Как Тодор Живков интегрира циганите
За да се реши циганският въпрос властта по времето на Тодор Живков подхваща редица стъпки. В Централен комитет на Българска комунистическа партия се основава специфичен отдел за малцинствата, в който дълги години работи и тогавашния ремсист от Сливен Господин Колев. Единственият ром, позволен до коридорите на Централен комитет. Той е първият и единственият към този момент ром, назначен на толкоз висок управнически пост в цяла Европа. По негова самодейност е признат закон, забраняващ скитничеството, преди този момент малцинството не живеело уседнало, написа socbg.com.
Благодарение на него се одобряват ограничения за приобщаването им в българското общество. Той прокарва и закони за смесени учебни заведения, за наложително приблизително обучение, както и квотен принцип за приема им в университет. Колев упорствал и да се разбият ромските махали, с цел да могат жителите им да населяват не гета, а естествена среда. Един от най-уважаваните и авторитетни доайени на циганската общественост у нас умира през 2011 година, оставяйки след себе си мемоарната си книга “Един ром в Централен комитет на БКП”.
Господин Колев приживе споделяше:
Осигурихме работа за всички, жилища. На скитащите катунари давахме по 5 хиляди лв., в случай че се заселят. На родителите на учениците отпускахме по 20-30 лв. помощи, с цел да ги пращат постоянно на учебно заведение “, изрежда ограниченията Колев. И не пропуща студентите. По персоналната молба на Тодор Живков той бил претрупан да „ вкара “ във ВУЗ всички претенденти от цигански генезис, които на изпитите са получили оценка над 3. „ Така се сътвори циганска интелигенция “, споделя Колев. Когато през 1980 година Централен комитет поръчали секретно проучване, се оказало, че 40% от ромите в България към този момент са интегрирани.
Когато през 1966 година Тодор Живков се среща с президента на Франция Шарл дьо Гол, френските публицисти го попитали по какъв начин живеят ромите в България, а той отвърнал „ Какви роми, в България няма роми “, обича постоянно да си спомня Колев.
Самият факт, че имаше отдел за националните малцинства приказва, че държавното управление признава, че ги е имало, само че на никое място не се говореше за това, споделя Колев. На една от срещите си с Тодор Живков първият човек в страната му споделил: „ Другарю Колев, ние не признаваме ромите за малцинство. Те са наши хора. Циганският въпрос е наш вътрешен въпрос. Докато турският – не е “.
На въпроса „ Какво тъкмо правеше този отдел за малцинствата?”, той споделя: Проучвахме проблемите, които би трябвало да бъдат решени от Централен комитет на партията. Помните, тогава Българска комунистическа партия решаваше. Обикалях страната и настоявах да се ликвидира скитническият живот на ромите.
Стана допустимо. До огромна степен… А привилегии имаше – тогава не говорехме за консолидиране, а за приобщаване на циганското население към българската общественост. Имахме за цел да издигнем материалната и духовната просвета на ромите до главното население – българите. Затова и излезе решение краткотрайно да се одобряват нашите младежи във ВУЗ-овете с по-нисък бал. Защото циганските деца имаха равни права с българските, само че нямаха еднакъв старт.
А на обвиняването, че принудително са затваряли ромите в гетата той дава отговор по този начин:
Това „ посягане “ имаше напълно друго предопределение, и ромите, които тогава „ установихме по места “ с много труд, и съвсем, признавам, принудително, до през днешния ден са ни признателни. И напълно не в гета ги настанявахме. Бяха им отпускани по 5 хиляди лв., не малко пари за това време, безлихвени заеми за жилища, строехме къщи, жилища, цели квартали, намирахме им работа. Децата се учеха в общи учебни заведения с българчетата. Имахме задача да унищожаваме обособените махали и да се заобикаля съсредоточаването на ромите в един квартал.
Някои получаваха жилища и от местоработата си, само че като самопризнание за труда им, за това, че са ударници и отлични служащи, не за други привилегии. До 1986 година има 280 роми, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Имаме и герои на социалистическия труд. Само в Сливен 29 роми бяха приети за дейни борци. Наши хора имаше неработещи, само че не и безработни, това сочи изследването, направено от нашия отдел и ръководено от социолога и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Стоян Михайлов. Хората ни работеха основно в селското стопанство, индустрията, строителството. И всички данни от всички изследвания доказваха, че към 40 на 100 от всичките български роми до 1980 година към този момент бяха изцяло интегрирани. Което значи, че в материално, културно, интелектуално отношение бяха „ един до друг “ със средностатистическия българин тогава.
