За да свика временна комисия в НС, опозицията ще трябва

За да свика краткотрайна комисия в Народно събрание, опозицията ще би трябвало да се сплоти – нужни са 48 подписа
Искането за образуване на краткотрайна комисия в Народното събрание към този момент няма да става по предложение на парламентарната група, а с подписите на 1/5 от всички народни представители, т.е. 48. Това е едно от нещата, които бяха решени от депутатите, занимаващи се с новия устав за активността
на Народното събрание близо 4 часа след старта на съвещанието им по тематиката.
Единствено ПБ покрива броя за независимо иницииране на анкетна или краткотрайна комисия, втората по величина мощ, ГЕРБ, е с 39 депутати.
Още при старта на съвещанието ГЕРБ обявиха, че желаят да бъдат градивна съпротива,
само че предлаганите промени от „ Прогресивна България “ ще попречат на това. И приканиха: „ Изтеглете своите оферти, тъй като с тях се дават пълномощия на ръководителя на Народно събрание, които до момента не е имал – да взема решение за програмата и да не се преценява даже с мнението на шефовете на комисии, лимитират се и опциите за
парламентарен надзор – по този начин се лимитират съществено пълномощията на опозицията “.
„ Министерският съвет е напълно ваш. Когато беше държавното управление на сглобката на ГЕРБ с Политическа партия и Демократична България имахме общо 132-ма депутати, само че не сме си разрешили да предложим подобен устав. Ограничаването на времето за задаване на въпроси и процедури не връщат духа на парламентаризма, а го трансформират във ваш гумен щемпел.
Това, което е градивно и колегиално е да преосмислите вашите оферти,
да не ограничаваме опциите за работа на опозицията. Думата тирания е доста мощна, само че при невъзможността на надзор и над ръководителя на Народно събрание стартира да наподобява “, добави Александър Иванов от ГЕРБ.
Атанас Славов от „ Демократична България “ още веднъж повтори тезата, която от
парламентарната му група пазят от понеделник: че с измененията се лимитират доста правата на опозицията. „ Нашите терзания за измененията, които сте внесли – приказва се едно обществено: за повишение на успеваемостта, а с предложенията се прави друго, лимитират се опциите за парламентарен надзор. Надявам се да се вслушате в гласа на опозицията, тъй като усещането,
което се основава е, че сякаш желаете бързина, а се цели надзор над опозицията “, съобщи той.
„ Ясно е, че множеството от вас нямат парламентарен опит – няма потребност от такива дисциплиниращи механизми. Парламентът с изключение на законодателна функционалност, има и контролна, а като я засягаме по този начин, има проблем. Не сме срещу Народното събрание да работи
дейно, имаме оферти в тази връзка –
предложили сме отчета за второ четене да не се чете в зала, да бъде прибавен към протокола, тъй като това е обществено и по този начин ще се спести време. Има метод да създадем работещ парламент, без да орязваме правото за спор и парламентарен надзор “, добави Славов.
„ Не можахме да се срещнем с действителните претекстове зад вашите оферти,
тъй като като се четат по този начин, се реализира различен резултат. Надявам се в дебата да получим вашите откровени планове, с цел да може да водим разговор. Според нас има редица места по вашите оферти, при които можем да реализираме по-уместен резултат. И да ви припомня, че огромна част от партиите, които злоупотребяваха преди с разпоредбите, към този момент не
са част от Народното събрание “, разяснява и Стою Стоев от „ Продължаваме промяната “.
След дълъг спор в комисията текстът, с които ръководещите предлагаха ръководителят на Народно събрание да може по едно и също време да води съвещанието и да взе участие в полемиките, остава. От ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и „ Възраждане “ обявиха, че
в случай че то бъде признато шефът на Народно събрание ще стане страна от дебата, което е „ неприемливо “.
Управляващите отхвърлиха да се съгласят с причините на опозицията, чиито представители от другите партии бяха безапелационни, че по този начин или другояче ръководителят на Народно събрание може да взе участие в дебата, просто когато се включи би трябвало да преотстъпи воденето на съвещанието на някой от заместниците си, до момента в който трае точката, по която е взел отношение.
„ Председателят на Народното събрание е поръчител за реда, не политически съдия.
Той е орган с конституционно открити функционалности по управление на парламентарната активност и по спазването на правилника. Именно по тази причина той следи дали процедурите и разпоредбите в пленарната зала се извършват законосъобразно, и дали се съблюдава редът при провеждането на съвещанията “,
разяснява Александра Вълчева от „ Прогресивна България “.
Бе признато предлагането на ръководещите комисиите в Народното събрание от 25 да станат 24, като тази по демографска политика става част от обществената. Освен това зам.-председателите на
комисиите към този момент ще са най-много трима, вместо както до момента – до 4.
Продължителна полемика се състоя и по настояването на ръководещите за искане за формиране на краткотрайни комисии да трябват 48 подписа.
„ Предложението ни за основаването на краткотрайни комисии
да трябват подписи от 1/5 от депутатите (48 подписа – б.р.), е с концепцията да има по-голяма степен на обоснованост “, сподели зам.-шефката на ПГ на ПБ проф. Олга Борисова.
„ Вярвам в помощния орган, който са краткотрайни комисии.
Но считам, че първо и най-важно е да се образуват непрекъснатите комисии. Това се трансформира в отровен разговор без отношение по публичния спор, а краткотрайните комисии се употребяват за излагането на тяснопартийни тези. Смисълът е същият, който е и за тъжба до Конституционния съд – правилото е 1/5 поради значимостта. Затова се опитваме да отсеем значимите публични проблеми, които да обединят
повече народни представители “, стимулира настояването шефът на ПБ Петър Витанов.
Росица Кирилова от ГЕРБ означи, че ограничаването ще възпре няколко парламентарни групи да предизвикват комисия по значим за тях въпрос. И подсети, че в Европейски Съюз е постоянно срещано да се позволява образуването на анкетни или краткотрайни комисии, болшинството в зала
определяло дали да се направи такава.
Не е належащо с правилника да ограничавате правата на народните представители и парламентарните групи, обърна се тя към ПБ. Съпредседателят на „ Да, България “ Божидар Божанов предупреди, че с няколко от предложенията
в правилника се лимитира съществена функционалност на депутатите – контролната.
В последна сметка с 9 „ за “ 4 „ срещу “ и един въздържал се бе решено краткотрайната комисия да се инициира с 48 подписа.
Демократична България настояха непрекъснатите делегации към разнообразни интернационалните организации да имат
по-добра отчетност, нямало такава досега. Славов изиска с изключение на отчет пред Народно събрание членовете да се изслушват в комисията по външна политика. Предложението им бе единомислещо признато – с 12 гласа. Петър Петров от „ Възраждане “ пък изиска вкарването на
отчета в комисията да идва по предложение на
ръководителя на Народното събрание, което също мина и за изясняване на обстановката комисията излезе в къса отмора. Реши се след всяка сесия членовете на комисии да внасят през ръководителя на Народно събрание отчет във външната комисия, който да предстои на чуване.