Андрей Янкулов пред News.bg: Ябълката на раздора за ВСС ще настъпи от „спуснатите отгоре анонимници“
За да стане каквото и да било ликвидиране на правосъдната система от гнилите ябълки по каналния ред, то той включва два съществени детайла. Първият вероятен път за ликвидиране от гнилите ябълки е, че има потребност от смяна на върха на прокуратурата посредством средствата на наказателното право. Вторият вероятен път, по който би могло да се мине за изчистване на системата е през понасяне на дисциплинарна отговорност.
Това съобщи в изявление за News.bg някогашният длъжностен вицепремиер и министър на правораздаването Андрей Янкулов.
Той добави, че по който и от двата пътя за изчистване на системата се тръгне, би трябвало да бъде налице деяние или на Висш съдебен съвет и/или на прокуратурата на България, откъдето да тръгнат процесите.
Янкулов уточни, че другият значим въпрос е по какъв начин ще се случи изборът на парламентарната квота на Висшия правосъден съвет (ВСС ). Ако решенията се вземат, тъй че да има делене на квотата сред политическите сили, тогава резултатът няма да бъде добър. Така ли ще стане или ще стане верен избор на база от народните представители на база на качествата на претендентите във Висш съдебен съвет, на тяхната професионална биография, какво е имущественото им положение, задоволително ясно ли е то, уточни Янкулов.
" На база на всички тези условия, които би трябвало да се изяснят ли ще стане изборът на нов Висш съдебен съвет, или ще стане на мрачно на база преданост към партийни централи ", добави някогашният правосъден министър.
Янкулов открои още, че главната ябълка на раздора за Висш съдебен съвет ще бъдат свързани с това външни органи да вършат номинация за някои от местата в парламентарната квота .
" Моето мнение е, че би трябвало да се мисли процесът за промяната на Висш съдебен съвет да не бъде заключен в Народното събрание само. Трябва да има най-малко някакво външно присъединяване не през номинации, а през самостоятелна оценка на претендентите, само че може да стане и посредством външна ad hoc комисия, която не е политически ангажирана по тази причина по какъв начин ще бъдат класирани претендентите ", уточни той.
Според него би трябвало " да се следва политическата воля да няма авансово определен избор на претендентите за Висш съдебен съвет, които просто да бъдат формализирани от Народното събрание посредством спуснати хора отнякъде ".
Андрей Янкулов означи още, че професионалната квота на Висш съдебен съвет посредством механически начини от вида за хартиена бюлетина или електронно гласоподаване, се цели какво?
" Целта не е ли да се преодолее заплахата от следен избор от магистратурата? Ако имаме основателни опасения, че следен избор се организира за тези избори, то той няма да бъде преодолян. Магистратите, в случай че не могат да проведат едни избори да гласоподават по съвест за представителите във Висш съдебен съвет от тяхната квота, тогава не знам за каква правосъдна промяна и за каква самостоятелност на правосъдната система прокламираме тук ", добави някогашният министър на правораздаването.
Янкулов добави, че не би се фокусирал върху периодите за избора на нов Висш съдебен съвет и основен прокурор, а по какъв начин ще бъде извършен този избор, както и методът, по който ще се случи в Народното събрание . Ако гарантирането на изпълняването на тази воля за фактически друг избор минава през закъснение на процедурата с няколко месеца, не би трябвало да бъде съдбовно, по думите му.
Андрей Янкулов добави още, че смяната в правосъдната система може да пристигна през смяната на нейното ръководство. Ако има друго настоящ Висш съдебен съвет и основен прокурор - това може да промени образа на правосъдната система , само че няма да изчерпи всички проблеми на системата, предизвести той.
" Много е значимо голямата власт на прокуратурата в България да бъде понижена. Пълното управление и надзор върху наказателното следствие са неща, които би трябвало да бъдат изменени, в случай че желаеме да има модерна прокуратура, която да упражнява пълномощията си по този начин, както би трябвало да бъде в една демократична страна ", сподели още някогашният правосъден министър.
Повече в изявлението засягаме следните въпроси:
Г-н Янкулов настъпи ли време разделно за Висш съдебен съвет - да се почисти от гнилите ябълки? Може ли да обясните за аудиторията и читатели ни какво одобри краткотрайната комисия по правни въпроси, която прегледа три законопроекта за промени на Закона за правосъдната власт - на " Прогресивна България ", " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Къде са противоречивите моменти в тях и надлежно разминаванията? Очаквате ли от ръководещите в действителност да има спор? Подводните камъни не са ли свързани с избирането на професионалната квота на Висш съдебен съвет посредством гласоподаване с хартиена бюлетина? Може ли по някакъв метод процесът да бъде саботиран? Ако би трябвало да напомним по време на държавното управление на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ също бяха тръгнали да трансформират Закон за съдебната власт в тази посока, само че в последна сметка не се получи? Има ли догадка, при която, откакто към този момент се разделиха на две парламентарни групи - Политическа партия и Демократична България, като възможни сътрудници на Румен Радев, по някакъв метод да спънат държавното управление за една от главните им цели? Какъв е хоризонтът за нов Висш съдебен съвет и за основен прокурор - ръководещото болшинство заприказва за юли месец за кадровия орган и основен прокурор през септември? Изчерпва ли се правосъдната промяна единствено със промяната на Висш съдебен съвет и избирането на нов основен прокурор? След тях накъде?.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Това съобщи в изявление за News.bg някогашният длъжностен вицепремиер и министър на правораздаването Андрей Янкулов.
