Илюзията за повторно отваряне на Ормуз: Ами ако Иран запази контрол?
За да се възстановят потоците до равнищата отпреди спора, би трябвало да се реализира цялостно наново отваряне на Ормузкия пролив без наложени от Иран условия за свободата на придвижване на корабите. Това остава малко евентуално при актуалната динамичност. Ако Иран резервира действен надзор, размерите на преноса може да се усилят от актуалните равнища, само че няма да се стигне до цялостно нормализиране, написа Matt Wright в разбора си за Kpler.
Пазарни и търговски прогнози
Пълното наново отваряне на Ормузкия пролив изисква категоричен достъп. Настоящата динамичност не поддържа този резултат, се показва в разбора.
Иранският надзор е безспорен, което лимитира капацитета за възобновяване на преноса, макар понижената военна интензивност в Персийския залив.
При дълготраен сюжет, при ирански надзор, директните транспорти биха могли да се усилят до 40-50% от експортния потенциал, само че нормализиране няма да е постижимо.
За суровия нефт това може да се толерира, само че други пазари са изправени пред непрекъснат напън върху предлагането и инфлация на цените, безапелационен е създателят.
Предишните ни сюжети за наново отваряне допускаха, че Иран ще стане оперативно неефикасен или ще се отдръпна, с цел да резервира военния си потенциал и комерсиалните си връзки, което ще разреши поетапна нормализация. Два месеца след началото на спора това съмнение отслабва. Има от ден на ден доказателства, че Иран може да се стреми да резервира стратегическия надзор над пролива допустимо най-дълго. В същото време Съединени американски щати може да толерират този резултат. Намаляването на иранските офанзиви и премахването на военноморския напън от страна на Съединени американски щати биха разрешили увеличение на потоците, което би облекчило цените на суровия нефт и би понижило политическия напън върху американската администрация. Въпреки това, най-малко към този момент Белият дом продължава да поддържа блокадата без график за премахването ѝ.
Нашият базов сюжет (деескалация) предполагаше, че офанзивите ще престанат през април, което ще разреши поетапно възобновяване на потоците до юли. Макар и това да не е изцяло осъществено, интензивността на спора е намаляла доста. Активността на иранските удари е спаднала, а по-широкото военно присъединяване от страна на Съединени американски щати и Израел също е отслабнало.
Въпреки това, данните за преноса на корабите демонстрират единствено лимитирана реакция. Транзитът се е нараснал от почти 5% от март до към 10% след първичното преустановяване на огъня. Напредъкът обаче е в застой. Неотдавнашните офанзиви през последните две седмици (на април) ускориха предпазливостта на пазара. Все още има ясно разминаване сред понижената кинетична военна интензивност и забележителното възобновяване на комерсиалните потоци с кораби. В последна сметка ще е належащо по-широко спокойно съглашение сред Съединени американски щати и Иран, с цел да се реализира нашият сюжет за деескалация. Деескалацията остава най-оптимистичен сюжет за Kpler, отбелязва анализаторът.
Оперативно, протокът остава под непоколебим ирански надзор. Това е в сходство с Фаза 1 от Рамката за наново отваряне, избрана като „ Ограничен/Контролиран “. При този режим достъпът е конвенционален, навигацията е лимитирана, а наградите за риск остават високи.
Сценарии за иранския надзор
Ако статуквото се резервира или Съединените щати просто се отдръпват без съглашение с Иран, ще има единствено стеснен прогрес след етапа на „ ограничено/контролирано прекосяване. При тази рамка, директните транспорти може да се усилят, защото притежателите се усещат по-комфортно с концепцията за работа с Иран, само че цялостно нормализиране не е постижимо.
Напълно отворен пролив е несъответстващ с едностранен ирански надзор, като логистичните и правните спънки работят като бариери за цялостния потенциал. Те включват:
Процеси на утвърждение за директно позволение, които вкарват забавяния и несигурност;
Задължително прекосяване през ирански води, увеличаващо проблемите със застраховката и спазването на изискванията;
Потенциални заплащания на такси към Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC);
По-сложна навигация спрямо откритата скица за делене на трафика на IMO;
Тези ограничавания постановат корав таван на размерите за пренос. Тъй като потоците ще се възвръщат последователно, потреблението на потенциала ще остане структурно лимитирано.
Според оценката на Kpler, при този сюжет директните транспорти биха могли да доближат пик от почти 40-50% от потенциала за експорт в Близкия изток и Персийския залив. След това равнище, оперативните търкания и комерсиалният риск ще лимитират по-нататъшните облаги.
Пазарите на необработен нефт могат отчасти да всмукват разстройства, дължащи се на различни направления за експорт, като да вземем за пример през Yanbu (Янбу). При други артикули обаче, тази еластичност липсва. В резултат на това отчасти отваряне е задоволително за стабилизиране на салдото на суровия нефт, само че ще поддържа инфлационния напън върху пазарите на рафинирани артикули, полутечен природен газ (LNG) и сухи насипни товари.
Последният сюжет, „ Продължителен спор “, допуска завръщане към кинетична „ гореща война “, в която Съединени американски щати още веднъж се ангажират с иранските цели, с цел да поемат надзор над пролива. При този сюжет, износът от Близкия изток в Персийския залив остава дейно затворен през по-голямата част от годината. Не единствено че проливът ще остане дейно затворен, само че и индустриалната инфраструктура нагоре по веригата ще понесе тежки вреди от иранските контраатаки. Поради тази причина сюжетът „ Ирански надзор “ може да е по-привлекателен за пазара в кратковременен проект. Трябва да се положат всички старания за ограничение на продължителността на спора, само че би било неточност да се допусна, че иранският надзор е минимум неприятният вид, заключава Matt Wright от Kpler.
