Димитър Радев: Пет ползи за България от приемането на еврото в един по-променлив, многополюсен свят
За да се оправяме в сходна среда, би трябвало да разчитаме на надеждна концептуална рамка, такава, която се основава на икономическата действителност и институционалната адаптивност, акцентира шефът на Българска народна банка
Определящата характерност на актуалната ни среда е неустойчивостта. Тя господства икономическите брифинги, капиталовите тактики и световните прогнози. Тази неустойчивост не е единствено пазарен звук. Тя е сигнал за по-дълбоки, систематични промени. Ние към този момент не сме изправени пред краткотрайни разтърсвания. Ние работим в един фундаментално по-несигурен свят. Самата политика се трансформира в източник на неустойчивост. Протичащата промяна има дълбоки последствия за метода, по който мислим, планираме и влагаме. За да се оправяме в сходна среда, би трябвало да разчитаме на надеждна концептуална рамка, такава, която се основава на икономическата действителност и институционалната адаптивност.
Това декларира в свое изявление шефът на Българска народна банка Димитър Радев, цитиран
Цялото изявление на Димитър Радев:
Пет съществени допускания
Моето виждане за концептуална рамка се основава на пет основни допускания.
Първо, неустойчивостта е структурна, а не епизодична. Геополитическите напрежения се ускоряват. Търговските потоци се политизират. Финансовите наказания са по-чести и все по-целенасочени. Това не са краткотрайни разтърсвания, а такива, които преустройват международната финансова система.
Второ, в сходна среда стратегическата резистентност би трябвало да има преимущество пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава значима, само че към този момент не е задоволителна. Трябва да вградим опцията за избор в рамката ни за ръководство, което ще подсигурява, че нашите политики и процеси разрешават бързо адаптиране към изменящите се условия.
Трето, координирането на политиките е по-важно от всеки път – както в границите на институциите, по този начин и отвън тях. Управлението на запасите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата непоклатимост. Нашите капиталови решения би трябвало да подкрепят, а не да усложняват по-широките цели на политиката, изключително в интервали на стрес. Във външен проект, координацията с фискалните органи и интернационалните институции е от решаващо значение. В един фрагментиран свят споделеното просветление се трансформира в мощен източник на непоклатимост.
Четвърто, би трябвало да преразгледаме разбирането си за стратегическа самостоятелност – освен на европейско, само че и на национално ниво. В климат на геополитическа неустановеност значимо е освен какви активи притежаваме, само че и дали можем да получим достъп до тях, когато е належащо. Това изисква възобновен акцент върху експозициите и риска от контрагента, както и сериозна оценка на различните аварийни активи – в това число златото и борсово търгуваните фондове – и стратегически старания за разширение и подсилване на районните валутни съюзи, какъвто е еврозоната.
Пето, макар краткосрочния звук, би трябвало да запазим фокуса си върху дълготрайните вероятности. Демографското застаряване, климатичният преход и софтуерните разтърсвания не са далечни закани – те са сегашни капиталови действителности. Трябва да се приспособяваме към тях при ръководството на публичните запаси, тъй че да запазим цената и да подкрепяме устойчивия стопански напредък.
Последици за България и района на Централна и Източна Европа
Последиците за България могат да отразяват и по-широки трендове в Централна и Източна Европа. Въпреки че директното влияние от сегашните напрежения в международната търговия върху България е лимитирано, косвените последствия могат да бъдат обилни. Ние сме надълбоко интегрирани в европейските вериги на доставки и мощно разчитаме на външното търсене от страна на огромните стопански системи в еврозоната. Забавянето в тези стопански системи, провокирано от отслабващата международна търговия, основава действителни опасности за нашия експорт и капиталови потоци.
В същото време преструктурирането на международните вериги за доставки поражда неустановеност по отношение на бъдещите търговски пътища и индустриални центрове. Трудно е да се мери количествено цялостното влияние. Но на този стадий рисковете за евентуалния средносрочен напредък по-скоро се усилват.
Един от каналите, който към този момент e в деяние, е във връзка с цените на стоките. Очакванията за по-слабо търсене в международен мащаб, провокирано от напреженията в търговията, тласнаха цените на петрола надолу. За енергоемките стопански системи като България това провокира кратковременен дезинфлационен резултат.
