Ердоган залага на независимостта
За да се разбере същността на актуалните руско-турски връзки, е належащо да се види какъв брой рядка стока в актуалния свят е способността на дребните и междинните страни да вземат самостоятелни външнополитически решения.
Турция на президента Ердоган никога не е комфортен или елементарен сътрудник. Освен това през последните години сред Москва и Анкара пораждат обстановки, когато се пролива кръвта на военни или дипломати. Всеки път спирахме на ръба на конфликт, последван от продан на отзиви сред водачите, и двустранните връзки се връщаха към релативно постоянна линия. Така ще бъде и при положение на нов спор –а че Анкара може да сътвори причина за подобен, не буди подозрение.
Сега обаче Турция е тъкмо оня необичаен случай, когато, когато приказваме с страната, можем да знаем съвсем 100%, че приказваме с сътрудник, а не с марионетка, чиито конци се дърпат от по-мощен противник от оттатък океана. На общия декор това е несъмнено преимущество. Както сподели Путин преди няколко години, „ не просто приятна, а надеждна работа “. И въпросът тук не е единствено в двустранния търговски оборот, въпреки че той също има значение.
Всъщност същността на позицията на Турция в интернационалната политика е точно в независимостта – в действителност има малко страни в света, които вземат решения въз основа на личните си ползи. По предписание това са огромни сили и даже тогава не всички. Китай, Индия, още няколко азиатски страни. Дори Саудитска Арабия, въпреки и да става все по-уверена в Съединените щати, работи с взор към Вашингтон. В пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики единствено Узбекистан може да организира такава политика напълно, с помощта на частичната автаркия, основана през първите десетилетия на независимостта. В Латинска Америка няма такива страни: макар че Бразилия е член на БРИКС, тя към момента не може да опонира съществено на Съединените щати и даже на Европа. Под натиска на военно-стратегическите условия и личните си упоритости даже такива одобрени страни като Япония извършват безупречно всички стремежи на Вашингтон.
Интересно е, че присъединяване на Турция в НАТО, както виждаме, не е спънка за независимо държание. Всъщност мнозина в Съединени американски щати биха желали да се отърват от подобен съдружник. Но това не е толкоз елементарно да се направи. Формално е доста мъчно да се изключи от Алианса - това ще нанесе удар върху репутацията на блока, способността на Съединени американски щати да останат водач на най-развитите страни и да лишат НАТО от турски щикове при положение на в действителност драматичен поврат на събитията в връзките с Китай и Русия. Затова Съединени американски щати толерират Турция и нейния съдбоносен водач, пробвайки се да изхождат от вярата, че отдръпването му рано или късно ще върне тази страна в конюшнята на надеждните съдружници на Вашингтон. Но не се знае дали ще пристигна такава удобна страна за Съединени американски щати – в Турция, както и на всички места другаде, има промяна на политическите генерации и новите водачи може да се окажат даже по-националистки от самия Ердоган.
В резултат на това на фона на съвсем тоталния надзор, който Съединените щати показват във връзка с всички свои официални и неофициални съдружници, държанието на Турция в действителност е извънредно. Тази страна, макар че е член на НАТО, не взе участие в наказания против Русия, не затваря въздушното пространство за съветски самолети, турските банки стартират интензивно да одобряват карти от нашата национална платежна система, а бизнесът доста интензивно взаимодейства с сътрудниците в Русия.
Освен това, скоро след прекосяването на спора към Украйна в гореща фаза, Анкара в най-категорична форма ползва предоставеното ѝ от Конвенцията Монтрьо право да управлява Черноморските проливи по време на военни дейности. Сега прекосяването през проливите е затворено от турска страна за всички военни кораби. В тази връзка, както съобщи през вчерашния ден шефът на турското външно министерство, тази страна е отсрочила няколко военни учения на страните от НАТО в Черно море. В резултат на това страна, която доставя на същата Украйна доста оръжия, наподобява надали не като въплъщение на сдържаността.
Друга демонстрация на турската автономност е нейната неотдавна демонстрирана дарба да заеме кардинална позиция по един в действителност значим за нея въпрос. Именно настояванията на Анкара през последните седмици се трансфораха в спънка Швеция и Финландия, нетърпеливи да се причислят към НАТО, неотложно да получат покана за присъединение към Алианса. На 29 май президентът Ердоган даже съобщи, че до момента в който е отпред на турската страна, Анкара „ не може да каже „ да “ на присъединението към Алианса на страните, които поддържат терора “. Препъникамъкът беше въпросът за кюрдските организации в тези страни, отхвърли на Стокхолм и Хелзинки да екстрадират в Турция техните членове, които се търсят там по обвинявания в тероризъм, както и рестриктивните мерки за доставка на оръжия от тези страни на Турската република.
