Не вярвам в разкрасяването на действителността - ЛУ РИЙД
За положително или неприятно, Лу Рийд постоянно е бил Лу Рийд : един постоянно самосаботиращ се, доста противен човек, който обаче даде право на глас на всички нежелани и презрени.
Той в никакъв случай не е бил благополучен: постоянно е имало какво да му пречи.
Човечеството извади най-лошото от него нескрито и той му върна услугата.
Не е ясно какъв е разнообразието от психологични болести, от които страда Рийд през целия си живот.
Но това, за което родителите му го подлагат на лекуване и то с електрошокова терапия три пъти седмично, е неговата бисексуалност.
Лу посвещава песента си от 1974 година „ Kill your sons “на това прекарване:
Пускат ти електрошок психиатрите
казват, че можеш да живееш у дома с вашите
не във лудницата
но всякога, когато почнеш да четеш
не стигаш и до 17-та страница
защото към този момент си не запомнил до къде си.
Не можеш дори да четеш…
Лечението, несъмнено, е несполучливо и Лу продължава да си пада както по дами, по този начин и по мъже.
Лу Рийд намира мястото си в групата си The Velvet Underground – група, която е хем извънредно некомерсиална, хем оказва едно от най-големите въздействия в света на музиката.
Макар да просъществуват единствено 5 години, оставят такава диря в сърцата и мозъците на хората, че въздействието им в света на рока, не може да се съпостави с никое друго:
„ Всяка ария, която в миналото сме правили, е изкопирана от ария на Лу Рийд “ , признава един път Боно на сцената.
„ Първият албум на Velvet Underground продаде 30 000 копия за първите пет години. Мисля, че всеки, закупил си едно от тези копия си основа тайфа “ , декларира музикантът Браян Ино .
За Мориси да вземем за пример срещата с Рийд била преобразяващо прекарване. „ На 12 самичък отидох да виждам Лу “ , признава някогашният фронтмен на Smiths пред Telegraph. „ Сега ми наподобява необичайно да си показва 12-13-годишен да отиде напълно самичък да види някой като Лу Рийд, който тогава пееше единствено за транссексуални, хероин, гибел, хубостта на гибелта и невъзможността да живееш “.
Боно също го удря на поетични съпоставения, като разгласи, че „ Лу Рийд за Ню Йорк е това, което е Марк Твен за Дъблин “.
„ Харесва ми мрачната им страна, само че също и поп претекстовете на Velvet Underground “ , споделя Мартин Гор от Depeche Mode , написал съвсем всички песни на електро-рокерите. „ Правил съм кавър на тяхна ария (Candy Says) и те бяха една от най-важните групи за мен “.
Когато не желал да върви на изявленията, Лу Рийд пращал някой от почитателите, които пътували с групата му по концерти, и в множеството случаи публицистите въобще не се усещали.
На сцената носи слънчеви очила, тъй като не може да понася типа на публиката. Гаври се с евреите, след което прибавя, че самият той е евреин /по бащина линия/. За вярата си споделя:
Моят господ е рокендролът. Затова е жизненоважно непрестанно да изсвирвам.
През целия си живот злоупотребява с опиати и алкохол, също така е ужасяващ скандалджия и хулиган.
През 1972 година напуща групата и стартира независима кариера, като издава над 20 албума.
Не слиза от сцената до последните си дни и макар буйния си метод на живот доживя до 71 години.
Напусна ни на 27 октомври 2013 година, като ни остави велика музика и следните слова:
Музиката е всичко. Хората би трябвало да умират за нея. Хората умират защо ли не, не разбирам за какво не умират за музиката?!
