За да спрем промените в климата, трябва да променим и

За да спрем измененията в климата, би трябвало да променим и питателните си привички и да създадем екологично виновен избор, споделя агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана Роман Рачков в разбор за. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа. Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът главно е ориентиран върху решенията за чиста сила. Но световната верига, обвързвана с производството и разпределението на храни е също по този начин забележителен източник на въглеродни излъчвания, за който към момента няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, в това число и посредством развъждане и изразходване на “нови храни” е част от вероятното решение на казуса. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе утвърдената на 10 декември 2021 година с Регламент за осъществяване за територията на Европейски Съюз. При справяне с изменението на климата, фокусът постоянно е върху решенията за чиста сила – внедряването на възобновими източници, възстановяване на енергийната успеваемост, или прекосяване към нисковъглероден превоз. Всъщност силата, било то електричество, топлота, превоз или промишлени процеси, съставлява по-голямата част – 74% от излъчванията на парникови газове. Но световната хранителна система, която включва произвеждане, преправка и разпространяване на храни, също е основен източник на излъчвания. В световен мащаб производството на храни е източник на към 26% от тях. И това е проблем, за който към момента няма ефикасни софтуерни решения в света. Храната, силата и водата, това са ресурсите, които Организация на обединените нации назовава „ свързващо звено във връзката “ за стабилно развиване. Тъй като международното население нараства и става по-богато, търсенето и на трите типа също нараства бързо. Освен, че търсенето им се усилва, те са и мощно преплетени: храната изисква вода и сила, обичайното произвеждане на сила изисква водни запаси, селското стопанство е евентуален източник на сила. Какви въздействия оказват производството на храни и селското стопанство върху околната среда?

Производството на храна е източник на повече от 1/4 (26%) от световните излъчвания на парникови газове; 50% от обитаемата земя в света (без лед и пустини) се употребява за селско стопанство; 70% от сладката вода в света се употребява за селското стопанство; 78% от световното замърсяване на океаните с органични субстанции се предизвиква от селското стопанство; 94% от биомасата на бозайниците (с изключение на хората) е добитък. Това значи, че селскостопанските животни са 15 пъти повече от дивите бозайници. От 28 000 застрашени скотски типа в Червения лист на Международен съюз за запазване на природата и естествените запаси (IUCN), 24 000 са изброени като опасност за селското стопанство и аквакултурата. Въглероден отпечатък на храните По този метод храната се оказва в центъра на напъните за битка с изменението на климата, понижаване на дефицита на вода, понижаване на замърсяването, превръщането на земята в гори или пасища и запазване на дивата природа в света. За да можем да изчислим по какъв начин производството на разнообразни типове храни се отразяват на климата се употребява индикатора за техния екологичен отпечатък. Екологичният отпечатък на храните се мери в квадратни метри земя, нужни за производството на 1 кг храна. Най-голям е за овнешко месо или 370 кв.м, говеждо месо или 326 кв. м, сирене 88 кв.м. “Новата храна” е едно допустимо решение на казуса Нуждаем се от набор от решения: смяна на диетата, понижаване на питателните боклуци, повишение на успеваемостта на селското стопанство и технологии, които вършат нисковъглеродните хранителни други възможности мащабируеми и налични. Част от решението са и по този начин наречените “нови храни”. От 1 януари 2018 година на територията на Европейски Съюз е използван новият Регламент (ЕС) 2015/2283 по отношение на “новите храни”. “Нова храна” се дефинира като храна, която не е била употребявана в забележителна степен от хората в Европейски Съюз преди 15 май 1997 година, когато влезе в действие първият правилник за новите храни. „ Новата храна “ може да бъде новоразработена, новаторска храна, храна, създадена благодарение на нови технологии и индустриални процеси, както и такива, които (традиционно) се употребяват отвън Европейски Съюз. Пример за такива са утвърдените за човешка консумация от Европейската организация по сигурност на храните ларви на брашнен червей (Tenebrio molitor) и домакински щурец (Acheta domesticus). С новия правилник от декември публично се позволи стартирането на пазара и на свежи растения от Волфия. В съпоставяне с изброените нагоре волфията е храна, чието произвеждане е с най-малък екологичен отпечатък и минимални излъчвания на парникови газове.