Въпреки това, по-широките инфлационни и капиталови последствия от фрагментираната търговията остават несигурни и могат да се развият бързо.
Управление на валутните запаси
Оптималният състав на валутните запаси изисква ново разглеждане. Сега работим в среда, белязана от засилено геополитическо напрежение, по-слаб световен напредък, променливи финансови потоци и по-голяма пазарна неустойчивост.
В исторически проект доверието в американската стопанска система и финансова система е подкрепяло водещата роля на $. Към края на 2024 година не се следи забележителна смяна в разпределението на международните аварийни валути – доларът остава преобладаващ, подсилен от своята ликвидност, дълбочина и чувство за сигурност. Но има индикации, че това може да стартира да се трансформира.
В същото време, златото още веднъж придобива значение на стратегически авариен актив. През последните години няколко централни банки доста усилиха вложенията си в злато – освен като хеджиране против финансов риск, само че и като отбрана против геополитически разтърсвания.
Тези трендове изострят акцента върху ролята на еврото като аварийна валута – въпрос, който става все по-актуален.
Еврото и стратегическият път на България
За България днешните развития вършат дългогодишната ни упоритост да се присъединим към еврозоната по-актуална – и по-неотложна – от всеки път до момента. Това умозаключение ясно се поддържа от тук показаната концептуална рамка.
Приемането на еврото ще има пет групи последствия. То ще закрепи паричната политика на България в рамката на ЕЦБ и ще обезпечи надеждност, непоклатимост и предвидимост. Освен това приемането на еврото ще понижи валутния риск и ще отбрани стопанската система от умозрителен натиск; ще увеличи доверието на вложителите и ще задълбочи финансовата интеграция; както и ще предложи достъп до механизмите на еврозоната, като да вземем за пример Европейския механизъм за непоклатимост.
В свят, в който неустойчивостта на политиките е структурна, участието в еврозоната ще укрепи стратегическата резистентност на България посредством институционална консолидация и надеждни принадлежности за реагиране при рецесии.
Стратегия на България за ръководство на запасите
Сега съставът на валутните запаси на България се дефинира от законово избрания ни мандат и оперативната логичност на валутния ръб. Най-общо казано, към 90% от запасите ни се държат в евро и към 10% в злато.
Кредитните и валутните опасности са мощно лимитирани. Допустимите активи би трябвало да имат най-малък рейтинг AA минус. Този мощно закостенял, кратковременен метод ни служеше добре в интервали на краткотрайни пазарни напрежения.
В вероятност, присъединението към еврозоната ще означи нов стадий в ръководството на запасите. Новият Закон за Българската национална банка вкарва по-голяма еластичност. След като еврото стане наша национална валута, ще стартираме да диверсифицираме валутните си запаси в други валути.
Вече поставяме основите – създаваме нова оперативна инфраструктура, разширяваме мрежата ни от контрагенти и сътворяваме по-задълбочен пазарен експертен опит.
По този метод ще приспособяваме нашата рамка за риска, като облекчим кредитния предел за активите, които държим, от АА минус на А минус и разтеглим капиталовия небосвод от кратковременен до стратегически, дълготраен. Тези промени ще разширят нашите капиталови благоприятни условия, като вероятно ще включат и нови принадлежности като да вземем за пример борсово търгуваните фондове. Естествено, всички такива принадлежности ще бъдат подложени на доста деликатна оценка, с цел да се подсигурява сходство с главните ни цели: опазване на капитала и обезпечаване на ликвидност.
Централните банки би трябвало да се приспособяват
Тъй като световната фрагментираност става определяща характерност на интернационалната среда, централните банки би трябвало да се приспособяват. Трябва да продължим да отстояваме главните правила на ръководство на запасите – ликвидност, сигурност и възвръщаемост – като в същото време обръщаме все по-голямо внимание на геополитическите и систематичните опасности.
Стратегическото позициониране ще бъде също толкоз значимо, колкото и фундаменталните финансови фактори. За Българската национална банка това значи поддържане на устойчивостта реализирана при валутния ръб, с подготвеност за осъществяване в най-близко бъдеще в изискванията на еврозоната на по-динамична, дълготрайна и отчитаща риска тактика за ръководство на запасите.
