Събота в Пловдив - в любимата беседка на Иван Вазов
За десетина дами съботата през днешния ден стартира, както за Иван Вазов в предишното, когато е желал да отдъхне или да се отдаде на диалози с другар – в обичаната му дървена беседка, строена в далечното минало по виенски пример.
Днес това място е прикрито от очите на пловдивчани – в частен двор на ул. „ Велико Търново “. Но е първата спирка от книжовен тур из потайностите на града, свързани с известни писатели, просветители, книжовници.
В съботната заран гидът Екатерина Терзиева поведе изкушените да ги опознаят. Иначе няма по какъв начин човек да надникне в двора на аристократичната къща, зад която се крие беседката на Вазов. Построена е през 1914 година от Лука Личев – локален фабрикант и търговец с влакови композиции.
Когато през 1920 година Вазов идва в Пловдив, минава по ул. „ Иван Вазов “ с файтон и духова музика и е посрещнат от 40 000 пловдивчани, след честването на 50-годишния му креативен празник посяда на раздумка с Лука Личев точно в тази беседка. Само 3 месеца по-късно писателят умира, а превратности настъпват и в живота на фамилия Личеви. Търговецът предава бизнеса на синовете си, които се заемат с експорт на яйца. Когато обаче натоварват голямо количество на влакова комбинация и тя престоява седмица на гарата в Белград, стоката се скапва и фамилията банкрутира. Лука Личев получава сърдечна рецесия, семейството затъва в задължения, лихварят Сиди взима къщата на днешната ул. „ Велико Търново “ и след това стартира да я препродава.
В нея през годините са живели други забавни персони господин Берлинов – съучастник на бащата на акад. Благовест Сендов, Кочо Апостолов и брачната половинка му – прототипи на Костов и Ирина от романа на Димитър Димов, който също отсята чартърен там в годините, когато преподава на студенти под тепетата и написа „ Тютюн “.
С времето беседката стартира да се разрушава и се наклонява на една страна, споделя Екатерина Терзиева. Родолюбив бежанец във Венецуела възвръща безплатно проектите по фотоси, а след това и самата беседка.
В момента тя не може да бъде част от културните забележителности на Пловдив, защото попада в частен парцел и Общината не може да предприеме нищо без волята на мнозина съсобственици.
След нея литературният тур прекоси Цар-Симеоновата градина и спря пред паметника на Найден Геров. " Човекът, който опровергава тезата, че едно дете може до успее единствено с помощта на амбициозни родители, които влагат в неговото бъдеще ", заинтригува спътниците си Екатерина Терзиева. Книжовникът е осмото от 13 деца. Роден е в Копривщица, а татко му е първообраз на Хаджи Генчо от „ Под игото “. Праща го да учи в Пловдив, само че поради гръцката агитация по това време в учебните заведения Найден Геров се връща в родния си град. Учи в Одеса, получава съветско гражданство и през 1878 година още веднъж идва в Пловдив като вицеконсул на Русия. Посвещава 50 година на просвещението. Сред забележителните му каузи е речникът на българския език в 6 тома, единствено 3 от които съумява да издаде приживе. Поредицата съдържа 80 000 български думи, като в тълкуването им са употребявани над 16 000 присъщи български изрази и към 500 пословици.
Той първи у нас именува учебно заведение на Кирил и Методий – школото в Копривщица. Инициира и първото честване на светите братя - на 11 май 1851 година
Найден Геров постанова и днешното име на Филибе, като открива в исторически източници, че дълго време градът се е наричал Пловдив. Това значи плоден град и евентуално е обвързвано с местоположението му в плодородната Тракийска равнина.
Литературното премеждие минава през още завладяващи местоположения – адресите на Димитър Димов, къщата на Йоаким Груев и постройката, в която Иван Вазов редактира в. „ Народний глас “ и сп. „ Наука “, паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина, дома, в който е живял Патриарха на българската литература, емблематичната Първа мъжка гимназия, в която са преподавали и учили фамозни наши поети и писатели. В непосредственост е и къщата, в която Алеко Константинов е гостувал, преди да тръгне за Пещера, а по пътя е погубен.
