Чувствата, които не се изразяват, стават болести
За да се срещнем с Бога, е належащо да бъдем достоверни и в молитвата. Преди време бях написал следното: Знаеш ли, пътят, по който вървим в духовния живот, с цел да срещнем и да познаем Христос, не е принципен, а вълнообразен. С други думи ще дойдат моменти, в които ще имаш трогване, и моменти, когато духовно ще пресъхнеш, ще дойдат моменти, в които ще отиваш с наслада на св. Литургия, само че също и моменти, в които доста ще ти тежи да вървиш. Ако попиташ свещениците, ще ти кажат същото - че имат моменти на сълзи по време на св. Литургия, на надълбоко трогване от наличието на Светия Дух, както и моменти, в които не усещат това, само че отмалялост. Тези промени са естествени за индивида, тъй като ние сме променливи: събуждаш се щастлив и вечерта си печален. Сутрин си щастлив, на обед нямаш въодушевление. Това е индивидът. Така и в молитвата ще пристигна миг, когато няма да имаш толкоз огромно предпочитание за молитва. Какво става тогава? Да я изоставим? Не. Първото, което Бог желае от нас, е да сме достоверни.
Има един прекрасен случай със стареца Софроний. Една жена отишла в неговия манастир и му споделила:
- Ти отче, хубаво приказваш в беседите, че би трябвало да се молим и да приказваме с Бога. Аз имам обаче един грях. Имам някои различия с Бога и нямам предпочитание да кажа Благодаря.
Обърнете внимание на този проблем на дамата - тя споделя: не мога да кажа Господи, благодаря Ти, тъй като в този миг вътре в себе си имам различие с Бога. А ето какво й дал отговор отец Софроний:
- Не се опасявайте да питате Бога, не се опасявайте да сте откровени с Бога. Кажи му това, което чувстваш: Господи, не съм съгласна с това или имам едно недоволство.
Вижте каква разлика има сред светеца и тези, които по този начин поучават хората, че ги изпълват с вини и унищожават връзката им с Бога.
Мнозина споделят: Изпитвам болежка и ропот. Не прéчи! Кажи го на Бога, превърни този си проблем по отношение на Бога. Или пък майки, които са изгубили децата си, споделят, че нямат предпочитание за молитва, изпълнени са с яд.
Гневът е главен етап на скръбта - имам поради всякаква тъга, в това число и любовната, т.е. тъга от раздялата. Затова в духовния живот човек изпитва яд към Бога: взе ми детето! Или нещо друго. Това са пределни душевни и духовни положения, а по какъв начин реагира старецът на тях? Казва:
- Няма проблем, кажете, изразете пред Бога вашия яд!
Бог не е окаяно и злочестиво дребосъче - ние сме Го трансформирали в такова - което ще затаи завист към една майка, тъй като тя Му се е оплакала или не знам какво. Помня в селата в предишното, когато някоя майка помятала и тръгвала да изрази тъгата си и да каже нещо, й удряли плесница: Спри! Удряли я по устата и й казвали: Не приказва! Не се ли боиш от Бога, не те ли е позор?! Ще си изпатиш! Не я оставяли да изрази своите усеща, до момента в който това изложение е здравословно. Ако не изразиш гнева, който чувстваш и всичко това, което чувстваш, няма да получиш изгода. За да не цитираме психолозите, които доста хубаво го изясняват, дано забележим какво споделя преп. Порфирий: възприятията, които не се показват, стават заболявания.
Един от главните проблеми през днешния ден е, че съпрузите не беседват. Мъжът през целия ден е на работа, прибира си късно, жена му потегля да го заприказва, той споделя: не ми приказва, не мога в този момент! След вечеря споделя: Ще приказваме в по-късно, само че ляга и заспива. Няма връзка. Това е един голям проблем - тъй като, в случай че дамата не може да приказва с теб, ще откри някой различен, с който да приказва. Това е единственото несъмнено нещо, тъй като потребност на индивида за връзка и изложение не може да се пресече и заглуши.
