Музикална история еп. 11: “Donna” на Ritchie Valens
За да влезем в историята, на първо място ще създадем малко встъпление за това кой е Ричи Валънс. Това е момче, което има тъкмо осем месеца кариера. Тя стартира от май 1958 година и завършва навръх 3 февруари 1959 година, когато Ричи умира в самолетна злополука. В момента на гибелта си той е на 17 години и осем месеца. Роден е в Лос Анджелис на 13 май 1941 година в семейство с мексикански генезис. Цялото му име е Ричард Стивън Валенсуела. През същата 1941 Година се раждат Пол Анка, Боб Дилън, Нийл Даймънд, Пол Саймън, Арт Гарфънкъл и куп музиканти, които още са живи. Малкият Ричи се ражда в квартала “Пакойма ” в регион на Лос Анджелис, обитаем с латиноамериканци. Родителите му са мексиканци, въпреки че у дома се приказва единствено на британски език. Детството на Ричи, сестра му и двамата му братя се оглася по едно и също време от мексиканските обичайни мариачи и фламенко песни, и от американски R&B и джъмп блус мелодии. Така Ричи още на пет годинки изявява предпочитание да свири. Баща му, Хосе, му оказва помощ да се научи да свири на китара и тромпет, а по-късно и на барабани. В ученическите си години момчето пее и свири на приятелите си в учебно заведение. Един ден, до момента в който е още на 15, Ричи е на заравяне на дядо си. В същия ден, малко преди обяд, в двора на учебното заведение, където той учи по това време, се случва нещо извънредно. Докато децата спортуват, върху тях падат парчета от разбиващи се самолети. Това е фамозният „ Въздушен конфликт над Пакойма “ от 31 януари 1957 година, при който два самолета, извършващи тестови полети, се блъскат един в различен и се разрушават. Осем души губят живота си, а още няколко са ранени. Разбирайки за този случай, Ричи добива пожизнен боязън от самолети. На места може би ще прочетете, че Ричи е бил там като жив очевидец, само че в действителност той е видял случая от известно разстояние.
По това време той към този момент е на шестнайсет, все по-често има концерти с всякакви групи и стартира да вкарва по малко нови текстове и рифове към към този момент известни песни. Боб Кийн, притежател на дребна продуцентска компания, наречена „ Del-Fi Records “, чува Ричи на едно учебно празненство и го кани на прослушване. На 27 май 1958 година те подписват контракт и през юли записват няколко песни.
„ Donna “ е част от втората дребна плоча с песни на Ричи. За нейната известност способства и другата ария в нея, „ La Bamba “, която се трансформира в суперхит и дава началото нацяло испаноезично придвижване в рок музиката. Плочата продава над един милион копия в Съединени американски щати.
Като дата на записа на “Donna ” е посочвана 16 декември 1958 година, въпреки да е противоречиво. Записът става в „ Gold Stars Studios “ в Лос Анджелис, въпреки да има информации, че и в „ Del-Fi Studios “ са текли сесии. Освен Ричи – китара и вокал, в записа вземат участие още китаристите - Рене Хол, Ървинг Ашби и Каръл Кей, Бъди Кларк – бас и Ърл Палмър – барабани. Песента „ Donna “ е отдадена на Дона Людуик. Тя е първата и последна ученическа обич на Ричи. Срещат се през 1957 година на празненство, на което той свири. Оказва се, че учат в една и съща гимназия. Тя е привлечена от него, тъй като той не пие, не псува и не е недодялан като множеството други момчета, а и го намира за доста прелъстителен и грижовен във връзка с облеклото си. Неговите родители много се сближават с нея, дори майка му дава на Дона потребни препоръки по какъв начин се готвят обичаните на сина й мексикански манджи. Нейните родители са срещу връзката им, защото той е латиноамериканец, а расизмът към тях през 50-те години е много остър. Затова се виждат скритом, като тя скача от прозореца на спалнята си, с цел да не я виждат по кое време излиза. Отношенията им се утежняват с времето поради по-голямата ангажираност на Ричи във все по-честите пътувания и изяви. За разлика от него, който си е издействал спиране на гимназиалното образование, тя към момента върви на учебно заведение. Освен това е и с година по-малка от него, а родителите й са строги хора. Поради неговата претовареност двамата млади се разделят за по-дълги интервали, въпреки че Ричи я вижда всякога, когато върви в Лос Анджелис. Парадоксът е, че една от аргументите за известността му е точно тази ария, която в края на декември стартира своето нанагорнище в класациите. Момичето към този момент е схванало от своя Ричи, че той написа ария за нея, само че я чува за първи път чак по радиото. Тогава тя е с приятелките си, които са доста очаровани. Диджеят пуска песента още веднъж. В по-късни изявленията Дона твърди, че не би могла да каже, че е обичала Ричи, тъй като към момента е била дете. Но все пак ранната му гибел мощно я раздрусва.
