За да стане оръжието част от нас: Време е да

За да стане оръжието част от нас: Време е да прогоним пушката. Спазвайте разпоредбите за прецизен изстрел, написа „ Телеграф “. Месеците преди откриването на дейния ловджийски сезон би трябвало да бъдат използвани за подготовка на
оръжието, с което ще ловуваме.
Както при пазаруването на нова пушка, по този начин и при пригаждането на остарялата към нашите особености би трябвало да се имат наложително поради някои правила.
Необходимостта мерната линия
на пушката постоянно да съответствува с линията на прицелване по един и същи метод е гаранция за сполучлива пукотевица по преносими цели.

Мерната линия на пушката е линията,
която минава от мушката през средата
на мерната планка и приключва на горния срез на щитчето на цевната кутия. Линията на прицелването е линията, която съединява погледа на стрелеца, мерната линия на пушката и точките на прицелването.

Тези две понятия – мерна линия и линия на прицелване, не трябва да се смесват, защото имат независимо значение, само че в същото време са свързани между тях. Мерната линия
съставлява постоянно част от пушката,
а линията на прицелването се образува при ориентиране на пушката към задачата. Необходимо е постоянно да се получава съвпадане сред мерната линия на пушката и линията на прицелване, и то по един и същи метод.
За да се реализира това, дължината на приклада
би трябвало да дава отговор на дължината на ръката от извивката в лакътната става доникъде на първата нокътна става на показалеца. Когато частта на ръката от рамото до лакътя образува прав ъгъл с частта от лакътя до китката. А пръстът, дланта и частта от лакътя до китката лежат на една права линия, с което се дефинира дължината на
приклада от предния спусък доникъде на задтилъка.
Извивката на приклада във отвесна повърхност да дава отговор на дистанцията от зеницата на окото до ключицата, което дава отговор на дължината на шията. Ъгълът между  плоскостта на задтилъка на приклада и продължението на линията на прицелването да дава отговор на формата
на гръдния мускул на стрелеца.
От което зависи и стрелбата по земни или въздушни цели. Страничното отклоняване на приклада да дава отговор на широчината на раменете (гърдите) и лицето на стрелеца.
Прогонването (пригодяването) на ловното
оръжие постоянно би трябвало да стартира от дължината на приклада. След това се поправят отвесната извивка и страничното отклоняване.

Задължително е да се стартира с дължината на приклада, тъй като с удължаването му се усилва както страничното отклоняване, по този начин и извивката на приклада надолу по вертикала.
Обратно, при понижаване на дължината на
приклада отвесната извивка и страничното отклоняване на приклада понижават, защото бузата на стрелеца ляга по-близо до цевната кутия, където размерите на извивката по вертикала и на отклонението на приклада вляво или вдясно са по-малки.
Центърът на тежестта на пушката зависи
от масата на цевите с полуложата и цевната кутия с приклада. При добре уравновесена пушка центърът на тежестта се намира на 50-60 мм от задния срез на цевта. С добре уравновесена пушка прикладването е по-бързо, произвеждането на изстрела става за по-кратко време и с по-голяма акуратност и маневреността на пушката е доста добра.
Тя зависи от разпределението на масата
на пушката по главните й възли, което е съответствие сред цевта с полуложата и цевната кутия с приклада.

Ако всички тези условия към ловното оръжие съгласно антропометричните данни, анатомическите и физическите особености на стрелеца и положението
на опорно-двигателния му уред се
изпълнят по този начин, че при прикладване с пушката постоянно да има цялостно съвпадане на мерна линия и линия на прицелване, то тогава прогонването (пригодяването) на ловното оръжие е успешно, гарантиращо прецизен и сполучлив изстрел.

Пролетта и началото на лятото е времето, в което сърната, с цел да отвлече скитащите кучета и другите си врагове от преди малко родените си чеда, постоянно ги изоставя сами. За страдание хората не знаят това и когато намерят сърнета в гората, ги прибират, предполагайки, че майката
е станала жертва на хищници. Не го правете!
Красавицата на нашата природа – сърната, има стройно тяло. През лятото козината й е жълтеникавочервена, а през зимата – сивокафява. Около опашката има бяло леке (огледало). Сръндаците имат рога с три разклонения. Много рядко при някои човеци се появява четвърти шип. Силните сръндаци сменят рогата си през октомври, а по-слабите и по-младите — по-късно. Сърната доближава към 20-25 кг.
Някои остарели сръндаци доближават 32 кг.
Сърната е публикувана съвсем в цялата страна. Тя се среща във всички наши планини, в обработваемите площи и равнинните гори в Северна и в Южна България, само че плътността й е най-голяма в Североизточна България. В планинските региони сърните правят сезонни отвесни миграции – през зимата слизат в по-ниските елементи на планините, а през лятото се изкачват
до горната граница на гората.
През лятото сърните се движат дружно с дребните си, а през зимата се събират на стада. Те се хранят по здрач, нощем и заран. През зимата в спокойните места пасат и денем. За отмора си подготвят краткотрайно легло, като с предните си крайници ровят сухите листа или снега. През зимата се придържат към по-топлите скатове,
където снежната завивка е по-тънка.
Сърната се храни с тревни, храстови и дървесни типове, културни растения, гъби, горски плодове, буков и дъбов жълъд. При хранене не се задържа дълго време на едно място. Има добре развито подушване и слух и по-слабо зрение.
Половата зрялост при сърните настава
след втората година. Сватбуването протича през юли-август, само че в обособени случаи и по-късно. По това време сръндаците са по-непредпазливи и при придвижването си издават характерни звуци, с които примамват женските.
Сръндакът остава няколко дни с една сърна,
като неколкократно я опложда. След оплождането търси друга. Един сръндак за един сезон опложда поредно от 2-3 до 4 сърни. Оплодената яйцеклетка стартира да се развива след интервал на покой от 4 до 5 месеца. Бременността продължава към 40 седмици. През май сърните раждат едно
или две, а от време на време и три сърненца.
Сърната има доста неприятели, измежду които най-безмилостни са скитащите кучета, вълкът, чакалът, лисицата, дивата котка. В полските региони дребните постоянно стават жертва на селскостопанските машини.
Стъпката на сърната е заострена,
а дирята зависи от метода на вървежа. При тичане копитата й се разтварят, като се отпечатват и задните копитца.