Като намерим себе си, бъдем откровени с Бога и превърнем всичко, в това число и проблемите си, по отношение на Бога, идната стъпка е да забележим кой е Бог, към Когото се обръщаме. Вижте, не е задоволително някой да споделя, че е православен и има вяра в Бога. В кой Христос вярваш? В кой Бог? Защото доста пъти споделяме, че имаме вяра в Бога на Православието, само че единствено на процедура този господ е всичко друго, само че не и Бога на Православието. По-конкретно. Когато от дребен си формирал една концепция за Бога като господ отмъстител, където, в случай че не вършиш Неговата воля, Той ще ти стори зло. Ако съгрешиш, Той ще ти отвърне със зло - може да ти изпрати някоя болест, може да те убие на автомагистралата, може да ти подпали гумите на колата, може да даде рак на детето ти и не знам още какво. Долу-горе това имат вяра множеството хора. Не е ли по този начин? Това имат вяра. И по тази причина споделят, Бог му прати рак, някой умрял в злополука - Бог направи това. Това е едната страна. Другата, сходна на нея, е, че Бог ме обича, само че по кое време? Когато съм положително дете. Не ни ли учат по този начин? Ако изядеш яденето си, Богородичка ще те обича, в случай че не го изядеш, ще ти отреже езика! Веднъж вървях по улицата и видях една позната жена-майка, която хранеше детето си. Отидох да го погаля, а тя му сподели:
- Яж, яж, тъй като попът ще те изяде!
Едно детенце от енорията още не може да свикне с мене. Опитвам се да го убедя, че не хапвам хора. И всякога, когато потеглям да му обясня, то се скрива, да не приказваме последния път какви хули ми сподели. Направих се, че не слушам...
И така, в случай че си откърмен да вярваш в Бога по този метод - а има и клирици, които култивират това мислене у хората, - тогава ще си създадеш изкривена визия за Бога. Как тогава ще се срещнеш с живия и същински Бог, откакто Той не е това? Все едно, че си взел неправилен адрес и номер и в никакъв случай няма да стигнеш до Него, тъй като вярваш в един „ Бог ", който е доста надалеч от действителността на живия и истинен Бог, Който те обича.
Знаете ли какъв брой хора се терзаят от вини и споделят: но, отче, Бог обича ли ме в този момент, откакто съм толкоз неверен? Ще ми стори ли зло?Знаете ли какъв брой хора се терзаят с такива неща? Твърде доста. И това са доста дълбоки наслагвания, които не изчезват елементарно. След това е необходим доста труд от духовника, с цел да може душата още веднъж да откри своето равновесие.
Митрополит Антоний Сурожски споделя по какъв начин един човек го срещнал, изискал да се изповяда и му споделил:
- Моля се цели 25 години и ни минимум не почувствах Бога!
Митрополит Антоний му дал отговор:
- Кажи ми, апелирам те, едно място от Евангелието, което ти харесва, някой фрагмент.
- Харесва ми доста тази случай с блудницата, където всички отиват, осъждат я, потеглят да хвърлят камъни по нея и Христос споделя че този, който е без грях, дано пръв хвърли камък и всички си потеглят. А по-късно Христос й споделил „ и Аз те не съдя. Иди си и недей към този момент бърка ".
Митрополит Антоний споделил:
- Кажи ми в този момент, в случай че ти беше там дружно с хората, на чия страна щеше да бъдеш - с Христос, с блудницата, с хората?
А другият отвърнал:
- Ако би трябвало да кажа истината и да съм откровен, аз, отче, нямаше да пусна елементарно камъка.
Знаете ли това какво значи? Че този човек е доста надалеч от Христос. Той в действителност желае един Христос, Който хвърля камъни, както множеството от нас желаеме една света Богородица, която да реже ръце, да реже езици, да „ вкаменява " хората, само че това не би била света Богородица, а най-лошият човек. Тоест, в случай че света Богородица реже ръцете на този, който потегля да краде, разбирате, че това не е добродетел. Обърнете внимание на житията на светците. Тръгнали да ограбят свети Мирон, той влезнал вътре, видял крадците и им споделил: „ Деца, не се уморявайте, и аз ще ви оказа помощ! ". Това е светецът. Ако света Богородица реже ръце и ослепява хора и така нататък, разбирате, че това няма да е Света Богородица. Тя е св. Богородица точно тъй като е този лик на светостта и чистотата, която подражава на Христос, Който на Кръста прости на всички.
