За 2 бона икономката на Лили изнася килим от дома й, носи го на Хан Кубрат
За два бона икономката на примата на родната сцена Лили Иванова я " предава ", откакто изнася килим от къщата на певицата, с цел да го снимат в именития филм " Хан Кубрат ", написа " България Днес ".
Драмата с " чергата на Лили Иванова ", както сетне я назовават между тях хората от екипа на певицата, се разиграва по време на фотосите на първата серия на лентата - " Фанагория ". И тя е следната - пред трона на хан Кубрат трябвало да бъде поставена красива постеля. " Не знам от кое място тия дяволи художниците бяха разбрали, че Лили Иванова има сходен безценен килим, донесен май от Париж. И го взехме ", спомня си археологът проф. Станислав Станилов.
Тъй като певицата е на турне в чужбина, от екипа съумяват да убедят с внушителна за времето си сума от 2000 лв. икономката й и тя всеки ден носела постелката в двореца на хана. Снимките обаче се протакат, певицата се връща и става всеизвестен гаф. Икономката е уволнена, певицата не ще и да чуе ни за хан Кубрат, ни за хан Аспарух. И с цел да доснимат фрагментите, се наложило да поръчват сходна постеля на някакво варненско дружество.
Всъщност това не е единственият гаф в фотосите на кино лентата " Хан Аспарух ", който е най-мащабната българска продукция за всички времена. Неговата нова версия - " Ханът на империята ", могат да гледат феновете на 31 март в зала 1 на НДК, част от " София филм фест ".
Като цяло най-големият камшик божи на историческите суперпродукции е бутафорията, описват взели участие в процесите на снимане на продукцията на Людмил Стайков. Именно той, усещайки, че може да сгреши, се обкръжава с цялостен щаб историци и военни. Още повече тъй като става дума за време и герои, за които има нищожни исторически документи.
" Хан Аспарух " е един от историческите филми освен в нашето, само че и в международното кино, който стои доста покрай историческата достоверност ", декларира тогава доцент Васил Гюзелев, който е основният съветник на продукцията. Точно Гюзелев, през днешния ден към този момент учен, кани в екипа си младия, преди малко защитил кандидатската си дисертация археолог Станислав Станилов. " От мен се искаше да проследявам за облеклата, оръжията, обредите, обичаите ", споделя по-късно, към този момент професор, Станилов, който цели две години работи с режисьора Людмил Стайков по кино лентата.
За достоверност на фрагментите в двореца на хан Кубрат вършат бронзови и позлатени копия на съдовете и другите предмети от откритото богатство в Малое Перешчепино. По-късно акад. Йоахим Вернер разчита в разкопките в Малое Перешчепино тъкмо гроба на хан Кубрат. Така че това си беше едно наше малко просветление, спомня си проф. Станилов.
За максимален собствен гаф той смята сцените на гумното, където младите прабългари се учат да яздят и да секат с шашките си. Станилов наредил на реквизиторите да купят от пазара в Балчик дини и пъпеши и да ги набият на колове на гумното. Тъй като това са азиатски плодове и ги е имало и в онази ера. Той не участва на фотосите и когато вижда сниманите фрагменти, се хваща за главата . Юначните прабългари секат със страшна мощ...тикви. А тиквата е импортирана по нашите земи от Америка чак през XVI век. " Леле, на какво ме направи проф. Александър Фол! Тикви? Какъв съветник си ти ", спомня си преживелицата Станилов. А на пазара просто нямало задоволително дини, ни пъпеши и реквизиторите купили тикви.
Драмата с " чергата на Лили Иванова ", както сетне я назовават между тях хората от екипа на певицата, се разиграва по време на фотосите на първата серия на лентата - " Фанагория ". И тя е следната - пред трона на хан Кубрат трябвало да бъде поставена красива постеля. " Не знам от кое място тия дяволи художниците бяха разбрали, че Лили Иванова има сходен безценен килим, донесен май от Париж. И го взехме ", спомня си археологът проф. Станислав Станилов.
Тъй като певицата е на турне в чужбина, от екипа съумяват да убедят с внушителна за времето си сума от 2000 лв. икономката й и тя всеки ден носела постелката в двореца на хана. Снимките обаче се протакат, певицата се връща и става всеизвестен гаф. Икономката е уволнена, певицата не ще и да чуе ни за хан Кубрат, ни за хан Аспарух. И с цел да доснимат фрагментите, се наложило да поръчват сходна постеля на някакво варненско дружество.
Всъщност това не е единственият гаф в фотосите на кино лентата " Хан Аспарух ", който е най-мащабната българска продукция за всички времена. Неговата нова версия - " Ханът на империята ", могат да гледат феновете на 31 март в зала 1 на НДК, част от " София филм фест ".
Като цяло най-големият камшик божи на историческите суперпродукции е бутафорията, описват взели участие в процесите на снимане на продукцията на Людмил Стайков. Именно той, усещайки, че може да сгреши, се обкръжава с цялостен щаб историци и военни. Още повече тъй като става дума за време и герои, за които има нищожни исторически документи.
" Хан Аспарух " е един от историческите филми освен в нашето, само че и в международното кино, който стои доста покрай историческата достоверност ", декларира тогава доцент Васил Гюзелев, който е основният съветник на продукцията. Точно Гюзелев, през днешния ден към този момент учен, кани в екипа си младия, преди малко защитил кандидатската си дисертация археолог Станислав Станилов. " От мен се искаше да проследявам за облеклата, оръжията, обредите, обичаите ", споделя по-късно, към този момент професор, Станилов, който цели две години работи с режисьора Людмил Стайков по кино лентата.
За достоверност на фрагментите в двореца на хан Кубрат вършат бронзови и позлатени копия на съдовете и другите предмети от откритото богатство в Малое Перешчепино. По-късно акад. Йоахим Вернер разчита в разкопките в Малое Перешчепино тъкмо гроба на хан Кубрат. Така че това си беше едно наше малко просветление, спомня си проф. Станилов.
За максимален собствен гаф той смята сцените на гумното, където младите прабългари се учат да яздят и да секат с шашките си. Станилов наредил на реквизиторите да купят от пазара в Балчик дини и пъпеши и да ги набият на колове на гумното. Тъй като това са азиатски плодове и ги е имало и в онази ера. Той не участва на фотосите и когато вижда сниманите фрагменти, се хваща за главата . Юначните прабългари секат със страшна мощ...тикви. А тиквата е импортирана по нашите земи от Америка чак през XVI век. " Леле, на какво ме направи проф. Александър Фол! Тикви? Какъв съветник си ти ", спомня си преживелицата Станилов. А на пазара просто нямало задоволително дини, ни пъпеши и реквизиторите купили тикви.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