За един месец – от февруари до март – бюджетният

За един месец – от февруари до март – бюджетният недостиг е повишен с 1 милиарда евро, а това провокира истеричната реакция на държавното управление за понижаване на капитала на ББР. Това е нездравословно. Това сподели журналистът Петър Илиев в ефира на " Здравей, България ".
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България уточни, че все още не сме в такава сериозна обстановка, защото фискалният запас има пари за няколко месеца напред. Но ние не би трябвало да чакаме той напълно да изтънее, тъй като тогава пазарите ще вземат доста по-големи лихви, добави той и акцентира, че „ този нов дълг в действителност го удвояваме от 2024 година до 2028 година, в случай че вървим по тази траектория. От 2024 година до 2026 година стигнахме външен дълг от 24 млрд.евро на 37,5 млрд.евро ”.
Икономистът Никола Филипов изясни, че за първите четири месеца на годината разноските ни се покачват със 17%, а приходите - с 10%, като това води до недостиг. Не можем непрекъснато да харчим тези пари и да финансираме разноските с дълг, тъй като това ще докара до финансиране на все по-високи лихвени нива, добави той. Филипов посочи, че все още обстановката е добра, само че би трябвало да се създадат структурни промени.

Eкспертите считат, че има риск да се стигне до гръцкия и румънския вид.

Илиев счита, че концепцията за понижаване на администрацията, което да понижи настоящите разноски, е добра, само че тя не взема решение казуса. Според него до момента в който не се постави мораториум на растежа на минималната работна заплата и пенсиите, никакъв проблем не може да бъде решен.

Велев изясни, че през последните няколко години има растеж на възнагражденията сред 10 и 14%, а продуктивността е растяла с сред 1 и 3 на 100.

Филипов беше безапелационен, че би трябвало да се замрази размерът на МРЗ, „ защото тя непосредствено санкционира частният бизнес ”. Второто, което би трябвало да се направи, е анулация на автоматизмите, счита финансистът.
Велев добави, че автоматизмите се отнасят освен към минималната, само че и към междинната работна заплата в редица браншове – Министерство на вътрешните работи, защита, обучение и други. „ Бюджетната сфера е пренаселена – имаме с 1/4 повече заети, в сравнение с население, което тя да обслужва. Не стига, че е доста, само че и заплатите са доста по-високи от частния бранш, който цялостни бюджета и заплаща заплати ”, посочи още той.

Илиев даде следната статистика – 1,5 милиона души в частния бранш устоят 2 милиона пенсионери и 600 хиляди индивида в обществения бранш. Филипов и Илиев се съгласиха, че държавните чиновници би трябвало да заплащат сами осигуровките си.
Икономистът сподели още, че в случай че се замрази МРЗ и се анулират автоматизмите, това ще помогне за стабилизирането на обществените финанси. А Велев добави, че би трябвало да има още ограничения - да вземем за пример, да се извади добавката от времето на COVID-19 към пенсиите. Филипов изясни, че такива ограничения ще предотвратят и нов дълг, само че ще понижат и инфлацията. Илиев беше безапелационен, че всички тези ограничения могат да доведат до уравновесен бюджет. Велев обаче не чака да се стигне толкоз бързо до подобен резултат.