Малкото дете се страхува да спортува
За децата е потребно да спортуват от дребни, по това две отзиви няма. Но след първия възторг, от време на време се случва малчуганът да направи противоположен завой и изрично да откаже спортни занимания. Не просто тренировките по футбол, плуване или гимнастика, а въобще. Има и различен миг. Някои деца въобще не желаят да спортуват или пък родителите се тормозят от контузии и по тази причина избират да ги лишат от такива интензивности.
Най-важното, което родителите би трябвало да помнят, е че не трябва никога да насилват детето. Така още повече ще го откажат от такива занимания. Не бива и да го подкупват с дарове, тъй като по този метод ще го научат да манипулира, а и то отново няма да спортува на драго сърце. А най-важното при спортуването е освен придвижването, само че и удоволствието.
Как да помогнем на децата, които по една или друга причина отхвърлят или не желаят да спортуват? Ето 9 сполучливи тактики, които в действителност работят точно в такива обстановки:
Придружавайте детето на тренировките
Това е доста потребно, когато детето е по-малко. „ В тази възраст е изцяло допустимо отводът от спорт или танци да бъде подбуден и от боязън да не бъде изоставено “, изяснява психолог. Затова е добре за известно време детето да бъде водено и изчаквано от родител или родственик, с цел да се понижи отрицателния резултат и „ тежестта “ от раздялата.
Организирайте приятни занимания единствено с баща
Това ще разхлаби връзката с майката, която също може да е причина за нежеланието да спортува. Прекалената обвързаност и взаимозависимост в ранна възраст могат да предизвикат боязън от отменяне.
Добре е последователно детето да свикне да излиза и с таткото, с баба или дядо, като няма значение какво тъкмо ще вършат: ще отидат на кино или пица, или просто ще се разходят в парка. Така то привиква с мисълта, че и надалеч от мама, продължава да е в сигурност.
Канете негови другари вкъщи
Честото канене на връстници на посетители благоприятства процеса на разграничение от родителите и подтиква независимите занимания, което оказва помощ и за заниманията отвън дома.
Научете го да спи в леглото си
Има деца, които и на 6 години не престават да спят в леглото с мама и баща. Къде е казусът? Ако мама и баща спят в разнообразни кревати, посланието, което доближава до детето е, че те не се усещат добре дружно и то употребява това, с цел да извлече изгоди за себе си. Резултатът е: капризно и властващо дете. Ако те спят в едно легло, само че с детето, има заплаха то да остане цялостен живот привързано към тях, което се отразява на самочувствието и инициативността му. Може да е мъчително първоначално, само че е добре родителите да научат детето в точния момент да спи в своето легло и стая.
Какво общо има това със спорта? Твърде привързаното дете е и много нерешително, когато става дума за занимания, които не са с родителите. И това може да го откаже да спортува, тъй като пък тренировките постановат отдалечаване от мама и баща.
Стимулирайте самостоятелността му в всекидневието
Може да възлагате на детето ежедневни дребни задания, съобразени с възрастта му, които да подтикват неговата автономия. То да вземем за пример може да оказва помощ в кухнята, при почистването на дома, наложително при подреждането на стаята си, при избора на облекла. Това са дребни независими стъпки, които обаче вършат детето по-уверено в личните сили и благоприятни условия.
Оставяйте го да гостува на баба и дядо
Ползата тук е двойна. От една страна родителите получават глътка въздух и от друга – детето се научава да живее без боязън, че те не са до него. Всичко това учи малчугана на автономия и убеденост. И е значимо за хармонията на цялото семейство, освен като стъпка към спорта.
Сменете спорта
Ако детето в действителност не харесва даден спорт, не проявявайте непримиримост, а просто спрете заниманията. Но му предложете да опита с различен спорт, който може да се окаже неговият. Безполезно е да задавате въпроси и да търсите пояснение. Щом един път детето се е разочаровало, няма смисъл да продължава.
В ранна възраст бързото отричане от съответно занятие не се пояснява като лекомисленост, а като търсене на персоналната изява – там, където детето в действителност ще се усеща добре и по този начин ще извлече оптимално изгоди от тренировките или заниманията. А и като се съгласявате с настояването, вие укрепвате доверието на малчугана към вас.
Проявете самообладание
Ако детето харесва даден спорт, само че отхвърля да се включва в надпревари, не настоявайте. То ще направи това, когато единствено се почувства задоволително готово за тях. Понякога децата се тормозят от представянето си, различен път повода е боязън от борба с другите. Някои отхвърлят, тъй като подсъзнателно не желаят да разочароват родителите си, които са ги натоварили със свръхзавишени упования. А има и деца, които просто страдат от театрална тресчица и излизането пред аудитория съществено ги травмира.
Вашата работа като родители е да успокоите малчугана и да му обясните, че нищо кой знае какво няма да стане, в случай че не се класира първи, а остане финален – значимо е присъединяване и това, че е съумял да пребори страха си.
Не избързвайте прекомерно
Ако детето е решило да тренира някакъв спорт, не проявявайте неспокойствие и не очаквайте от него грандиозни стъпки още през цялото време. Всеки спорт е надграждане на умения, които се натрупват във времето. Някои деца в действителност имат данни за съответна дисциплинираност и се оправят с лекост. Други реализират същото, само че с много повече труд. И в двата случая обаче трудът участва и не трябва да избързвате с упованията, тъй като вашето неспокойствие се предава на децата под формата на отчаяние, което може да ги откаже от спорта.