Засега позицията на Анкара остава твърда и би било безразсъдно държанието на Ердоган да се преглежда единствено като спорене в опит да се извлекат съответни материални облаги от Съединени американски щати и европейците. Най-вероятно той се нуждае и от двете: да получи стопански или военно-технологични придобивки и в това време да принуди Швеция и Финландия да създадат политически отстъпки. И тези отстъпки би трябвало да се окажат доста значими – на процедура засягащи суверенитета на тези страни и правото им да живеят по свои правила, защото приказваме за смяна на вътрешното законодателство.
За Турция наличието на Кюрдската работническа партия в скандинавските страни в действителност е кардинален въпрос – от няколко десетилетия тази организация води въоръжена битка против турската страна. Ердоган не може да отстъпи тук - това би означавало прекалено много във връзка с политическата известност. Ако направи отстъпки в името на икономическа полза, ще бъде нанесен удар по гордостта на турския народ, който ще обезцени забележителна част от външнополитическите достижения на президента и неговата изразителност.
Фактът, че Ердоган неотдавна упрекна скандинавците в престореност, също доста наподобява на констатация на обстоятелството. Изглежда гордите представители на Северна Европа даже не можеха да си помислят, че влизането им във военния блок на Запада ще срещне затруднение под формата на Турция, за чието население нямат нищо друго с изключение на възприятие за расово предимство. Позицията на Анкара стана неприятна изненада за тях и тъй като политическите елити на двете страни бяха сигурни, че влизането им в НАТО е част от световните проекти на Вашингтон, на които Стокхолм и Хелзинки се кълнаха във честност в битката против Русия. Сега всички тези розови проекти може, в случай че не се провалят, то да спрат осъществяването заради турската самостоятелност.
Стабилното положение на руско-турските връзки в подтекста на острия ни спор със Запада и неприятностите, пред която се изправиха Швеция и Финландия, са артикул на особеното състояние на Турция в актуалния свят. Всъщност, общуването с Анкара при президента Ердоган не е доста мъчно - просто би трябвало обективно да прецените личните ѝ ползи и да разберете, че тя работи точно въз основа на тях. С други думи, Турция в този момент е особена страна точно тъй като е естествена от позиция на обичайните показа за смисъла и наличието на държавната външна политика. Поведението на Ердоган може и да не ни харесва за всеки обособен случай, само че е рационално. И това безспорно се откроява на фона на доста страни, които могат да бъдат пожертвани в името на неосъществими илюзии, упоритости или авантюризъм на инцидентни водачи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Турция на президента Ердоган никога не е комфортен или елементарен сътрудник. Освен това през последните години сред Москва и Анкара пораждат обстановки, когато се пролива кръвта на военни или дипломати. Всеки път спирахме на ръба на конфликт, последван от продан на отзиви сред водачите, и двустранните връзки се връщаха към релативно постоянна линия. Така ще бъде и при положение на нов спор –а че Анкара може да сътвори причина за подобен, не буди подозрение.
Сега обаче Турция е тъкмо оня необичаен случай, когато, когато приказваме с страната, можем да знаем съвсем 100%, че приказваме с сътрудник, а не с марионетка, чиито конци се дърпат от по-мощен противник от оттатък океана. На общия декор това е несъмнено преимущество. Както сподели Путин преди няколко години, „ не просто приятна, а надеждна работа “. И въпросът тук не е единствено в двустранния търговски оборот, въпреки че той също има значение.
Всъщност същността на позицията на Турция в интернационалната политика е точно в независимостта – в действителност има малко страни в света, които вземат решения въз основа на личните си ползи. По предписание това са огромни сили и даже тогава не всички. Китай, Индия, още няколко азиатски страни. Дори Саудитска Арабия, въпреки и да става все по-уверена в Съединените щати, работи с взор към Вашингтон. В пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики единствено Узбекистан може да организира такава политика напълно, с помощта на частичната автаркия, основана през първите десетилетия на независимостта. В Латинска Америка няма такива страни: макар че Бразилия е член на БРИКС, тя към момента не може да опонира съществено на Съединените щати и даже на Европа. Под натиска на военно-стратегическите условия и личните си упоритости даже такива одобрени страни като Япония извършват безупречно всички стремежи на Вашингтон.
Интересно е, че присъединяване на Турция в НАТО, както виждаме, не е спънка за независимо държание. Всъщност мнозина в Съединени американски щати биха желали да се отърват от подобен съдружник. Но това не е толкоз елементарно да се направи. Формално е доста мъчно да се изключи от Алианса - това ще нанесе удар върху репутацията на блока, способността на Съединени американски щати да останат водач на най-развитите страни и да лишат НАТО от турски щикове при положение на в действителност драматичен поврат на събитията в връзките с Китай и Русия. Затова Съединени американски щати толерират Турция и нейния съдбоносен водач, пробвайки се да изхождат от вярата, че отдръпването му рано или късно ще върне тази страна в конюшнята на надеждните съдружници на Вашингтон. Но не се знае дали ще пристигна такава удобна страна за Съединени американски щати – в Турция, както и на всички места другаде, има промяна на политическите генерации и новите водачи може да се окажат даже по-националистки от самия Ердоган.