Въпросът е, в случай че съм подобен, то кой господ ще срещна? Колко пъти между тях пожелаваме Бог да накаже този, който ни нервира или наранява: „ Бог ще му го върне! ". Не споделяме ли по този начин? Първо, това е кълнене, второ, е възмездие. И трето, това е една психическа проекция върху Бога на нашето аз, на нашата злопаметност. Искаме от Него да направи на другия злото, което му желаем. Не злорадстваме ли скрито, когато свекървата или някоя съседка си изпати нещо: Ах, пада й се! Видя ли по какъв начин в този момент си заплаща?! Смятаме, че Бог я е санкционирал, тъй като ние постоянно сме прави, нямаме ни най-малкото подозрение, че може да сме отговорни. Винаги другите са отговорни, затова другият ще си получи наказването.
Третата стъпка е първо да споделяме истината на Бога в молитвата. Тя е събличане на нашето аз, в нея не желая да покажа какъв брой съм великолепен, какъв брой съм добър, както за жалост вършим и в изповедта. Всички са безгрешни. Аз в моя край съм основал една „ школа на безгрешните " (смях). Идват и ми споделят:
- Всичко ми е наред!
- Нямаш ли някакъв грях?
- Абсолютно нищо!
Даже някои, не един, двама и трима, споделят:
- Отче, като мене няма никой различен!
На което давам отговор:
- Ясно.
Веднъж попитах един човек:
- Я ми кажи, молиш ли се въобще?
- Как да не се апелирам! Всяка заран, когато застана пред огледалото, си споделям: пу да не ти уроки! Такъв добър човек е изключено да има!
Това са същински случаи, не пресилвам.
Помните случая с о. Епифаний Теодоропулос, когато една жена поискала да се изповядала и в продължение на един час от началото до края укорявала снаха си: снаха ми има изострен език, снаха ми това, снаха ми това. Накрая станала и споделила:
- Отче, в този момент ще ми прочетеш ли молитвата?
- Не, несъмнено! Първо извикай снаха си да я прочета на нея, тъй като не ти се изповяда, а изповяда какво снахата ти е направила!
Да не приказваме, че в селото, в което пребивавам, изповедта е болничен бюлетин. Идват хората и споделят:
- Какво да ти кажа, попе, ах, какво да върша, кокалите ме болят! Кръста ме боли. Имам разширени вени!
Да бъде благословено! Показват ми какви мехлеми употребяват. Даже тези, които чакат на опашката, си разменят хапчета. Ако някоя жена е намерила някакво положително хапче за кръвното, дава на другата.
Сега се смеете, само че това е животът ни. Същото става и в молитвата. Молитвата обаче не е похвала пред Бога, а излагане на моето изтощение, дефицит, мъчение. С нея споделяме: Боже мой, желая Те, нуждая се от Теб, да дойдеш в моя живот, желая Твоето наличие, благословение, берекет, желая живо, ефективно Твоето наличие. След това посрамвам в молитвата моите пристрастености и немощи, без да диря специфични и комплицирани изрази, само че просто и откровено.
Превод: Константин Константинов
Източник: Двери
Има един прекрасен случай със стареца Софроний. Една жена отишла в неговия манастир и му споделила:
- Ти отче, хубаво приказваш в беседите, че би трябвало да се молим и да приказваме с Бога. Аз имам обаче един грях. Имам някои различия с Бога и нямам предпочитание да кажа Благодаря.
Обърнете внимание на този проблем на дамата - тя споделя: не мога да кажа Господи, благодаря Ти, тъй като в този миг вътре в себе си имам различие с Бога. А ето какво й дал отговор отец Софроний:
- Не се опасявайте да питате Бога, не се опасявайте да сте откровени с Бога. Кажи му това, което чувстваш: Господи, не съм съгласна с това или имам едно недоволство.
Вижте каква разлика има сред светеца и тези, които по този начин поучават хората, че ги изпълват с вини и унищожават връзката им с Бога.
Мнозина споделят: Изпитвам болежка и ропот. Не прéчи! Кажи го на Бога, превърни този си проблем по отношение на Бога. Или пък майки, които са изгубили децата си, споделят, че нямат предпочитание за молитва, изпълнени са с яд.
Гневът е главен етап на скръбта - имам поради всякаква тъга, в това число и любовната, т.е. тъга от раздялата. Затова в духовния живот човек изпитва яд към Бога: взе ми детето! Или нещо друго. Това са пределни душевни и духовни положения, а по какъв начин реагира старецът на тях? Казва:
- Няма проблем, кажете, изразете пред Бога вашия яд!