Най-важното, което родителите би трябвало да помнят, е че не трябва никога да насилват детето. Така още повече ще го откажат от такива занимания. Не бива и да го подкупват с дарове, тъй като по този метод ще го научат да манипулира, а и то отново няма да спортува на драго сърце. А най-важното при спортуването е освен придвижването, само че и удоволствието.
Как да помогнем на децата, които по една или друга причина отхвърлят или не желаят да спортуват? Ето 9 сполучливи тактики, които в действителност работят точно в такива обстановки:
Придружавайте детето на тренировките
Това е доста потребно, когато детето е по-малко. „ В тази възраст е изцяло допустимо отводът от спорт или танци да бъде подбуден и от боязън да не бъде изоставено “, изяснява психолог. Затова е добре за известно време детето да бъде водено и изчаквано от родител или родственик, с цел да се понижи отрицателния резултат и „ тежестта “ от раздялата.
Организирайте приятни занимания единствено с баща
Това ще разхлаби връзката с майката, която също може да е причина за нежеланието да спортува. Прекалената обвързаност и взаимозависимост в ранна възраст могат да предизвикат боязън от отменяне.
Добре е последователно детето да свикне да излиза и с таткото, с баба или дядо, като няма значение какво тъкмо ще вършат: ще отидат на кино или пица, или просто ще се разходят в парка. Така то привиква с мисълта, че и надалеч от мама, продължава да е в сигурност.
Канете негови другари вкъщи
Честото канене на връстници на посетители благоприятства процеса на разграничение от родителите и подтиква независимите занимания, което оказва помощ и за заниманията отвън дома.
Научете го да спи в леглото си
Има деца, които и на 6 години не престават да спят в леглото с мама и баща. Къде е казусът? Ако мама и баща спят в разнообразни кревати, посланието, което доближава до детето е, че те не се усещат добре дружно и то употребява това, с цел да извлече изгоди за себе си. Резултатът е: капризно и властващо дете. Ако те спят в едно легло, само че с детето, има заплаха то да остане цялостен живот привързано към тях, което се отразява на самочувствието и инициативността му. Може да е мъчително първоначално, само че е добре родителите да научат детето в точния момент да спи в своето легло и стая.
Какво общо има това със спорта? Твърде привързаното дете е и много нерешително, когато става дума за занимания, които не са с родителите. И това може да го откаже да спортува, тъй като пък тренировките постановат отдалечаване от мама и баща.
Стимулирайте самостоятелността му в всекидневието
Може да възлагате на детето ежедневни дребни задания, съобразени с възрастта му, които да подтикват неговата автономия. То да вземем за пример може да оказва помощ в кухнята, при почистването на дома, наложително при подреждането на стаята си, при избора на облекла. Това са дребни независими стъпки, които обаче вършат детето по-уверено в личните сили и благоприятни условия.
Оставяйте го да гостува на баба и дядо
Ползата тук е двойна. От една страна родителите получават глътка въздух и от друга – детето се научава да живее без боязън, че те не са до него. Всичко това учи малчугана на автономия и убеденост. И е значимо за хармонията на цялото семейство, освен като стъпка към спорта.
Сменете спорта
Ако детето в действителност не харесва даден спорт, не проявявайте непримиримост, а просто спрете заниманията. Но му предложете да опита с различен спорт, който може да се окаже неговият. Безполезно е да задавате въпроси и да търсите пояснение. Щом един път детето се е разочаровало, няма смисъл да продължава.
В ранна възраст бързото отричане от съответно занятие не се пояснява като лекомисленост, а като търсене на персоналната изява – там, където детето в действителност ще се усеща добре и по този начин ще извлече оптимално изгоди от тренировките или заниманията. А и като се съгласявате с настояването, вие укрепвате доверието на малчугана към вас.
Проявете самообладание
Ако детето харесва даден спорт, само че отхвърля да се включва в надпревари, не настоявайте. То ще направи това, когато единствено се почувства задоволително готово за тях. Понякога децата се тормозят от представянето си, различен път повода е боязън от борба с другите. Някои отхвърлят, тъй като подсъзнателно не желаят да разочароват родителите си, които са ги натоварили със свръхзавишени упования. А има и деца, които просто страдат от театрална тресчица и излизането пред аудитория съществено ги травмира.
Вашата работа като родители е да успокоите малчугана и да му обясните, че нищо кой знае какво няма да стане, в случай че не се класира първи, а остане финален – значимо е присъединяване и това, че е съумял да пребори страха си.
Не избързвайте прекомерно
Ако детето е решило да тренира някакъв спорт, не проявявайте неспокойствие и не очаквайте от него грандиозни стъпки още през цялото време. Всеки спорт е надграждане на умения, които се натрупват във времето. Някои деца в действителност имат данни за съответна дисциплинираност и се оправят с лекост. Други реализират същото, само че с много повече труд. И в двата случая обаче трудът участва и не трябва да избързвате с упованията, тъй като вашето неспокойствие се предава на децата под формата на отчаяние, което може да ги откаже от спорта.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




