За да забравим, че досега бяха във властта, в разпространяван

За да забравим, че до момента бяха във властта, в популяризиран ефирен клип те ни водят в края на по предишния век. Обстановката ни припомня на съвещание на скришен революционен комитет. Връщат ни към корените на своята 130-годишна организация. С корав и хладнокръвен звук ни разкриват главните политики на своята програмата - ДОХОДИ, СЕМЕЙСТВО И СИГУРНОСТ. И забележете това не са Даме и Гоце, а Краси и Искрен, единият към момента зам.- министър-председател по публичния ред и сигурността и министър на защитата, а другия ръководител на парламентарна група от ръководещата коалиция в българския парламент. Те настояват, че през мандата си доста са създали, само че избират да се прикрият под воала на славната история на своите предшественици. Но претендирайки за това завещание, те би трябвало да го одобряват напълно, а не подборно.

Нека се поразровим в историята. В Устава на Българските македоно-одрински революционни комитети от 1896 година е посочено, че „ за следене делата на вътрешните и външните врагове и за предотвратяване от тях всеки комитет има своя загадка полиция “ и „ всеки, който се провини във вредене на делото, бил той служащ или не, българин или не българин, се санкционира, а наказването му се дефинира от локалния комитет и се прави със единодушието на Централния “.

Една година преди приемането на посочения Устав на ъгъла сред улиците „ Раковска “ и „ Стефан Караджа “ е осъден някогашния министър председател на България Стефан Стамболов. Става известно че е посечен от македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, Боне Георгиев и Атанас Цветков, именуван Талю. За уредник на покушението се сочи Наум Тюфекчиев, деятел на Върховния македоно-одрински комитет, на който се преписват доста от покушенията в България от края на XIX и началото на XX в. Случаят с убийството на Стамболов е потулен. Извършителите и съучастникът им файтонджията Ацев, в чийто файтон са се движили Стамболов и Димитър Петков получават минимални присъди.

След по-малко от 30 години различен министър-председател изпитва смъртоносния яд на дейците на Вътрешна македонска революционна организация. На 14 юни 1923 година По изключително нечовечен метод е убит Александър Стамболийски. Заповедта идва от премиера Александър Цанков и военния министър ген. Иван Вълков, интервенцията управлява от Славейко Василев и кап. Харлаков,, а убийците са от четата на скопския челник от Вътрешна македонска революционна организация Величко Велянов-Чичето.

Какво е общото сред тези две убийства? Ще стартираме с това, че жертвите са министър председатели на България, причинители са дейци на Вътрешна македонска революционна организация и по садистичното си осъществяване остава в историята ни като емблема на жестокостта. Стряскащото е, че през днешния ден 100 години след кръвопролитието на страницата на един от деятелите на днешното Вътрешна македонска революционна организация Петко Русанов може да се прочете – „ Легендарният български бунтовник и народен воин Величко Велянов, заклал (за страдание прекомерно късно) националния изменник Александър Стамболийски “.

За страдание кървавият лист на Вътрешна македонска революционна организация е прекомерно дълъг. Сред осъдените могат да се прочетат имената на Райко Даскалов, доктор Никола Генадиев, народния представител Петко Д. Петков, Тодор Александров и доста други. От 22 септември 1923 година цялото царство е оповестено във военно състояние, което дава изключителни компетенции на военните управляващи. Раздават се санкции по късата процедура с едничкото обвиняване — „ опит за принудително изменяване на държавния строй “. Основен идеолог на жестокия гнет е упоменатия боен министър ген. Иван Вълков. Случайно или не скоро един от локалните водачи на Вътрешна македонска революционна организация и сегашен претендент са народен представител му посвети книга. Възможно е сегашния боен министър Каракачанов да е прехванал нещо, само че нека е от позитивните дейности на Вълков. А той е знаел по какъв начин да печели известност Най-напред усилва заплатите на офицерите, подофицерите и бойците, след това усъвършенства бита на занемарените при земеделското ръководство казарми, стреми се да усъвършенства организацията и подготовката на осакатената войска. Но до там, тъй като по-късно овластеният безгранично военачалник се превъплъщава в чужд даже на най-близките му хора облик.

Всичко това се е случило. Още се спори кой е крив и кой прав. Но не трябва да се отнасяме безконтролно или надменно нито към паметта, нито към забравата. Защото, както споделя Оскар Уайлд, никой не е задоволително богат, с цел да откупи предишното си.

Не обърнах внимание дали в героичния клип на Вътрешна македонска революционна организация имаше свещници, само че ще завърша с заглавие от фейлетон на Алеко Константинов, отдаден на провеждащите се в предишното избори – „ Угасете свещите! “.

Калин Джумайски