеф на клиниката, което я трансформира в първата и единствена жена админ на болница в окупираната от бунтовници сирийска провинция.
Семейството
Амани е четвъртото от общо пет деца – двама братя и три сестри, и постоянно е била „ инатливата “ в фамилията. Най-голямата ѝ сестра е омъжена на 13-годишна възраст, може би тъкмо за това Амани упорства да приключи образованието си. „ Исках да върша нещо друго “, споделя тя пред New Yourk Times. „ Преди да стартира да изучавам медицина, желаех да стана инженер. “ Семейството ѝ не я поддържа, тъй като това е мъжка специалност. Следва смяна в проектите, Амани стартира да учи за педиатър, което наподобява по-приемливо за членовете на нейното семейство.
„ Никой не може да ми каже какво да върша “
Макар че съумява да се потвърди като доктор и водач, Амани Балур непрестанно се сблъсква с провокациите на това да си жена в едно консервативно религиозно общество.
В сцена от документалния филм брачният партньор на пациентка упорства да беседва с управител от мъжки пол, който може да свърши по-добре работа, като споделя на Балур, че дамите би трябвало да си стоят вкъщи. „ Никой не може да ми каже какво да върша или къде да работя “, дава отговор младата лекарка.
„ Хората имат вяра, че дамата би трябвало да си остане у дома. Време е тази визия да се промени. Аз имах вяра, че мога, и по тази причина желаех да бъда шеф на болничното заведение. Между мен и моите сътрудници няма разлика… Аз мога да върша същото като тях, а може би даже и по-добре от тях. “
Д-р Балур съумява да разшири Пещерата и да я свърже с тунели с две по-малки медицински клиники в града и с гробището.
„ Режимът съумя да унищожи всички лечебни заведения към нас, само че ние в Пещерата бяхме добре предпазени. Тогава пристигнаха някакви мъже при мен и споделиха: „ Ти беше права и свърши чудесна работа “. Бях доста щастлива, тъй като бях съумяла да трансформира една дългогодишна просвета на приемане на дамите. Няма нещо, което да не може да бъде променено. “
През 2018 година с настъпването на войските на Асад в Източна Гута доктор Балур и екипът ѝ са принудени да вземат тежкото решение да затворят Пещерата и да изоставен Сирия.
Заради проявената персонална храброст, смелост и отдаденост при спасяването на стотици животи по време на войната Амани Балур е отличена с влиятелната премия „ Раул Валенберг “ на Съвета на Европа.
Сега доктор Балур живее със брачна половинка си в Газиантеп, Турция. „ Вярвам, че един ден справедливостта ще спечелва и закононарушенията против човечеството в Сирия ще бъдат изобличени и осъдени, само че нямам доверие това да е скоро. “ Тези думи на доктор Балур са изречени 9 години след началото на десетгодишната революция в Сирия.
Автор: Гена Трайкова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