Предстоящите промени ще изискват деликатно осъществяване. Но те оферират и навременна опция да укрепим качествата си, да увеличим адаптивността си и да се нареждаме в един по-променлив, многополюсен свят.
Определящата характерност на актуалната ни среда е неустойчивостта. Тя господства икономическите брифинги, капиталовите тактики и световните прогнози. Тази неустойчивост не е единствено пазарен звук. Тя е сигнал за по-дълбоки, систематични промени. Ние към този момент не сме изправени пред краткотрайни разтърсвания. Ние работим в един фундаментално по-несигурен свят. Самата политика се трансформира в източник на неустойчивост. Протичащата промяна има дълбоки последствия за метода, по който мислим, планираме и влагаме. За да се оправяме в сходна среда, би трябвало да разчитаме на надеждна концептуална рамка, такава, която се основава на икономическата действителност и институционалната адаптивност.
Това декларира в свое изявление шефът на Българска народна банка Димитър Радев, цитиран
Цялото изявление на Димитър Радев:
Пет съществени допускания
Моето виждане за концептуална рамка се основава на пет основни допускания.
Първо, неустойчивостта е структурна, а не епизодична. Геополитическите напрежения се ускоряват. Търговските потоци се политизират. Финансовите наказания са по-чести и все по-целенасочени. Това не са краткотрайни разтърсвания, а такива, които преустройват международната финансова система.
Второ, в сходна среда стратегическата резистентност би трябвало да има преимущество пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава значима, само че към този момент не е задоволителна. Трябва да вградим опцията за избор в рамката ни за ръководство, което ще подсигурява, че нашите политики и процеси разрешават бързо адаптиране към изменящите се условия.
Трето, координирането на политиките е по-важно от всеки път – както в границите на институциите, по този начин и отвън тях. Управлението на запасите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата непоклатимост. Нашите капиталови решения би трябвало да подкрепят, а не да усложняват по-широките цели на политиката, изключително в интервали на стрес. Във външен проект, координацията с фискалните органи и интернационалните институции е от решаващо значение. В един фрагментиран свят споделеното просветление се трансформира в мощен източник на непоклатимост.
Четвърто, би трябвало да преразгледаме разбирането си за стратегическа самостоятелност – освен на европейско, само че и на национално ниво. В климат на геополитическа неустановеност значимо е освен какви активи притежаваме, само че и дали можем да получим достъп до тях, когато е належащо. Това изисква възобновен акцент върху експозициите и риска от контрагента, както и сериозна оценка на различните аварийни активи – в това число златото и борсово търгуваните фондове – и стратегически старания за разширение и подсилване на районните валутни съюзи, какъвто е еврозоната.
Пето, макар краткосрочния звук, би трябвало да запазим фокуса си върху дълготрайните вероятности. Демографското застаряване, климатичният преход и софтуерните разтърсвания не са далечни закани – те са сегашни капиталови действителности. Трябва да се приспособяваме към тях при ръководството на публичните запаси, тъй че да запазим цената и да подкрепяме устойчивия стопански напредък.
Последици за България и района на Централна и Източна Европа
Последиците за България могат да отразяват и по-широки трендове в Централна и Източна Европа. Въпреки че директното влияние от сегашните напрежения в международната търговия върху България е лимитирано, косвените последствия могат да бъдат обилни. Ние сме надълбоко интегрирани в европейските вериги на доставки и мощно разчитаме на външното търсене от страна на огромните стопански системи в еврозоната. Забавянето в тези стопански системи, провокирано от отслабващата международна търговия, основава действителни опасности за нашия експорт и капиталови потоци.
В същото време преструктурирането на международните вериги за доставки поражда неустановеност по отношение на бъдещите търговски пътища и индустриални центрове. Трудно е да се мери количествено цялостното влияние. Но на този стадий рисковете за евентуалния средносрочен напредък по-скоро се усилват.
Един от каналите, който към този момент e в деяние, е във връзка с цените на стоките. Очакванията за по-слабо търсене в международен мащаб, провокирано от напреженията в търговията, тласнаха цените на петрола надолу. За енергоемките стопански системи като България това провокира кратковременен дезинфлационен резултат.
Въпреки това, по-широките инфлационни и капиталови последствия от фрагментираната търговията остават несигурни и могат да се развият бързо.
