За една седмица в София бях на три спектакъла, от

За една седмица в София бях на три спектакъла, от които две министър председатели, едно показване на книга, лекция и една конференция. През останалото време се припичам на слънце, търча в парка, чувам птички и чета книжки - заех две от съветската библиотека (данс да ме арестуват, молим), само че ги комбинирам с още две. Изобщо - пребивавам си като като че ли няма да идва края на света или пък тъкмо сякаш него чакам.

Фаворит от всичките ми културни прекарвания остава " Пухеният " с реж. Росен Пенчев, театър, който с изненада след края разбирам, че е любителски- Театър Алтро на Хан Аспарух 53. Аз там открих актьор-чудовище - Денис Ковал. Ако бях кино реж., щях да го открадна незабавно.

Бях и на Последният час на Мерилин Монро в НТ, с реж. Деян Донков, взе участие новата му другарка Анна Кошко (жълто звучи, само че по какъв начин пък да я представя) - ще замълча учтиво... не преставам да мълча... толкова

А одеве се прибирам от премиерата на Иван Пантелеев " Бил Гейтс и Стив Джобс беседват за бъдещето на информатика " още веднъж в НТ - аз Панталеев доста одобрявам, само че след " Капитал (на) неточност " откривам, че има проблем с театралната логорея - то може всичко да ни хрумва и да натикваме и още, и още, евентуално с пробен темперамент върху хипотетичната мързелива аудитория, само че " времето лети ", както споделя един от персонажите му, и времето си е наше - както пък се твърдеше в зората на 90-те.

Иначе чисто театрално ми беше любопитно по какъв начин се прави опита да се напъха Брехт в родна ръкавица, Брехт но за българчета - въпреки всичко Пантелеев е немски ученик и възбуден, па и повлиян от откритията на Брехт. И не, ироничните подиуми, не намаляваха дидактиката - в действителност планове за философстване - ми, не, все сме го избутали този пети клас на съждения - хем се желае потрес и тропот за публиката, хем я мислиш за глупава - не е хубаво по този начин. Всъщност - стартира ни от британската индустриална гражданска война, бърза рецензия на колониализма, хоп - скок във войните, тряс - рецензия на " военната интервенция ", то пък може ли без това, аха ще го нарекат антикапиталист и антидемократ, и оттова се завтекоха всевъзможни тематики - угрижени, международни, от екологии, през пердашене на дами, намърда се и тематиката за ИИ, сякаш разнообразни гледни точки, само че плоско - като диалог сред начинающи в тематиката, и по този начин - два часа. Пропуснах - текстът е на режисьора - това не е пиеса в обичайното схващане за това - т.е. сюжет, басня, персонажи, а нанизани размишления, смесени с клишета, освен това с опит да са иронични, тук там комични сценки за разведряване - нещо като броеница, която можеш да въртиш в ръцете си безпределно (може да е такава, в случай че му провиснал и осем часа, ще ги изпълни, сигурна съм).

Иначе актьорите тържествено се справяха - дори ми бяха забавни и повече мислех за подготовките им, за самите тях, за хората-актьори и тяхното съществуване... не им е елементарно, убеждавам ви - пък все ни описват, по какъв начин процесът бил значим, а не какво гледаме, изключително когато резултатът е колеблив. Ми, не, за вас в процеса може да е по този начин, само че го вършиме за нас отвън процеса и ние някак желаеме аха, аха и ние да сме в развой, а не в страдалчество. Трябва да призная, че най-вече, дори доста харесах музиката онлайн - групата на Иван Юруков ли беше, не знам, само че беше доста, доста добре и разведряваше помътнялото ми самообладание. А аз одобрявам театъра на Пантелеев, само че този път си беше жив опит с публиката - е ли тя ще издържи - устоя, само че беше рехава - хем премиера.

Нямам нерви да съм дълбокомислена. Мъчат ме доста мисли за театъра, моето страдалчество в него и към него, за живота и всичко останало.
Лека нощ!
Ох, не ме сдържа и ще наруша мълчанието си за Последният час на Монро. Не имах вяра, че ще ми мине мисълта - за какво Мерилин не умря незабавно, а живя цели два часа пред нас.
Зла съм, обаче от мълчанието се ослепява - нали по този начин?
А театралната рецензия след мен, тъй като не пиша от години (да, имам самочувствието да го напиша " след мен " ) е беззъба и прекомерно общителна, с което става нездравословна за театъра.
Отново - Лека нощ!