За 10 години изтокът и югът на Европа се обезлюдяват за сметка на северозапада, България е с рекорд
За 10 години, от 2011 до 2021 година, България е страната в Европейския съюз, която отбелязва максимален спад в размера на популацията, демонстрират систематизирани данни на Евростат. Според тях живеещите в западната и северната част на Европейски Съюз се усилват за сметка на тези в източната и южната.
Анализът на Евростат сочи, че в Европейски Съюз през 2021 година са живели 443.2 милиона души.
От 4.4 милиона така наречен териториални кафези с повърхност един квадратен километър, покриващи територията на Европейски Съюз, 1.8 милиона са били обитаеми, до момента в който 2.6 милиона са били необитаеми през 2021 година Испания и Швеция имат най-вече необитаеми кафези (съответно 426 хиляди и 362 хиляди).
© Евростат
Население на Европейски Съюз (2021 г.)
© Евростат
Население на България (2021 г.)
Европейците - какъв брой и къде
Според предварителни резултати петте най-многолюдни страни в Европейски Съюз през 2021 година са били:
© Евростат
Население в страните през 2011 и 2021 година
Сред приблизително огромните страни по население Швеция (10.5 милиона) изпреварва с малко Португалия (10.3 милиона).
Малта (0.5 милиона), Люксембург (0.6 милиона) и Кипър (0.9 милиона) остават най-малките като население страни в Европейски Съюз с под един милион души.
© Евростат
Промяна на популацията (2011-2021 г.)
В районите на Европейски Съюз NUTS 3 (малки райони, да вземем за пример френски департаменти, български области, италиански провинции) максимален брой поданици е регистриран в района на Мадрид (6.7 милиона души), следван от района на Барселона (5.7 милиона) и този на Рим (4.2 милиона).
А минимален брой е регистриран в испанския район Ел Йеро (11 290), следван от гръцкия Евритания (17 428) и австрийския Лунгау (20 164).
Увеличение и понижение
В съпоставяне с преброяването от 2011 година, предварителните резултати от 2021 година демонстрират повишаване на популацията в 16 страни от Европейски Съюз, измежду които най-големите промени са в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%).
Населението понижава в девет страни, като максимален спад е регистриран в България (-11%), Хърватия (-10%), Латвия (-9%) и Литва (-8%).
Спрямо 2011 година данните на равнище NUTS 3 като цяло демонстрират нарастване на живеещите в западната и северната част на Европейски Съюз и понижение в източната и южната.
© Евростат
Общо население (2021 година, по райони NUTS 3)
Най-голямото нарастване е записано в румънския район Илфов (+40%), немския Вартбург (+27%), Люксембург (+26%), малтийския район Гозо и Комино и френската отвъдморска територия Гвиана (по 25%) и Малта (+24%).
© Евростат
Населението през 2021 година, съпоставено с 2011 година (% промяна; райони NUTS 3).
Най-голямо районно понижение на популацията спрямо 2011 година се следи в българските и хърватските райони (18 района регистрират сред -17% и -25% намаление). В нито един български район няма нарастване, при столицата София спадът е с 1.3, при Видин - с 25.4%.
© Евростат
Промяна на популацията в България (2011-2021 г.)
Гъстота
Поглед върху разпределението на популацията в Европейски Съюз, живеещо в зони с повърхност от 25 квадратни километра, разкрива, че в 38% от тези зони живеят единствено 1 до 500 души, до момента в който най-гъсто обитаемоте (повече от 10 хиляди души на повърхност от 25 кв. км) съставляват единствено към 5% от общото.
© Евростат
Гъстота на популацията
Столиците
Общото население на столиците в Европейски Съюз е 47 803 637 души, което е близо 10% от популацията на Европейски Съюз през 2021 година
© Евростат
Население на столиците в Европейски Съюз, 2021 година
Повече от 20% от столичаните са живели в най-голямата столица Париж. Втората по величина е Мадрид с половината от популацията на Париж. Най-малката, Люксембург, има население единствено към 1.2% от популацията на най-голямата столица.
© Евростат
Промяна на популацията на София (2011-2021 г.)
Според картата на Евростат в някои квартали на София гъстотата на популацията доближава над 22 хиляди души на квадратен километър. В някои елементи на столицата за 10 години жителите са с над 2300 души повече, до момента в който други регистрират спад от над 4 хиляди души.
© Евростат
Брой поданици на София
Степен на урбанизация
Според каузи на локалното население, живеещо в градски клъстери и в градски центрове, локалните административни единици се класифицират в три вида региони:
• Големи градове (гъсто обитаеми райони)
• По-малки градове и покрайнини (райони със междинна гъстота)
• Селски региони (слабо обитаеми райони)
Картата по-долу пресъздава степента на урбанизация.