Управление на валутните запаси
Оптималният състав на валутните запаси изисква ново разглеждане. Сега работим в среда, белязана от засилено геополитическо напрежение, по-слаб световен напредък, променливи финансови потоци и по-голяма пазарна неустойчивост.
В исторически проект доверието в американската стопанска система и финансова система е подкрепяло водещата роля на $. Към края на 2024 година не се следи забележителна смяна в разпределението на международните аварийни валути – доларът остава преобладаващ, подсилен от своята ликвидност, дълбочина и чувство за сигурност. Но има индикации, че това може да стартира да се трансформира.
В същото време, златото още веднъж придобива значение на стратегически авариен актив. През последните години няколко централни банки доста усилиха вложенията си в злато – освен като хеджиране против финансов риск, само че и като отбрана против геополитически разтърсвания.
Тези трендове изострят акцента върху ролята на еврото като аварийна валута – въпрос, който става все по-актуален.
Еврото и стратегическият път на България
За България днешните развития вършат дългогодишната ни упоритост да се присъединим към еврозоната по-актуална – и по-неотложна – от всеки път до момента. Това умозаключение ясно се поддържа от тук показаната концептуална рамка.
Приемането на еврото ще има пет групи последствия. То ще закрепи паричната политика на България в рамката на ЕЦБ и ще обезпечи надеждност, непоклатимост и предвидимост. Освен това приемането на еврото ще понижи валутния риск и ще отбрани стопанската система от умозрителен натиск; ще увеличи доверието на вложителите и ще задълбочи финансовата интеграция; както и ще предложи достъп до механизмите на еврозоната, като да вземем за пример Европейския механизъм за непоклатимост.
В свят, в който неустойчивостта на политиките е структурна, участието в еврозоната ще укрепи стратегическата резистентност на България посредством институционална консолидация и надеждни принадлежности за реагиране при рецесии.
Стратегия на България за ръководство на запасите
Сега съставът на валутните запаси на България се дефинира от законово избрания ни мандат и оперативната логичност на валутния ръб. Най-общо казано, към 90% от запасите ни се държат в евро и към 10% в злато.
Кредитните и валутните опасности са мощно лимитирани. Допустимите активи би трябвало да имат най-малък рейтинг AA минус. Този мощно закостенял, кратковременен метод ни служеше добре в интервали на краткотрайни пазарни напрежения.
В вероятност, присъединението към еврозоната ще означи нов стадий в ръководството на запасите. Новият Закон за Българската национална банка вкарва по-голяма еластичност. След като еврото стане наша национална валута, ще стартираме да диверсифицираме валутните си запаси в други валути.
Вече поставяме основите – създаваме нова оперативна инфраструктура, разширяваме мрежата ни от контрагенти и сътворяваме по-задълбочен пазарен експертен опит.
По този метод ще приспособяваме нашата рамка за риска, като облекчим кредитния предел за активите, които държим, от АА минус на А минус и разтеглим капиталовия небосвод от кратковременен до стратегически, дълготраен. Тези промени ще разширят нашите капиталови благоприятни условия, като вероятно ще включат и нови принадлежности като да вземем за пример борсово търгуваните фондове. Естествено, всички такива принадлежности ще бъдат подложени на доста деликатна оценка, с цел да се подсигурява сходство с главните ни цели: опазване на капитала и обезпечаване на ликвидност.
Централните банки би трябвало да се приспособяват
Тъй като световната фрагментираност става определяща характерност на интернационалната среда, централните банки би трябвало да се приспособяват. Трябва да продължим да отстояваме главните правила на ръководство на запасите – ликвидност, сигурност и възвръщаемост – като в същото време обръщаме все по-голямо внимание на геополитическите и систематичните опасности.
Стратегическото позициониране ще бъде също толкоз значимо, колкото и фундаменталните финансови фактори. За Българската национална банка това значи поддържане на устойчивостта реализирана при валутния ръб, с подготвеност за осъществяване в най-близко бъдеще в изискванията на еврозоната на по-динамична, дълготрайна и отчитаща риска тактика за ръководство на запасите.
Предстоящите промени ще изискват деликатно осъществяване. Но те оферират и навременна опция да укрепим качествата си, да увеличим адаптивността си и да се нареждаме в един по-променлив, многополюсен свят.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