Колко струва месечната издръжка на семейство с едно дете?
За двама възрастни и дете до 14 години през последното тримесечие на предходната година е бил нужен чист месечен приход от 2066 лв.
Това сподели онлайн пред публицисти Виолета Иванова, заместник-директор на Института за обществени и синдикални проучвания /ИССИ/ към КНСБ, съобщи Българска телеграфна агенция. Иванова показа проучването "Основни резултати от наблюдението на потребителските цени и заплата за прехрана, декември 2021 ". По думите ѝ повишаването от началото на годината е било със 181 лева
Не виждаме желание на държавното управление посредством импортирания бюджет да компенсира прихода, който към този момент е изгубен, сподели Любослав Костов, шеф на ИССИ. Минималната работна заплата загуби своята покупателна дарба през предходната година, само че и от 1 април няма да може да си я върне, изключително имайки поради новата прогноза за инфлация от 7.5 на 100, а не заложената в бюджета - 5.6 на 100, добави той. По думите му има и един неразбираем фактор - ще има ли военни дейности в Украйна и по какъв начин това ще се отрази на цените на газа.
В последното тримесечие нарастват цените на питателните и нехранителните артикули, като главната причина е повишаването на цените на енергоносителите, на природния газ, който се е повишил близо пет пъти, сподели Иванова. Нараснаха и цените на петрола на интернационалните тържища, покачиха се цените на суровините на интернационалните пазари, на горивата за коли и други, добави тя. Друг фактор в България е и ненавременната държавна политика за компенсиране на бизнеса с оглед превъзмогване на повишаването на цените на тока, добави Иванова.
Само за храна на един самичък живеещ и работещ човек са нужни 417 лева, което е извънредно висок % в границите на прихода.
От март предходната година до момента се отдалечаваме от заплатата за прехрана, а минималната работна заплата трябваше да нарасне с повече от 60 лева, както са планували ръководещите, сподели президентът на КНСБПламен Димитров. По думите му през 2020 година и 2021 година съотношението на минималната към междинната работна заплата се движи надолу.
Броят на работещите на минимална работна заплата пораства, уточни още Димитров. По думите му към 500 хиляди наети лица, които са 22 на 100 от всички наети към септември предходната година, работят на минимална работна заплата. Тези хора работят главно в секторите селско, горско и рибно стопанство, преработваща индустрия, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и ремонт на коли и др, като всеобщо са отвън държавния бранш, добави Димитров.
Минималната работна заплата в България спрямо останалите страни в Европейски Съюз е най-ниска. Прогнозата на КНСБ е, че междинната работна заплата за тази година в България ще стигне 1734 лева, уточни още Димитров. По думите му минималната работна заплата би трябвало безусловно да продължи по-интензивен напредък още през тази година, с цел да може през 2023 година да се вкара 50 на 100 съответствие сред минималната и междинната работна заплата. Според Димитров от 1 юли минималната работна заплата би трябвало да е 760 лева, а от първи януари 2023 година да има повишаване със 100 лева
Любослав Иванов показа разноските за труд в евро за час, като данните демонстрират, че в България са най-ниски - 6.5 евро на час. Изоставаме доста от средноевропейското равнище, сподели Иванов. Българският служащ е два пъти по-малко продуктивен, само че получава четири-пет пъти по-малко възнаграждение.
От КНСБ упорстват и за необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата, както и растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10 на 100. Искаме сериозна отплата за електротранспорта за февруари, сподели още Димитров. Имаме паники, че заради голямото натоварване в София, заплатите в градския превоз могат да бъдат и под въпрос, тъй като са нужни 180 млв. лева, с цел да се покрият остарели разноски.
Заплатите, пенсиите и енергийните цени са нашите съществени терзания, добави Димитров и уточни, че в петък ще упорстват в разходната част на бюджета да се плануват в допълнение 650 млн.лв. на обезщетена основа.
Това сподели онлайн пред публицисти Виолета Иванова, заместник-директор на Института за обществени и синдикални проучвания /ИССИ/ към КНСБ, съобщи Българска телеграфна агенция. Иванова показа проучването "Основни резултати от наблюдението на потребителските цени и заплата за прехрана, декември 2021 ". По думите ѝ повишаването от началото на годината е било със 181 лева
Не виждаме желание на държавното управление посредством импортирания бюджет да компенсира прихода, който към този момент е изгубен, сподели Любослав Костов, шеф на ИССИ. Минималната работна заплата загуби своята покупателна дарба през предходната година, само че и от 1 април няма да може да си я върне, изключително имайки поради новата прогноза за инфлация от 7.5 на 100, а не заложената в бюджета - 5.6 на 100, добави той. По думите му има и един неразбираем фактор - ще има ли военни дейности в Украйна и по какъв начин това ще се отрази на цените на газа.
В последното тримесечие нарастват цените на питателните и нехранителните артикули, като главната причина е повишаването на цените на енергоносителите, на природния газ, който се е повишил близо пет пъти, сподели Иванова. Нараснаха и цените на петрола на интернационалните тържища, покачиха се цените на суровините на интернационалните пазари, на горивата за коли и други, добави тя. Друг фактор в България е и ненавременната държавна политика за компенсиране на бизнеса с оглед превъзмогване на повишаването на цените на тока, добави Иванова.
Само за храна на един самичък живеещ и работещ човек са нужни 417 лева, което е извънредно висок % в границите на прихода.
От март предходната година до момента се отдалечаваме от заплатата за прехрана, а минималната работна заплата трябваше да нарасне с повече от 60 лева, както са планували ръководещите, сподели президентът на КНСБПламен Димитров. По думите му през 2020 година и 2021 година съотношението на минималната към междинната работна заплата се движи надолу.
Броят на работещите на минимална работна заплата пораства, уточни още Димитров. По думите му към 500 хиляди наети лица, които са 22 на 100 от всички наети към септември предходната година, работят на минимална работна заплата. Тези хора работят главно в секторите селско, горско и рибно стопанство, преработваща индустрия, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и ремонт на коли и др, като всеобщо са отвън държавния бранш, добави Димитров.
Минималната работна заплата в България спрямо останалите страни в Европейски Съюз е най-ниска. Прогнозата на КНСБ е, че междинната работна заплата за тази година в България ще стигне 1734 лева, уточни още Димитров. По думите му минималната работна заплата би трябвало безусловно да продължи по-интензивен напредък още през тази година, с цел да може през 2023 година да се вкара 50 на 100 съответствие сред минималната и междинната работна заплата. Според Димитров от 1 юли минималната работна заплата би трябвало да е 760 лева, а от първи януари 2023 година да има повишаване със 100 лева
Любослав Иванов показа разноските за труд в евро за час, като данните демонстрират, че в България са най-ниски - 6.5 евро на час. Изоставаме доста от средноевропейското равнище, сподели Иванов. Българският служащ е два пъти по-малко продуктивен, само че получава четири-пет пъти по-малко възнаграждение.
От КНСБ упорстват и за необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата, както и растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10 на 100. Искаме сериозна отплата за електротранспорта за февруари, сподели още Димитров. Имаме паники, че заради голямото натоварване в София, заплатите в градския превоз могат да бъдат и под въпрос, тъй като са нужни 180 млв. лева, с цел да се покрият остарели разноски.
Заплатите, пенсиите и енергийните цени са нашите съществени терзания, добави Димитров и уточни, че в петък ще упорстват в разходната част на бюджета да се плануват в допълнение 650 млн.лв. на обезщетена основа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