© Евростат
Степен на урбанизация (България; синьо - огромни градове; светло-зелено - най-вече необитаеми райони)
© Евростат
Степен на урбанизация (ЕС)
Анализът на Евростат сочи, че в Европейски Съюз през 2021 година са живели 443.2 милиона души.
От 4.4 милиона така наречен териториални кафези с повърхност един квадратен километър, покриващи територията на Европейски Съюз, 1.8 милиона са били обитаеми, до момента в който 2.6 милиона са били необитаеми през 2021 година Испания и Швеция имат най-вече необитаеми кафези (съответно 426 хиляди и 362 хиляди).
© Евростат
Население на Европейски Съюз (2021 г.)
© Евростат
Население на България (2021 г.)
Европейците - какъв брой и къде
Според предварителни резултати петте най-многолюдни страни в Европейски Съюз през 2021 година са били:
© Евростат
Население в страните през 2011 и 2021 година
Сред приблизително огромните страни по население Швеция (10.5 милиона) изпреварва с малко Португалия (10.3 милиона).
Малта (0.5 милиона), Люксембург (0.6 милиона) и Кипър (0.9 милиона) остават най-малките като население страни в Европейски Съюз с под един милион души.
© Евростат
Промяна на популацията (2011-2021 г.)
В районите на Европейски Съюз NUTS 3 (малки райони, да вземем за пример френски департаменти, български области, италиански провинции) максимален брой поданици е регистриран в района на Мадрид (6.7 милиона души), следван от района на Барселона (5.7 милиона) и този на Рим (4.2 милиона).
А минимален брой е регистриран в испанския район Ел Йеро (11 290), следван от гръцкия Евритания (17 428) и австрийския Лунгау (20 164).
Увеличение и понижение
В съпоставяне с преброяването от 2011 година, предварителните резултати от 2021 година демонстрират повишаване на популацията в 16 страни от Европейски Съюз, измежду които най-големите промени са в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%).
Населението понижава в девет страни, като максимален спад е регистриран в България (-11%), Хърватия (-10%), Латвия (-9%) и Литва (-8%).
Спрямо 2011 година данните на равнище NUTS 3 като цяло демонстрират нарастване на живеещите в западната и северната част на Европейски Съюз и понижение в източната и южната.
© Евростат
Общо население (2021 година, по райони NUTS 3)
Най-голямото нарастване е записано в румънския район Илфов (+40%), немския Вартбург (+27%), Люксембург (+26%), малтийския район Гозо и Комино и френската отвъдморска територия Гвиана (по 25%) и Малта (+24%).
© Евростат
Населението през 2021 година, съпоставено с 2011 година (% промяна; райони NUTS 3).
Най-голямо районно понижение на популацията спрямо 2011 година се следи в българските и хърватските райони (18 района регистрират сред -17% и -25% намаление). В нито един български район няма нарастване, при столицата София спадът е с 1.3, при Видин - с 25.4%.
© Евростат
Промяна на популацията в България (2011-2021 г.)
Гъстота
Поглед върху разпределението на популацията в Европейски Съюз, живеещо в зони с повърхност от 25 квадратни километра, разкрива, че в 38% от тези зони живеят единствено 1 до 500 души, до момента в който най-гъсто обитаемоте (повече от 10 хиляди души на повърхност от 25 кв. км) съставляват единствено към 5% от общото.
© Евростат
Гъстота на популацията
Столиците
Общото население на столиците в Европейски Съюз е 47 803 637 души, което е близо 10% от популацията на Европейски Съюз през 2021 година
© Евростат
Население на столиците в Европейски Съюз, 2021 година
Повече от 20% от столичаните са живели в най-голямата столица Париж. Втората по величина е Мадрид с половината от популацията на Париж. Най-малката, Люксембург, има население единствено към 1.2% от популацията на най-голямата столица.
© Евростат
Промяна на популацията на София (2011-2021 г.)
Според картата на Евростат в някои квартали на София гъстотата на популацията доближава над 22 хиляди души на квадратен километър. В някои елементи на столицата за 10 години жителите са с над 2300 души повече, до момента в който други регистрират спад от над 4 хиляди души.
© Евростат
Брой поданици на София
Степен на урбанизация
Според каузи на локалното население, живеещо в градски клъстери и в градски центрове, локалните административни единици се класифицират в три вида региони:
• Големи градове (гъсто обитаеми райони)
• По-малки градове и покрайнини (райони със междинна гъстота)
• Селски региони (слабо обитаеми райони)
Картата по-долу пресъздава степента на урбанизация.
© Евростат
Степен на урбанизация (България; синьо - огромни градове; светло-зелено - най-вече необитаеми райони)
© Евростат
Степен на урбанизация (ЕС)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




