Михаил Делягин: Няма смисъл да победим Украйна, без да ѝ предложим привлекателно бъдещe
За да завоюва, Русия би трябвало да показа на популацията на освободените територии на някогашна Украйна, да не приказваме за личните си жители, прелъстителен облик на бъдещето, като сътвори нов стопански модел, който съчетава двете съществени потребности на епохата: правдивост и развиване.
Без демонстриране на новото общество, налично за всички искащи, свободно от олигарси и парадокси, отварящо необятни и разнородни вероятности за всички, които са способни да одобряват неговите правила, военната победа ще бъде краткотрайна, защото хората ще бягат от нея (физически или психически) в всевъзможни други легенди, от западни до китайски и индийски, без значение от тяхната степен на натурализъм.
В края на краищата битката в осведомителната ера - и това е нейният смисъл - не е за територията като такава, а за душите на хората, които живеят на нея или най-малко от време на време си спомнят за нея: в изискванията на осведомителното общество е допустимо единствено за малко да превземете земята без тези души.
Какво би трябвало да направи Русия, с цел да стане нужна на себе си и на другите, да ги въодушеви за олицетворение на безконечната фантазия в новите условия?
Преди всичко би трябвало да сме почтени. Това не е нещо просто неприятно, а напряко неясно за сегашните ръководещи, които към момента живеят на правилото „ двама пишат, трима в офшорки “, само че се постанова. Властите на целия свят (с изключение на Китай и Индия) лъжат по подобен метод, че думите са подобаващи единствено за вятърна сила, а народът има вяра единствено на каузи.
Ако съществено ще развиваме Русия, почтено казано значи да затворим каналите за изтегляне на пари от нея (а не да ги изтласкваме с всички вероятни средства, както е сега), да забраним двойното поданство (защото може да има единствено една лоялност) и да се разреши единствено на непрекъснати поданици да имат сметки в чужбина.
Да си почтен значи най-малко да се опиташ да станеш правова страна. По-специално, за затваряне на промишлеността за изтегляне, ограничавайки обсега ѝ до, да речем, 50 000 рубли. дневно на човек. В края на краищата, всеки схваща, че промишлеността на изтегляне е промишлеността на укриване на налози, трансформирайки тяхното заплащане в най-хубавия случай в неразбирателство.
Трябва да се забранят офшорките като принадлежности за изтегляне както на пари, по този начин и на активи от страната. Всички активи, регистрирани в офшорки, би трябвало да бъдат взети от страната под неин надзор, а в случай че притежателите откажат бързо да ги пререгистрират в страната, те би трябвало да бъдат иззети като безстопанствено имущество.
Добра стъпка към честността е използването на личните закони. Ако те са прекомерно комплицирани за бюрокрацията, която ги е родила, може да се стартира с Конституцията, която подсигурява на жителите на Руската федерация " право на живот " - т.е. най-малко действителен витален най-малко. От икономическа позиция това е мощна опора за търсенето, която дава старт на развиването на цялата страна, само че за съседите и нейните жители е на първо място знак на отхвърли на страната от политиката за заличаване на личното си население под предлози с друга степен на безотговорност.
Разбира се, с цел да попречат на монополите да употребяват това за нов кръг от надценки, техният произвол би трябвало да бъде стеснен посредством антитръстова регулация. Но най-разумното в светлината на неотдавнашния ултиматум на олигарсите (и точното му осъществяване от ръководещата бюрокрация) е да се национализират главните браншове на стопанската система, които обезпечават главната част от материалните разноски, с цел да се понижи мащабът на цените в цялата страна.
Първичните промишлености и инфраструктурата (включително банкирането) би трябвало да работят за развиване, т.е. да обезпечават оптимално поевтиняване на своите артикули (разбира се, не за сметка на надеждността). И тяхната активност в полза на обществото може да се управлява единствено от притежателя, настоящ в негов интерес, т.е. не от олигарх с някаква степен на дивачество, а от страната, трансформирана с нова задача.
Развитието изисква на ниска цена обществен заем. Като се има поради 5% възвръщаемост на индустриалните активи, наличният заем е 2% годишно, което изисква нулева рента от Банката на Русия. Разбира се, с цел да не изоставен евтините пари от действителния бранш за финансови спекулации, последните би трябвало да бъдат мощно лимитирани (такова ограничаване при нашето равнище на зрялост на финансовата система е изискване за триумфа на всички огромни стопански системи: който я обезпечава, сходно на Съединени американски щати, Европа, Япония и Китай, става развъртян, който не може, като Латинска Америка и Африка, се потопява в безкрайна деградация).