И още веднъж за интеграцията: През 1981 година направихме изследване, тогава неработещите роми бяха 10 %. Но в действителност и те не бяха в същинския смисъл на думата безработни – бяха хамали, ваксаджии, занимаваха се с общественополезен труд. Така че въпросът с трудовата претовареност при ромите беше в действителност решен. В Рогозина, Добричко, даже направиха специфични жилища за тях. В Русе пък бяха настанени към 500 скитащи роми, които останаха там цели… 5 години. Не е малко, нали? А и като отидоха другаде, отидоха да работят, не да крадат.
А каква е рецептата за ромската интеграция през днешния ден и допустима ли е изобщо:
Първо би трябвало да им се обезпечи работа. Даже, извинете, и с малко диктат, даже и някои да „ ореват орталъка “ за „ нарушение на правата на индивида “, би трябвало да заставим ромите да работят. Има и друго, ще ви го кажа напряко – в една част от българското население се появиха необикновени антицигански настроения, бих ги нарекъл даже расистки. Такова нещо преди 10 ноември в действителност нямаше. Трябва да сме търпими един към различен. А то какво стана – бедността и безработицата озлобиха хората и те изливат гнева си върху ромите, с които бащите им са живели дълги години, цялостен живот, дружно. България е тъкмо толкоз наша татковина, колкото и на българите, хайде да не вършим, както се споделя, цигански работи в нея!
Кой е Господин Колев?
Господин Колев е роден на 20 януари 1923 година в циганската махала в Сливен в семейство на текстилни служащи. 17-годишен става член на РМС, през 1942 година за активността му в организацията дружно с три други циганчета и доста българи е наказан на 5 години затвор, които „ излежава “ в Сливен и Варна.
Членува в Българска комунистическа партия от пролетта на 1944 година, по-късно е боен, по-късно – специалист по малцинствените въпроси в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Без терзания споделял по какъв начин са го наричали близки и познати – „ ромът от Централен комитет “. Там работи до 1990 година – 30 години, и издадената си преди години книга назовава с любов, евентуално и с носталгия, „ Един ром в Централен комитет на Българска комунистическа партия “. Умира на 6 януари 2011 година в родния си град.
Благодарение на него се одобряват ограничения за приобщаването им в българското общество. Той прокарва и закони за смесени учебни заведения, за наложително приблизително обучение, както и квотен принцип за приема им в университет. Колев упорствал и да се разбият ромските махали, с цел да могат жителите им да населяват не гета, а естествена среда. Един от най-уважаваните и авторитетни доайени на циганската общественост у нас умира през 2011 година, оставяйки след себе си мемоарната си книга “Един ром в Централен комитет на БКП”.
Господин Колев приживе споделяше:
Осигурихме работа за всички, жилища. На скитащите катунари давахме по 5 хиляди лв., в случай че се заселят. На родителите на учениците отпускахме по 20-30 лв. помощи, с цел да ги пращат постоянно на учебно заведение “, изрежда ограниченията Колев. И не пропуща студентите. По персоналната молба на Тодор Живков той бил претрупан да „ вкара “ във ВУЗ всички претенденти от цигански генезис, които на изпитите са получили оценка над 3. „ Така се сътвори циганска интелигенция “, споделя Колев. Когато през 1980 година Централен комитет поръчали секретно проучване, се оказало, че 40% от ромите в България към този момент са интегрирани.
Когато през 1966 година Тодор Живков се среща с президента на Франция Шарл дьо Гол, френските публицисти го попитали по какъв начин живеят ромите в България, а той отвърнал „ Какви роми, в България няма роми “, обича постоянно да си спомня Колев.
Самият факт, че имаше отдел за националните малцинства приказва, че държавното управление признава, че ги е имало, само че на никое място не се говореше за това, споделя Колев. На една от срещите си с Тодор Живков първият човек в страната му споделил: „ Другарю Колев, ние не признаваме ромите за малцинство. Те са наши хора. Циганският въпрос е наш вътрешен въпрос. Докато турският – не е “.
