За Денят на Идиота“ населението започва да се приготвя предварително.

За „ Денят на Идиота “ популацията стартира да се подготвя авансово. Мъжете оцветяват очите си в цвета на праведния яд. Жените вплитат в косите си фантазии за светлото бъдеще. Децата се учудват на емоционалността на родителите.

Съседите се трансформират в продажни копелета, приятелите в несъответстващи тъпаци, сътрудниците с неразбираема наслада показват своята зомбираност и непредвидливост.

– Ей, Страна! Те те избавиха! – декламират последователи на спечелилите в предходния Празник.

– Наистина ли? – учудва се Страната, балансирайки на ръба на пропастта.

– И още по какъв начин! – решително споделят на Страната.

– Удивително – радва се Страната и припада от апетит.

Танците са все по-яростни, близките са все по-честни.

– Целият ми живот е за народа! – дояжда третата си риза един Претендент – Направил съм доста.

– Наистина ли? – учудва се Народа.

– Да, да. Само слепият не го вижда – кимва Претендента – И камшика хвърлих.

– О, уау – радва се Народа. – Хвърли камшика. А тази риза, която унищожавате сега… Позната ни е до болежка. Не е ли свалена от нас? Преди 10 години?

– Ама какво говорите? – наскърбява се Претендента – Аз – в никакъв случай. Това е клюка, клевета и провокация. Колко ви заплатиха? А и да е било – по кое време е било това нещо… Повече няма да бъде по този начин.

– Ами да – съгласяват се хората.

Празникът наближава, вълненията нарастват.

– Обеднява популацията! Поголовно! – крещят на площада всички, пушейки скъпи цигари и облечени в годишната заплата на средностатистическия преподавател. И това макар жегата.

Всички живеят с вярата, че нещо наложително ще се случи. Ще има санкции и на всички ще им стане по-хубаво от това. Ще лишават и ще поделят. А в случай че не поделят, най-малко ще лишават.

Обещанията – планини, вероятности – вагони.

Умората пораства, пристрастеностите кипят.

На алеята се карат двама безработни поради различия по въпроса за разширение на данъчната основа. Двама бедняци се подозират един различен в подкупност и се упрекват в скрит план с най-богатите олигархи.

Спокойна баба на единайсет внука оплюва трима почтени минувачи за потници с непознато за пенсионерите лого. Глухоням разлепвач на разгласи бива пребит от различен глухоням разлепвач за своята нелепост и политическа неосъзнатост.

И ето, най-сетне, настава „ Денят на идиота “. Всички се държат умерено, с вяра гледат в тв приемника, другаруват със съседите и чакат известия за нарушавания. Нарушенията са един куп, демокрацията е потъпкана, на мнението за следващ път е плюто, само че, все пак, празникът е приет за годен. Тогава всички крещят „ Ние победихме, получи ни се, показахме им “ и отиват да пият.

И в идващите 4 години с трогване си спомнят:

„ Боже! Какви сме били идиоти! “

© frumich (бел.ред. – текстът е оповестен със съкращения)