Промишлеността и технологиите могат да получат пространство единствено посредством митническа политика: би трябвало да се ограничи износът на първични материали (например унищожаване на възобновяване на Данък добавена стойност и въвеждане на мита), а износът на подготвени артикули би трябвало да се подтиква по всевъзможен метод. По отношение на вноса е тъкмо противоположното: належащо е да се подтиква вносът на първични материали и да се ограничи вносът на подготвена продукция (разбира се единствено тази, която произвеждаме). Общият принцип е повдигането на митата: колкото по-висока е добавената стойност при износа, толкоз повече страната би трябвало да я подтиква, колкото по-висока е при вноса, толкоз повече би трябвало да я потиска.
Като цяло делът на вноса на пазара би трябвало да се ограничи до 10% по образеца на Швейцария. Разбира се, би трябвало да се поддържа вносът на артикули, които нямаме, само че производството би трябвало да се развива посредством система от тарифни квоти, която под управлението на Маслюков възвърне нашето птицевъдство при започване на 2000-те години. Принципът е елементарен: част от националното търсене, което не е покрито от проектите на националните производители, се внася свободно в границите на тарифни квоти, намаляващи всяка година (с повишаване на съветското производство). Вносът над тях, конкуриращ се с съветското произвеждане, би трябвало да бъде обложен с високи мита: от страни-грабители, които крадат нашите активи и ни постановат наказания - 80%, от останалите - 40%.
И най-после, данъчната система също би трябвало да бъде преориентирана от дилемите за плячкосване на страната и поощряване на финансовите спекулации към дилемите за възобновление на Русия.
Данък добавена стойност ще би трябвало да бъде понижен до най-малко 10% (себестойността за незаконни интервенции за избягването му), блокиращата производството на добавена стойност „ данъчна маневра “ (което направи рафинирането на нефт нерентабилно и увеличи цените на черните метали на вътрешния пазар) - анулирана, въвеждане на прогресивно данъчно облагане на приходите на жителите (0% до две минимални заплати и 25% над 1 милион рубли на месец).
Натрупаното подозрително благосъстояние би трябвало да се полза въз основа на швейцарския принцип на условния приход: защото нормално не повече от една четвърт от прихода се изразходва за поддръжка на огромно имущество, би трябвало да се таксува условният най-малко, изчислен въз основата на имуществото (ако, несъмнено, е по-висока от обявената).
Това дава опция за намаляване на общественото напрежение и обезпечаване на солидарна данъчна отговорност на цялото общество, укрепвайки неговото единение и морал.
Изпълнението на описаните програмни ограничения ще обезпечи дълбока креативна промяна на нашата татковина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Без демонстриране на новото общество, налично за всички искащи, свободно от олигарси и парадокси, отварящо необятни и разнородни вероятности за всички, които са способни да одобряват неговите правила, военната победа ще бъде краткотрайна, защото хората ще бягат от нея (физически или психически) в всевъзможни други легенди, от западни до китайски и индийски, без значение от тяхната степен на натурализъм.
В края на краищата битката в осведомителната ера - и това е нейният смисъл - не е за територията като такава, а за душите на хората, които живеят на нея или най-малко от време на време си спомнят за нея: в изискванията на осведомителното общество е допустимо единствено за малко да превземете земята без тези души.
Какво би трябвало да направи Русия, с цел да стане нужна на себе си и на другите, да ги въодушеви за олицетворение на безконечната фантазия в новите условия?
Преди всичко би трябвало да сме почтени. Това не е нещо просто неприятно, а напряко неясно за сегашните ръководещи, които към момента живеят на правилото „ двама пишат, трима в офшорки “, само че се постанова. Властите на целия свят (с изключение на Китай и Индия) лъжат по подобен метод, че думите са подобаващи единствено за вятърна сила, а народът има вяра единствено на каузи.
Ако съществено ще развиваме Русия, почтено казано значи да затворим каналите за изтегляне на пари от нея (а не да ги изтласкваме с всички вероятни средства, както е сега), да забраним двойното поданство (защото може да има единствено една лоялност) и да се разреши единствено на непрекъснати поданици да имат сметки в чужбина.
Да си почтен значи най-малко да се опиташ да станеш правова страна. По-специално, за затваряне на промишлеността за изтегляне, ограничавайки обсега ѝ до, да речем, 50 000 рубли. дневно на човек. В края на краищата, всеки схваща, че промишлеността на изтегляне е промишлеността на укриване на налози, трансформирайки тяхното заплащане в най-хубавия случай в неразбирателство.
Трябва да се забранят офшорките като принадлежности за изтегляне както на пари, по този начин и на активи от страната. Всички активи, регистрирани в офшорки, би трябвало да бъдат взети от страната под неин надзор, а в случай че притежателите откажат бързо да ги пререгистрират в страната, те би трябвало да бъдат иззети като безстопанствено имущество.
