За да влязат още 611 млн. лв. в НОИ, 3 млн. души ще плащат повече пари за пенсия
За да влязат още 611 млн. лева в Национален осигурителен институт, 3 млн. души ще заплащат повече пари за пенсия
За съвсем 3 млн. българи ще се заплащат по-високи вноски за пенсии от 2027 година Това е написано в средносрочната бюджетна прогноза на държавното управление.
Така от 2027-а е планувано да се вдигне вноската за фонд “Пенсии ”
с 1 процентен пункт – от 14,8% за родените след 1959 година на 15,8%. От 2028-а ще има ново нарастване с още 2 процентни пункта – от 15,8% на 17,8%.
За родените преди 1 януари 1960 година
осигурителната тежест се трансформира надлежно от 19,8 на 20,8 и след това на 22,8%. Към това обаче се прибавят осигуровките за здраве, болнични и безработица,
които ще вдигнат общата тежест до 30,3 на 100 от заплатата
В предлагането не е планувано нарастване на вноската от 5% към частните пенсионни фондове, която се заплаща от хората, родени след 1959 година От тази мярка в хазната ще влязат още 611,5 млн. лева през 2027 година и 1,292 милиарда лева за 2028 година
Още от 1 юли да се вдигне осигуровката за пенсия желаят от КНСБ.
Те оферират това да е с най-малко 2,5 процентни пункта, от които 1,1% за сметка на служащите и 1,4% за сметка на предприятията/осигурителите.
Пенсиите и в този момент се заплащат от налозите.
Осигуровките за тях би трябвало да са над два пъти по-високи от настоящето си равнище, с цел да покриват разноските. Според сметката на актюерите за 2023 година осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, с цел да се устоя системата.
Сега дефицитът е към 11,7 милиарда лева
Размерът на осигуровките за първия дирек бе изменен последно от някогашния финансов министър Владислав Горанов. Той я подвигна с по 1% през 2017 и 2018 година Нарастване бе планувано единствено за тези за втора пенсия, които трябваше да доближат до 7%. През 2002-а и 2003-а вноската за УПФ бе 2%,
през идващите две години стана 3%, през 2006 година – 4%. През 2007 година замръзна на 5%.
Държавните чиновници обаче не престават да не заплащат осигуровките си. Това съгласно бизнеса е незаслужено. От синдикатите пък напомнят, че когато се вкара в този момент настоящият ред за обезпечаване на държавните чиновници, брутните им хонорари бяха понижени с размера на осигурителната вноска за тяхна сметка. Те не можели
да работят и на друго работно място, да имат компания и нямали право на “клас прослужено време ”.
От ПП-ДБ пък внесоха законопроект държавните чиновници поетапно да стартират да си заплащат осигуровките сами. Те оферират вноските на служителите да се изравнят с тези на елементарните жители през 2030 година
Дотогава те ще нарастват гладко с по 7% на година
Така за 2025-а 93% от вноска ще е от работодателя против 7% за служащия. През 2026 година – съотношението ще е 86% на 14%. През 2027 година то ще е 79% – 21%. През 2028 година ще е 72% на 28%, а 2029 година ще е 65% на 35%. И през 2030 година тя ще се изравни с тази в частния бранш 60% на 40%.
За съвсем 3 млн. българи ще се заплащат по-високи вноски за пенсии от 2027 година Това е написано в средносрочната бюджетна прогноза на държавното управление.
Така от 2027-а е планувано да се вдигне вноската за фонд “Пенсии ”
с 1 процентен пункт – от 14,8% за родените след 1959 година на 15,8%. От 2028-а ще има ново нарастване с още 2 процентни пункта – от 15,8% на 17,8%.
За родените преди 1 януари 1960 година
осигурителната тежест се трансформира надлежно от 19,8 на 20,8 и след това на 22,8%. Към това обаче се прибавят осигуровките за здраве, болнични и безработица,
които ще вдигнат общата тежест до 30,3 на 100 от заплатата
В предлагането не е планувано нарастване на вноската от 5% към частните пенсионни фондове, която се заплаща от хората, родени след 1959 година От тази мярка в хазната ще влязат още 611,5 млн. лева през 2027 година и 1,292 милиарда лева за 2028 година
Още от 1 юли да се вдигне осигуровката за пенсия желаят от КНСБ.
Те оферират това да е с най-малко 2,5 процентни пункта, от които 1,1% за сметка на служащите и 1,4% за сметка на предприятията/осигурителите.
Пенсиите и в този момент се заплащат от налозите.
Осигуровките за тях би трябвало да са над два пъти по-високи от настоящето си равнище, с цел да покриват разноските. Според сметката на актюерите за 2023 година осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, с цел да се устоя системата.
Сега дефицитът е към 11,7 милиарда лева
Размерът на осигуровките за първия дирек бе изменен последно от някогашния финансов министър Владислав Горанов. Той я подвигна с по 1% през 2017 и 2018 година Нарастване бе планувано единствено за тези за втора пенсия, които трябваше да доближат до 7%. През 2002-а и 2003-а вноската за УПФ бе 2%,
през идващите две години стана 3%, през 2006 година – 4%. През 2007 година замръзна на 5%.
Държавните чиновници обаче не престават да не заплащат осигуровките си. Това съгласно бизнеса е незаслужено. От синдикатите пък напомнят, че когато се вкара в този момент настоящият ред за обезпечаване на държавните чиновници, брутните им хонорари бяха понижени с размера на осигурителната вноска за тяхна сметка. Те не можели
да работят и на друго работно място, да имат компания и нямали право на “клас прослужено време ”.
От ПП-ДБ пък внесоха законопроект държавните чиновници поетапно да стартират да си заплащат осигуровките сами. Те оферират вноските на служителите да се изравнят с тези на елементарните жители през 2030 година
Дотогава те ще нарастват гладко с по 7% на година
Така за 2025-а 93% от вноска ще е от работодателя против 7% за служащия. През 2026 година – съотношението ще е 86% на 14%. През 2027 година то ще е 79% – 21%. През 2028 година ще е 72% на 28%, а 2029 година ще е 65% на 35%. И през 2030 година тя ще се изравни с тази в частния бранш 60% на 40%.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