Бог не е окаяно и злочестиво дребосъче - ние сме Го трансформирали в такова - което ще затаи завист към една майка, тъй като тя Му се е оплакала или не знам какво. Помня в селата в предишното, когато някоя майка помятала и тръгвала да изрази тъгата си и да каже нещо, й удряли плесница: Спри! Удряли я по устата и й казвали: Не приказва! Не се ли боиш от Бога, не те ли е позор?! Ще си изпатиш! Не я оставяли да изрази своите усеща, до момента в който това изложение е здравословно. Ако не изразиш гнева, който чувстваш и всичко това, което чувстваш, няма да получиш изгода. За да не цитираме психолозите, които доста хубаво го изясняват, дано забележим какво споделя преп. Порфирий: възприятията, които не се показват, стават заболявания.
Един от главните проблеми през днешния ден е, че съпрузите не беседват. Мъжът през целия ден е на работа, прибира си късно, жена му потегля да го заприказва, той споделя: не ми приказва, не мога в този момент! След вечеря споделя: Ще приказваме в по-късно, само че ляга и заспива. Няма връзка. Това е един голям проблем - тъй като, в случай че дамата не може да приказва с теб, ще откри някой различен, с който да приказва. Това е единственото несъмнено нещо, тъй като потребност на индивида за връзка и изложение не може да се пресече и заглуши.
Като намерим себе си, бъдем откровени с Бога и превърнем всичко, в това число и проблемите си, по отношение на Бога, идната стъпка е да забележим кой е Бог, към Когото се обръщаме. Вижте, не е задоволително някой да споделя, че е православен и има вяра в Бога. В кой Христос вярваш? В кой Бог? Защото доста пъти споделяме, че имаме вяра в Бога на Православието, само че единствено на процедура този господ е всичко друго, само че не и Бога на Православието. По-конкретно. Когато от дребен си формирал една концепция за Бога като господ отмъстител, където, в случай че не вършиш Неговата воля, Той ще ти стори зло. Ако съгрешиш, Той ще ти отвърне със зло - може да ти изпрати някоя болест, може да те убие на автомагистралата, може да ти подпали гумите на колата, може да даде рак на детето ти и не знам още какво. Долу-горе това имат вяра множеството хора. Не е ли по този начин? Това имат вяра. И по тази причина споделят, Бог му прати рак, някой умрял в злополука - Бог направи това. Това е едната страна. Другата, сходна на нея, е, че Бог ме обича, само че по кое време? Когато съм положително дете. Не ни ли учат по този начин? Ако изядеш яденето си, Богородичка ще те обича, в случай че не го изядеш, ще ти отреже езика! Веднъж вървях по улицата и видях една позната жена-майка, която хранеше детето си. Отидох да го погаля, а тя му сподели:
- Яж, яж, тъй като попът ще те изяде!
Едно детенце от енорията още не може да свикне с мене. Опитвам се да го убедя, че не хапвам хора. И всякога, когато потеглям да му обясня, то се скрива, да не приказваме последния път какви хули ми сподели. Направих се, че не слушам...
И така, в случай че си откърмен да вярваш в Бога по този метод - а има и клирици, които култивират това мислене у хората, - тогава ще си създадеш изкривена визия за Бога. Как тогава ще се срещнеш с живия и същински Бог, откакто Той не е това? Все едно, че си взел неправилен адрес и номер и в никакъв случай няма да стигнеш до Него, тъй като вярваш в един „ Бог ", който е доста надалеч от действителността на живия и истинен Бог, Който те обича.
Знаете ли какъв брой хора се терзаят от вини и споделят: но, отче, Бог обича ли ме в този момент, откакто съм толкоз неверен? Ще ми стори ли зло?Знаете ли какъв брой хора се терзаят с такива неща? Твърде доста. И това са доста дълбоки наслагвания, които не изчезват елементарно. След това е необходим доста труд от духовника, с цел да може душата още веднъж да откри своето равновесие.
Митрополит Антоний Сурожски споделя по какъв начин един човек го срещнал, изискал да се изповяда и му споделил:
- Моля се цели 25 години и ни минимум не почувствах Бога!
Митрополит Антоний му дал отговор:
- Кажи ми, апелирам те, едно място от Евангелието, което ти харесва, някой фрагмент.
- Харесва ми доста тази случай с блудницата, където всички отиват, осъждат я, потеглят да хвърлят камъни по нея и Христос споделя че този, който е без грях, дано пръв хвърли камък и всички си потеглят. А по-късно Христос й споделил „ и Аз те не съдя. Иди си и недей към този момент бърка ".