Добра стъпка към честността е използването на личните закони. Ако те са прекомерно комплицирани за бюрокрацията, която ги е родила, може да се стартира с Конституцията, която подсигурява на жителите на Руската федерация " право на живот " - т.е. най-малко действителен витален най-малко. От икономическа позиция това е мощна опора за търсенето, която дава старт на развиването на цялата страна, само че за съседите и нейните жители е на първо място знак на отхвърли на страната от политиката за заличаване на личното си население под предлози с друга степен на безотговорност.
Разбира се, с цел да попречат на монополите да употребяват това за нов кръг от надценки, техният произвол би трябвало да бъде стеснен посредством антитръстова регулация. Но най-разумното в светлината на неотдавнашния ултиматум на олигарсите (и точното му осъществяване от ръководещата бюрокрация) е да се национализират главните браншове на стопанската система, които обезпечават главната част от материалните разноски, с цел да се понижи мащабът на цените в цялата страна.
Първичните промишлености и инфраструктурата (включително банкирането) би трябвало да работят за развиване, т.е. да обезпечават оптимално поевтиняване на своите артикули (разбира се, не за сметка на надеждността). И тяхната активност в полза на обществото може да се управлява единствено от притежателя, настоящ в негов интерес, т.е. не от олигарх с някаква степен на дивачество, а от страната, трансформирана с нова задача.
Развитието изисква на ниска цена обществен заем. Като се има поради 5% възвръщаемост на индустриалните активи, наличният заем е 2% годишно, което изисква нулева рента от Банката на Русия. Разбира се, с цел да не изоставен евтините пари от действителния бранш за финансови спекулации, последните би трябвало да бъдат мощно лимитирани (такова ограничаване при нашето равнище на зрялост на финансовата система е изискване за триумфа на всички огромни стопански системи: който я обезпечава, сходно на Съединени американски щати, Европа, Япония и Китай, става развъртян, който не може, като Латинска Америка и Африка, се потопява в безкрайна деградация).
Промишлеността и технологиите могат да получат пространство единствено посредством митническа политика: би трябвало да се ограничи износът на първични материали (например унищожаване на възобновяване на Данък добавена стойност и въвеждане на мита), а износът на подготвени артикули би трябвало да се подтиква по всевъзможен метод. По отношение на вноса е тъкмо противоположното: належащо е да се подтиква вносът на първични материали и да се ограничи вносът на подготвена продукция (разбира се единствено тази, която произвеждаме). Общият принцип е повдигането на митата: колкото по-висока е добавената стойност при износа, толкоз повече страната би трябвало да я подтиква, колкото по-висока е при вноса, толкоз повече би трябвало да я потиска.
Като цяло делът на вноса на пазара би трябвало да се ограничи до 10% по образеца на Швейцария. Разбира се, би трябвало да се поддържа вносът на артикули, които нямаме, само че производството би трябвало да се развива посредством система от тарифни квоти, която под управлението на Маслюков възвърне нашето птицевъдство при започване на 2000-те години. Принципът е елементарен: част от националното търсене, което не е покрито от проектите на националните производители, се внася свободно в границите на тарифни квоти, намаляващи всяка година (с повишаване на съветското производство). Вносът над тях, конкуриращ се с съветското произвеждане, би трябвало да бъде обложен с високи мита: от страни-грабители, които крадат нашите активи и ни постановат наказания - 80%, от останалите - 40%.
И най-после, данъчната система също би трябвало да бъде преориентирана от дилемите за плячкосване на страната и поощряване на финансовите спекулации към дилемите за възобновление на Русия.
Данък добавена стойност ще би трябвало да бъде понижен до най-малко 10% (себестойността за незаконни интервенции за избягването му), блокиращата производството на добавена стойност „ данъчна маневра “ (което направи рафинирането на нефт нерентабилно и увеличи цените на черните метали на вътрешния пазар) - анулирана, въвеждане на прогресивно данъчно облагане на приходите на жителите (0% до две минимални заплати и 25% над 1 милион рубли на месец).
Натрупаното подозрително благосъстояние би трябвало да се полза въз основа на швейцарския принцип на условния приход: защото нормално не повече от една четвърт от прихода се изразходва за поддръжка на огромно имущество, би трябвало да се таксува условният най-малко, изчислен въз основата на имуществото (ако, несъмнено, е по-висока от обявената).
Това дава опция за намаляване на общественото напрежение и обезпечаване на солидарна данъчна отговорност на цялото общество, укрепвайки неговото единение и морал.
Изпълнението на описаните програмни ограничения ще обезпечи дълбока креативна промяна на нашата татковина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