Той добави, че по който и от двата пътя за изчистване на системата се тръгне, би трябвало да бъде налице деяние или на Висш съдебен съвет и/или на прокуратурата на България, откъдето да тръгнат процесите.
Янкулов уточни, че другият значим въпрос е по какъв начин ще се случи изборът на парламентарната квота на Висшия правосъден съвет (ВСС ). Ако решенията се вземат, тъй че да има делене на квотата сред политическите сили, тогава резултатът няма да бъде добър. Така ли ще стане или ще стане верен избор на база от народните представители на база на качествата на претендентите във Висш съдебен съвет, на тяхната професионална биография, какво е имущественото им положение, задоволително ясно ли е то, уточни Янкулов.
" На база на всички тези условия, които би трябвало да се изяснят ли ще стане изборът на нов Висш съдебен съвет, или ще стане на мрачно на база преданост към партийни централи ", добави някогашният правосъден министър.
Янкулов открои още, че главната ябълка на раздора за Висш съдебен съвет ще бъдат свързани с това външни органи да вършат номинация за някои от местата в парламентарната квота .
" Моето мнение е, че би трябвало да се мисли процесът за промяната на Висш съдебен съвет да не бъде заключен в Народното събрание само. Трябва да има най-малко някакво външно присъединяване не през номинации, а през самостоятелна оценка на претендентите, само че може да стане и посредством външна ad hoc комисия, която не е политически ангажирана по тази причина по какъв начин ще бъдат класирани претендентите ", уточни той.
Според него би трябвало " да се следва политическата воля да няма авансово определен избор на претендентите за Висш съдебен съвет, които просто да бъдат формализирани от Народното събрание посредством спуснати хора отнякъде ".
Андрей Янкулов означи още, че професионалната квота на Висш съдебен съвет посредством механически начини от вида за хартиена бюлетина или електронно гласоподаване, се цели какво?
" Целта не е ли да се преодолее заплахата от следен избор от магистратурата? Ако имаме основателни опасения, че следен избор се организира за тези избори, то той няма да бъде преодолян. Магистратите, в случай че не могат да проведат едни избори да гласоподават по съвест за представителите във Висш съдебен съвет от тяхната квота, тогава не знам за каква правосъдна промяна и за каква самостоятелност на правосъдната система прокламираме тук ", добави някогашният министър на правораздаването.
Янкулов добави, че не би се фокусирал върху периодите за избора на нов Висш съдебен съвет и основен прокурор, а по какъв начин ще бъде извършен този избор, както и методът, по който ще се случи в Народното събрание . Ако гарантирането на изпълняването на тази воля за фактически друг избор минава през закъснение на процедурата с няколко месеца, не би трябвало да бъде съдбовно, по думите му.
Андрей Янкулов добави още, че смяната в правосъдната система може да пристигна през смяната на нейното ръководство. Ако има друго настоящ Висш съдебен съвет и основен прокурор - това може да промени образа на правосъдната система , само че няма да изчерпи всички проблеми на системата, предизвести той.
" Много е значимо голямата власт на прокуратурата в България да бъде понижена. Пълното управление и надзор върху наказателното следствие са неща, които би трябвало да бъдат изменени, в случай че желаеме да има модерна прокуратура, която да упражнява пълномощията си по този начин, както би трябвало да бъде в една демократична страна ", сподели още някогашният правосъден министър.
Повече в изявлението засягаме следните въпроси:
Г-н Янкулов настъпи ли време разделно за Висш съдебен съвет - да се почисти от гнилите ябълки? Може ли да обясните за аудиторията и читатели ни какво одобри краткотрайната комисия по правни въпроси, която прегледа три законопроекта за промени на Закона за правосъдната власт - на " Прогресивна България ", " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Къде са противоречивите моменти в тях и надлежно разминаванията? Очаквате ли от ръководещите в действителност да има спор? Подводните камъни не са ли свързани с избирането на професионалната квота на Висш съдебен съвет посредством гласоподаване с хартиена бюлетина? Може ли по някакъв метод процесът да бъде саботиран? Ако би трябвало да напомним по време на държавното управление на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ също бяха тръгнали да трансформират Закон за съдебната власт в тази посока, само че в последна сметка не се получи? Има ли догадка, при която, откакто към този момент се разделиха на две парламентарни групи - Политическа партия и Демократична България, като възможни сътрудници на Румен Радев, по някакъв метод да спънат държавното управление за една от главните им цели? Какъв е хоризонтът за нов Висш съдебен съвет и за основен прокурор - ръководещото болшинство заприказва за юли месец за кадровия орган и основен прокурор през септември? Изчерпва ли се правосъдната промяна единствено със промяната на Висш съдебен съвет и избирането на нов основен прокурор? След тях накъде?.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