Митрополит Антоний споделил:
- Кажи ми в този момент, в случай че ти беше там дружно с хората, на чия страна щеше да бъдеш - с Христос, с блудницата, с хората?
А другият отвърнал:
- Ако би трябвало да кажа истината и да съм откровен, аз, отче, нямаше да пусна елементарно камъка.
Знаете ли това какво значи? Че този човек е доста надалеч от Христос. Той в действителност желае един Христос, Който хвърля камъни, както множеството от нас желаеме една света Богородица, която да реже ръце, да реже езици, да „ вкаменява " хората, само че това не би била света Богородица, а най-лошият човек. Тоест, в случай че света Богородица реже ръцете на този, който потегля да краде, разбирате, че това не е добродетел. Обърнете внимание на житията на светците. Тръгнали да ограбят свети Мирон, той влезнал вътре, видял крадците и им споделил: „ Деца, не се уморявайте, и аз ще ви оказа помощ! ". Това е светецът. Ако света Богородица реже ръце и ослепява хора и така нататък, разбирате, че това няма да е Света Богородица. Тя е св. Богородица точно тъй като е този лик на светостта и чистотата, която подражава на Христос, Който на Кръста прости на всички.
Въпросът е, в случай че съм подобен, то кой господ ще срещна? Колко пъти между тях пожелаваме Бог да накаже този, който ни нервира или наранява: „ Бог ще му го върне! ". Не споделяме ли по този начин? Първо, това е кълнене, второ, е възмездие. И трето, това е една психическа проекция върху Бога на нашето аз, на нашата злопаметност. Искаме от Него да направи на другия злото, което му желаем. Не злорадстваме ли скрито, когато свекървата или някоя съседка си изпати нещо: Ах, пада й се! Видя ли по какъв начин в този момент си заплаща?! Смятаме, че Бог я е санкционирал, тъй като ние постоянно сме прави, нямаме ни най-малкото подозрение, че може да сме отговорни. Винаги другите са отговорни, затова другият ще си получи наказването.
Третата стъпка е първо да споделяме истината на Бога в молитвата. Тя е събличане на нашето аз, в нея не желая да покажа какъв брой съм великолепен, какъв брой съм добър, както за жалост вършим и в изповедта. Всички са безгрешни. Аз в моя край съм основал една „ школа на безгрешните " (смях). Идват и ми споделят:
- Всичко ми е наред!
- Нямаш ли някакъв грях?
- Абсолютно нищо!
Даже някои, не един, двама и трима, споделят:
- Отче, като мене няма никой различен!
На което давам отговор:
- Ясно.
Веднъж попитах един човек:
- Я ми кажи, молиш ли се въобще?
- Как да не се апелирам! Всяка заран, когато застана пред огледалото, си споделям: пу да не ти уроки! Такъв добър човек е изключено да има!
Това са същински случаи, не пресилвам.
Помните случая с о. Епифаний Теодоропулос, когато една жена поискала да се изповядала и в продължение на един час от началото до края укорявала снаха си: снаха ми има изострен език, снаха ми това, снаха ми това. Накрая станала и споделила:
- Отче, в този момент ще ми прочетеш ли молитвата?
- Не, несъмнено! Първо извикай снаха си да я прочета на нея, тъй като не ти се изповяда, а изповяда какво снахата ти е направила!
Да не приказваме, че в селото, в което пребивавам, изповедта е болничен бюлетин. Идват хората и споделят:
- Какво да ти кажа, попе, ах, какво да върша, кокалите ме болят! Кръста ме боли. Имам разширени вени!
Да бъде благословено! Показват ми какви мехлеми употребяват. Даже тези, които чакат на опашката, си разменят хапчета. Ако някоя жена е намерила някакво положително хапче за кръвното, дава на другата.
Сега се смеете, само че това е животът ни. Същото става и в молитвата. Молитвата обаче не е похвала пред Бога, а излагане на моето изтощение, дефицит, мъчение. С нея споделяме: Боже мой, желая Те, нуждая се от Теб, да дойдеш в моя живот, желая Твоето наличие, благословение, берекет, желая живо, ефективно Твоето наличие. След това посрамвам в молитвата моите пристрастености и немощи, без да диря специфични и комплицирани изрази, само че просто и откровено.
Превод: Константин Константинов
Източник: Двери
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