В резултат на това на фона на съвсем тоталния надзор, който Съединените щати показват във връзка с всички свои официални и неофициални съдружници, държанието на Турция в действителност е извънредно. Тази страна, макар че е член на НАТО, не взе участие в наказания против Русия, не затваря въздушното пространство за съветски самолети, турските банки стартират интензивно да одобряват карти от нашата национална платежна система, а бизнесът доста интензивно взаимодейства с сътрудниците в Русия.
Освен това, скоро след прекосяването на спора към Украйна в гореща фаза, Анкара в най-категорична форма ползва предоставеното ѝ от Конвенцията Монтрьо право да управлява Черноморските проливи по време на военни дейности. Сега прекосяването през проливите е затворено от турска страна за всички военни кораби. В тази връзка, както съобщи през вчерашния ден шефът на турското външно министерство, тази страна е отсрочила няколко военни учения на страните от НАТО в Черно море. В резултат на това страна, която доставя на същата Украйна доста оръжия, наподобява надали не като въплъщение на сдържаността.
Друга демонстрация на турската автономност е нейната неотдавна демонстрирана дарба да заеме кардинална позиция по един в действителност значим за нея въпрос. Именно настояванията на Анкара през последните седмици се трансфораха в спънка Швеция и Финландия, нетърпеливи да се причислят към НАТО, неотложно да получат покана за присъединение към Алианса. На 29 май президентът Ердоган даже съобщи, че до момента в който е отпред на турската страна, Анкара „ не може да каже „ да “ на присъединението към Алианса на страните, които поддържат терора “. Препъникамъкът беше въпросът за кюрдските организации в тези страни, отхвърли на Стокхолм и Хелзинки да екстрадират в Турция техните членове, които се търсят там по обвинявания в тероризъм, както и рестриктивните мерки за доставка на оръжия от тези страни на Турската република.
Засега позицията на Анкара остава твърда и би било безразсъдно държанието на Ердоган да се преглежда единствено като спорене в опит да се извлекат съответни материални облаги от Съединени американски щати и европейците. Най-вероятно той се нуждае и от двете: да получи стопански или военно-технологични придобивки и в това време да принуди Швеция и Финландия да създадат политически отстъпки. И тези отстъпки би трябвало да се окажат доста значими – на процедура засягащи суверенитета на тези страни и правото им да живеят по свои правила, защото приказваме за смяна на вътрешното законодателство.
За Турция наличието на Кюрдската работническа партия в скандинавските страни в действителност е кардинален въпрос – от няколко десетилетия тази организация води въоръжена битка против турската страна. Ердоган не може да отстъпи тук - това би означавало прекалено много във връзка с политическата известност. Ако направи отстъпки в името на икономическа полза, ще бъде нанесен удар по гордостта на турския народ, който ще обезцени забележителна част от външнополитическите достижения на президента и неговата изразителност.
Фактът, че Ердоган неотдавна упрекна скандинавците в престореност, също доста наподобява на констатация на обстоятелството. Изглежда гордите представители на Северна Европа даже не можеха да си помислят, че влизането им във военния блок на Запада ще срещне затруднение под формата на Турция, за чието население нямат нищо друго с изключение на възприятие за расово предимство. Позицията на Анкара стана неприятна изненада за тях и тъй като политическите елити на двете страни бяха сигурни, че влизането им в НАТО е част от световните проекти на Вашингтон, на които Стокхолм и Хелзинки се кълнаха във честност в битката против Русия. Сега всички тези розови проекти може, в случай че не се провалят, то да спрат осъществяването заради турската самостоятелност.
Стабилното положение на руско-турските връзки в подтекста на острия ни спор със Запада и неприятностите, пред която се изправиха Швеция и Финландия, са артикул на особеното състояние на Турция в актуалния свят. Всъщност, общуването с Анкара при президента Ердоган не е доста мъчно - просто би трябвало обективно да прецените личните ѝ ползи и да разберете, че тя работи точно въз основа на тях. С други думи, Турция в този момент е особена страна точно тъй като е естествена от позиция на обичайните показа за смисъла и наличието на държавната външна политика. Поведението на Ердоган може и да не ни харесва за всеки обособен случай, само че е рационално. И това безспорно се откроява на фона на доста страни, които могат да бъдат пожертвани в името на неосъществими илюзии, упоритости или авантюризъм на инцидентни водачи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