На 23 февруари 1959 година песента стига до второ място в „ Billboard “. А двайсет дни преди този момент е денят, с който отбелязахме края на кариерата на Ричи.
Трети февруари 1959 година е прочут в американската просвета като „ Денят, в който музиката умря “ (The Day The Music Died). Цитатът е от песента „ American Pie “ на Дон Маклейн от 1971 година. На този ден би трябвало да се организира концерт от турне, наречено „ Зимно денс празненство “. В рамките на турнето вземат участие Ричи Валънс, Бъди Холи и Джайлс Пери Ричардсън, прочут като Биг Бопър, дружно със своите групи. Още първоначално това тяхно пътешестване върви зле. Лоша организация, ледена американска зима, дълги преходи с рейсове от едно място на друго. Някои от музикантите са заболели от тресчица, други настиват тежко, а останалите са изтощени до гибел. Тогава Бъди Холи взема решение да наеме под наем полет от Айова за Минесота, където е идващият им концерт. Първоначално Томи Олсъп, аварийния китарист на Бъди Холи, би трябвало да се качи с него, само че Ричи Валънс го моли да си разменят местата и Олсъп да пътува с рейса, а Ричи да се качи при Бъди Холи, без значение че има огромен боязън от самолети. Олсъп споделя за това чак през 2007 година в изявление. На китариста не му се отстъпва мястото, само че Ричи му досажда, питайки го няколко пъти. Тогава той взема решение да хвърли монета от петдесет цента и тя да отреди кой ще е в самолета. Ричи избира ези и монетата пада в негова изгода. Докато това се случва, още двама души разменят местата си. Биг Бопър, който е настинал предния ден в рейса, моли кънтри басиста, Уейлън Дженингс, да му отстъпи своето място в самолета. Уейлън отстъпва мястото си, само че е подразнен. И когато Бъди Холи стартира да се майтапи, че те може и да замръзнат по пътя в оня остарял рейс, Дженингс дава отговор също на смешка, че се надява самолетът да катастрофира. И в действителност това се случва. Самолетът излетява в един след среднощ в доста прохладно време. Застига ги мощна снежна стихия. Видимостта е понижена и водачът губи ориентировка. Само на 13 километра от крайната си дестинация, самолетът се удря тежко в земята, прекатурва се няколко пъти и се забива в телената ограда на царевична равнища. Намират го чак на другия ден сутринта, а водачът, както и тримата музиканти, са мъртви. Дни наред новината не слиза от американските медии. Бъди Холи е единствено на двайсет и две години, а Ричи Валънс – на седемнайсет. Биг Бопър е на двайсет и осем.