На въпроса „ Какво тъкмо правеше този отдел за малцинствата?”, той споделя: Проучвахме проблемите, които би трябвало да бъдат решени от Централен комитет на партията. Помните, тогава Българска комунистическа партия решаваше. Обикалях страната и настоявах да се ликвидира скитническият живот на ромите.
Стана допустимо. До огромна степен… А привилегии имаше – тогава не говорехме за консолидиране, а за приобщаване на циганското население към българската общественост. Имахме за цел да издигнем материалната и духовната просвета на ромите до главното население – българите. Затова и излезе решение краткотрайно да се одобряват нашите младежи във ВУЗ-овете с по-нисък бал. Защото циганските деца имаха равни права с българските, само че нямаха еднакъв старт.
А на обвиняването, че принудително са затваряли ромите в гетата той дава отговор по този начин:
Това „ посягане “ имаше напълно друго предопределение, и ромите, които тогава „ установихме по места “ с много труд, и съвсем, признавам, принудително, до през днешния ден са ни признателни. И напълно не в гета ги настанявахме. Бяха им отпускани по 5 хиляди лв., не малко пари за това време, безлихвени заеми за жилища, строехме къщи, жилища, цели квартали, намирахме им работа. Децата се учеха в общи учебни заведения с българчетата. Имахме задача да унищожаваме обособените махали и да се заобикаля съсредоточаването на ромите в един квартал.
Някои получаваха жилища и от местоработата си, само че като самопризнание за труда им, за това, че са ударници и отлични служащи, не за други привилегии. До 1986 година има 280 роми, наградени с ордени от Президиума на Народното събрание за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Имаме и герои на социалистическия труд. Само в Сливен 29 роми бяха приети за дейни борци. Наши хора имаше неработещи, само че не и безработни, това сочи изследването, направено от нашия отдел и ръководено от социолога и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Стоян Михайлов. Хората ни работеха основно в селското стопанство, индустрията, строителството. И всички данни от всички изследвания доказваха, че към 40 на 100 от всичките български роми до 1980 година към този момент бяха изцяло интегрирани. Което значи, че в материално, културно, интелектуално отношение бяха „ един до друг “ със средностатистическия българин тогава.
И още веднъж за интеграцията: През 1981 година направихме изследване, тогава неработещите роми бяха 10 %. Но в действителност и те не бяха в същинския смисъл на думата безработни – бяха хамали, ваксаджии, занимаваха се с общественополезен труд. Така че въпросът с трудовата претовареност при ромите беше в действителност решен. В Рогозина, Добричко, даже направиха специфични жилища за тях. В Русе пък бяха настанени към 500 скитащи роми, които останаха там цели… 5 години. Не е малко, нали? А и като отидоха другаде, отидоха да работят, не да крадат.
А каква е рецептата за ромската интеграция през днешния ден и допустима ли е изобщо:
Първо би трябвало да им се обезпечи работа. Даже, извинете, и с малко диктат, даже и някои да „ ореват орталъка “ за „ нарушение на правата на индивида “, би трябвало да заставим ромите да работят. Има и друго, ще ви го кажа напряко – в една част от българското население се появиха необикновени антицигански настроения, бих ги нарекъл даже расистки. Такова нещо преди 10 ноември в действителност нямаше. Трябва да сме търпими един към различен. А то какво стана – бедността и безработицата озлобиха хората и те изливат гнева си върху ромите, с които бащите им са живели дълги години, цялостен живот, дружно. България е тъкмо толкоз наша татковина, колкото и на българите, хайде да не вършим, както се споделя, цигански работи в нея!
Кой е Господин Колев?
Господин Колев е роден на 20 януари 1923 година в циганската махала в Сливен в семейство на текстилни служащи. 17-годишен става член на РМС, през 1942 година за активността му в организацията дружно с три други циганчета и доста българи е наказан на 5 години затвор, които „ излежава “ в Сливен и Варна.
Членува в Българска комунистическа партия от пролетта на 1944 година, по-късно е боен, по-късно – специалист по малцинствените въпроси в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Без терзания споделял по какъв начин са го наричали близки и познати – „ ромът от Централен комитет “. Там работи до 1990 година – 30 години, и издадената си преди години книга назовава с любов, евентуално и с носталгия, „ Един ром в Централен комитет на Българска комунистическа партия “. Умира на 6 януари 2011 година в родния си град.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