В маршрута са още паметникът на Пейо Яворов пред Арменската черква, експозицията „ Възраждане “ на Историческия музей, която показва делото на някои от най-големите ни книжовници и будители. Обиколката разкрива и секрети за красивите любови, свързали с Пловдив Яворов, Дебелянов, Вазов и Раковски. И приключва с кафе в обичаното кафене на Петко Р. Славейков.
В Спортното учебно заведение рисуват комикси по " Немили-недраги "
Илияна Чукова и Цветомира Фотева взеха решение да споделят дружно литературното прекарването в съботния ден. Учителките по български език и математика в Спортното учебно заведение постоянно насочат една на друга интелектуални провокации. Обменят книги и страсти, а концепцията за литературния тур бил на математичката Цветомира.
Наскоро тя поканила колежката си на урок с нейните единайсетокласници, който споделя за малко известна детайлност от биографията на Христо Ботев. Той има учебник по математика от времето, когато бил в Задунаевка. В него са вкарани и исторически обстоятелства, като е бил публикуван от Христо Г. Данов и в този момент се намира в неговата къща-музей.
Илияна Чукова не могла да отиде, само че пък през днешния ден се реваншира с литературния тур. Отвърнала на предизвикването и с още нещо – книгата на Неда Антонова за любовта на Ботев и Венета.
Трудно е да бъдат запалени по литературата учениците на Илияна и Цветомира – все първенци по художествена гимнастика, битка и щанги. Но учителките не униват, а търсят метод да ги завоюват за четенето през нещо, което им е близко – да вземем за пример двете книги на журналиста Иво Иванов с вдъхновяващи разкази за спортисти.
Скоро на седмокласниците им следва национално външно оценяване. И Илияна Чукова отново е измислила по какъв метод да ги накара да прочетат " Немили-недраги " и да свърже това с идния патронен празник на учебното заведение на 17 февруари. Понеже учениците обичат да рисуват, задачата е да създадат комикс по главите 3, 5 и 10 – с речта на Странджата, гибелта му и прекосяването на заледения Дунав.
Снимки: Наташа Манева
Свързани вести Даряват лекциите на Димитър Димов на Аграрния университет
Днес това място е прикрито от очите на пловдивчани – в частен двор на ул. „ Велико Търново “. Но е първата спирка от книжовен тур из потайностите на града, свързани с известни писатели, просветители, книжовници.
В съботната заран гидът Екатерина Терзиева поведе изкушените да ги опознаят. Иначе няма по какъв начин човек да надникне в двора на аристократичната къща, зад която се крие беседката на Вазов. Построена е през 1914 година от Лука Личев – локален фабрикант и търговец с влакови композиции.
Когато през 1920 година Вазов идва в Пловдив, минава по ул. „ Иван Вазов “ с файтон и духова музика и е посрещнат от 40 000 пловдивчани, след честването на 50-годишния му креативен празник посяда на раздумка с Лука Личев точно в тази беседка. Само 3 месеца по-късно писателят умира, а превратности настъпват и в живота на фамилия Личеви. Търговецът предава бизнеса на синовете си, които се заемат с експорт на яйца. Когато обаче натоварват голямо количество на влакова комбинация и тя престоява седмица на гарата в Белград, стоката се скапва и фамилията банкрутира. Лука Личев получава сърдечна рецесия, семейството затъва в задължения, лихварят Сиди взима къщата на днешната ул. „ Велико Търново “ и след това стартира да я препродава.
В нея през годините са живели други забавни персони господин Берлинов – съучастник на бащата на акад. Благовест Сендов, Кочо Апостолов и брачната половинка му – прототипи на Костов и Ирина от романа на Димитър Димов, който също отсята чартърен там в годините, когато преподава на студенти под тепетата и написа „ Тютюн “.
С времето беседката стартира да се разрушава и се наклонява на една страна, споделя Екатерина Терзиева. Родолюбив бежанец във Венецуела възвръща безплатно проектите по фотоси, а след това и самата беседка.
В момента тя не може да бъде част от културните забележителности на Пловдив, защото попада в частен парцел и Общината не може да предприеме нищо без волята на мнозина съсобственици.
След нея литературният тур прекоси Цар-Симеоновата градина и спря пред паметника на Найден Геров. " Човекът, който опровергава тезата, че едно дете може до успее единствено с помощта на амбициозни родители, които влагат в неговото бъдеще ", заинтригува спътниците си Екатерина Терзиева. Книжовникът е осмото от 13 деца. Роден е в Копривщица, а татко му е първообраз на Хаджи Генчо от „ Под игото “. Праща го да учи в Пловдив, само че поради гръцката агитация по това време в учебните заведения Найден Геров се връща в родния си град. Учи в Одеса, получава съветско гражданство и през 1878 година още веднъж идва в Пловдив като вицеконсул на Русия. Посвещава 50 година на просвещението. Сред забележителните му каузи е речникът на българския език в 6 тома, единствено 3 от които съумява да издаде приживе. Поредицата съдържа 80 000 български думи, като в тълкуването им са употребявани над 16 000 присъщи български изрази и към 500 пословици.
Той първи у нас именува учебно заведение на Кирил и Методий – школото в Копривщица. Инициира и първото честване на светите братя - на 11 май 1851 година
Найден Геров постанова и днешното име на Филибе, като открива в исторически източници, че дълго време градът се е наричал Пловдив. Това значи плоден град и евентуално е обвързвано с местоположението му в плодородната Тракийска равнина.
Литературното премеждие минава през още завладяващи местоположения – адресите на Димитър Димов, къщата на Йоаким Груев и постройката, в която Иван Вазов редактира в. „ Народний глас “ и сп. „ Наука “, паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина, дома, в който е живял Патриарха на българската литература, емблематичната Първа мъжка гимназия, в която са преподавали и учили фамозни наши поети и писатели. В непосредственост е и къщата, в която Алеко Константинов е гостувал, преди да тръгне за Пещера, а по пътя е погубен.
В маршрута са още паметникът на Пейо Яворов пред Арменската черква, експозицията „ Възраждане “ на Историческия музей, която показва делото на някои от най-големите ни книжовници и будители. Обиколката разкрива и секрети за красивите любови, свързали с Пловдив Яворов, Дебелянов, Вазов и Раковски. И приключва с кафе в обичаното кафене на Петко Р. Славейков.
В Спортното учебно заведение рисуват комикси по " Немили-недраги "
Илияна Чукова и Цветомира Фотева взеха решение да споделят дружно литературното прекарването в съботния ден. Учителките по български език и математика в Спортното учебно заведение постоянно насочат една на друга интелектуални провокации. Обменят книги и страсти, а концепцията за литературния тур бил на математичката Цветомира.
Наскоро тя поканила колежката си на урок с нейните единайсетокласници, който споделя за малко известна детайлност от биографията на Христо Ботев. Той има учебник по математика от времето, когато бил в Задунаевка. В него са вкарани и исторически обстоятелства, като е бил публикуван от Христо Г. Данов и в този момент се намира в неговата къща-музей.
Илияна Чукова не могла да отиде, само че пък през днешния ден се реваншира с литературния тур. Отвърнала на предизвикването и с още нещо – книгата на Неда Антонова за любовта на Ботев и Венета.
Трудно е да бъдат запалени по литературата учениците на Илияна и Цветомира – все първенци по художествена гимнастика, битка и щанги. Но учителките не униват, а търсят метод да ги завоюват за четенето през нещо, което им е близко – да вземем за пример двете книги на журналиста Иво Иванов с вдъхновяващи разкази за спортисти.
Скоро на седмокласниците им следва национално външно оценяване. И Илияна Чукова отново е измислила по какъв метод да ги накара да прочетат " Немили-недраги " и да свърже това с идния патронен празник на учебното заведение на 17 февруари. Понеже учениците обичат да рисуват, задачата е да създадат комикс по главите 3, 5 и 10 – с речта на Странджата, гибелта му и прекосяването на заледения Дунав.
Снимки: Наташа Манева
Свързани вести Даряват лекциите на Димитър Димов на Аграрния университет
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