За Бъди Холи ще имаме мотив да приказваме настрана различен път. Към злополуката ще се върнем и когато преглеждаме песента „ American Pie “. А за Ричи Валънс можем да кажем, че той съумя да накара публиката да го обикне, остави ни няколко типичен шлагера и „ Donna “ е един от тях. Възползвайки се от известността на парчето, бащата на Дона Людуик я принуждава да запише две песни, с цел да извлече изгода от нещастието. Това възмущава Дона дотам, че тя в никакъв случай не може да му елементарни и доста години не беседва с него. Въпросните две песни, „ Lost Without You “ и „ Now That You’re Gone “, не реализират упования резултат.
За Дона доста не се знае, като се изключи че е имала трима съпрузи от този момент насетне. Знае се също, че тя остава доста близка със фамилията на Ричи и участва на всички годишнини от гибелта му и празненства в негова чест, правени от роднините и приятелите му през годините.
През 2001 година Ричи посмъртно получава своето място в „ Залата на славата на рокендрола “ – музей в Кливланд, Охайо, Съединени американски щати, отдаден на историята на рокендрола. В Америка той има към този момент няколко паметника, а много здания и значими обекти носят името му. За него има няколко биографични книги и филми. Сред хората, посочващи го като въздействие са китаристи като Джими Хендрикс и Сантана.
По това време той към този момент е на шестнайсет, все по-често има концерти с всякакви групи и стартира да вкарва по малко нови текстове и рифове към към този момент известни песни. Боб Кийн, притежател на дребна продуцентска компания, наречена „ Del-Fi Records “, чува Ричи на едно учебно празненство и го кани на прослушване. На 27 май 1958 година те подписват контракт и през юли записват няколко песни.
„ Donna “ е част от втората дребна плоча с песни на Ричи. За нейната известност способства и другата ария в нея, „ La Bamba “, която се трансформира в суперхит и дава началото нацяло испаноезично придвижване в рок музиката. Плочата продава над един милион копия в Съединени американски щати.
Като дата на записа на “Donna ” е посочвана 16 декември 1958 година, въпреки да е противоречиво. Записът става в „ Gold Stars Studios “ в Лос Анджелис, въпреки да има информации, че и в „ Del-Fi Studios “ са текли сесии. Освен Ричи – китара и вокал, в записа вземат участие още китаристите - Рене Хол, Ървинг Ашби и Каръл Кей, Бъди Кларк – бас и Ърл Палмър – барабани. Песента „ Donna “ е отдадена на Дона Людуик. Тя е първата и последна ученическа обич на Ричи. Срещат се през 1957 година на празненство, на което той свири. Оказва се, че учат в една и съща гимназия. Тя е привлечена от него, тъй като той не пие, не псува и не е недодялан като множеството други момчета, а и го намира за доста прелъстителен и грижовен във връзка с облеклото си. Неговите родители много се сближават с нея, дори майка му дава на Дона потребни препоръки по какъв начин се готвят обичаните на сина й мексикански манджи. Нейните родители са срещу връзката им, защото той е латиноамериканец, а расизмът към тях през 50-те години е много остър. Затова се виждат скритом, като тя скача от прозореца на спалнята си, с цел да не я виждат по кое време излиза. Отношенията им се утежняват с времето поради по-голямата ангажираност на Ричи във все по-честите пътувания и изяви. За разлика от него, който си е издействал спиране на гимназиалното образование, тя към момента върви на учебно заведение. Освен това е и с година по-малка от него, а родителите й са строги хора. Поради неговата претовареност двамата млади се разделят за по-дълги интервали, въпреки че Ричи я вижда всякога, когато върви в Лос Анджелис. Парадоксът е, че една от аргументите за известността му е точно тази ария, която в края на декември стартира своето нанагорнище в класациите. Момичето към този момент е схванало от своя Ричи, че той написа ария за нея, само че я чува за първи път чак по радиото. Тогава тя е с приятелките си, които са доста очаровани. Диджеят пуска песента още веднъж. В по-късни изявленията Дона твърди, че не би могла да каже, че е обичала Ричи, тъй като към момента е била дете. Но все пак ранната му гибел мощно я раздрусва.
На 23 февруари 1959 година песента стига до второ място в „ Billboard “. А двайсет дни преди този момент е денят, с който отбелязахме края на кариерата на Ричи.
Трети февруари 1959 година е прочут в американската просвета като „ Денят, в който музиката умря “ (The Day The Music Died). Цитатът е от песента „ American Pie “ на Дон Маклейн от 1971 година. На този ден би трябвало да се организира концерт от турне, наречено „ Зимно денс празненство “. В рамките на турнето вземат участие Ричи Валънс, Бъди Холи и Джайлс Пери Ричардсън, прочут като Биг Бопър, дружно със своите групи. Още първоначално това тяхно пътешестване върви зле. Лоша организация, ледена американска зима, дълги преходи с рейсове от едно място на друго. Някои от музикантите са заболели от тресчица, други настиват тежко, а останалите са изтощени до гибел. Тогава Бъди Холи взема решение да наеме под наем полет от Айова за Минесота, където е идващият им концерт. Първоначално Томи Олсъп, аварийния китарист на Бъди Холи, би трябвало да се качи с него, само че Ричи Валънс го моли да си разменят местата и Олсъп да пътува с рейса, а Ричи да се качи при Бъди Холи, без значение че има огромен боязън от самолети. Олсъп споделя за това чак през 2007 година в изявление. На китариста не му се отстъпва мястото, само че Ричи му досажда, питайки го няколко пъти. Тогава той взема решение да хвърли монета от петдесет цента и тя да отреди кой ще е в самолета. Ричи избира ези и монетата пада в негова изгода. Докато това се случва, още двама души разменят местата си. Биг Бопър, който е настинал предния ден в рейса, моли кънтри басиста, Уейлън Дженингс, да му отстъпи своето място в самолета. Уейлън отстъпва мястото си, само че е подразнен. И когато Бъди Холи стартира да се майтапи, че те може и да замръзнат по пътя в оня остарял рейс, Дженингс дава отговор също на смешка, че се надява самолетът да катастрофира. И в действителност това се случва. Самолетът излетява в един след среднощ в доста прохладно време. Застига ги мощна снежна стихия. Видимостта е понижена и водачът губи ориентировка. Само на 13 километра от крайната си дестинация, самолетът се удря тежко в земята, прекатурва се няколко пъти и се забива в телената ограда на царевична равнища. Намират го чак на другия ден сутринта, а водачът, както и тримата музиканти, са мъртви. Дни наред новината не слиза от американските медии. Бъди Холи е единствено на двайсет и две години, а Ричи Валънс – на седемнайсет. Биг Бопър е на двайсет и осем.
За Бъди Холи ще имаме мотив да приказваме настрана различен път. Към злополуката ще се върнем и когато преглеждаме песента „ American Pie “. А за Ричи Валънс можем да кажем, че той съумя да накара публиката да го обикне, остави ни няколко типичен шлагера и „ Donna “ е един от тях. Възползвайки се от известността на парчето, бащата на Дона Людуик я принуждава да запише две песни, с цел да извлече изгода от нещастието. Това възмущава Дона дотам, че тя в никакъв случай не може да му елементарни и доста години не беседва с него. Въпросните две песни, „ Lost Without You “ и „ Now That You’re Gone “, не реализират упования резултат.
За Дона доста не се знае, като се изключи че е имала трима съпрузи от този момент насетне. Знае се също, че тя остава доста близка със фамилията на Ричи и участва на всички годишнини от гибелта му и празненства в негова чест, правени от роднините и приятелите му през годините.
През 2001 година Ричи посмъртно получава своето място в „ Залата на славата на рокендрола “ – музей в Кливланд, Охайо, Съединени американски щати, отдаден на историята на рокендрола. В Америка той има към този момент няколко паметника, а много здания и значими обекти носят името му. За него има няколко биографични книги и филми. Сред хората, посочващи го като въздействие са китаристи като Джими Хендрикс и Сантана.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