Ролята на продавача
За да се реализиран забележителни продажби би трябвало най-много да се разбере от какво има потребност клиентът. След това се построява доверието.
Старомодната търговия е учредена на убеждението, че би трябвало да се знае от какво има потребност евентуалният покупател. В нея е водещо определянето на потребността. Днес обаче съществува на всички места осведомително море. Клиентът най-често се обръща към трети източник, с цел да се увери, че има смисъл да си даде парите, след което купува нещо по-голямо.
Но, даже и откакто направи персоналното си изследване, той към момента би си купил продукта или услугата заради една причина: с цел да откри решение на някакъв собствен проблем.
Никой не купува, в случай че не е сигурен. Поне не със своите пари. Когато купувачът е нерешителен, той протака процеса.
Тук идва ролята на продавача.
Целта на всеки търговец е да дефинира дали индивидът насреща се е насочил към верния артикул или услуга, които позволяват неговия проблем. За да го стори, той първо би трябвало да се снабди с доверието му. Само по този начин ще го накара да заприказва за потребността си. Доверие към търговец идва единствено, в случай че той се държи естествено. Търговците постоянно се изгубват в говорене в опитите си да продадат нещо. Това е неточност, която губи времето на тях самите и на събеседниците им.
Изграждането на доверие е ключ към разбирането на претекстовете за покупка. За него се изисква задълбочено познаване на всяка стъпка от комерсиалния развой. Стартът на този развой е белязан с решително показване, запознанство, обяснняванена точните планове, процеса на контактуване и интервала от време, който ще отнеме той. Експертите поучават: обяснете проекта си на купувачите ясно, с цел да се убедят, че е приоритет за вас да се погрижите за тях.
Какви са желанията на търговеца?
1. Да разбере какъв е казусът на клиента, който ще опита да позволи.
2. Да предложи най-хубавото решение и за него самия и за компанията му.
Продължава на страница 2.
Старомодната търговия е учредена на убеждението, че би трябвало да се знае от какво има потребност евентуалният покупател. В нея е водещо определянето на потребността. Днес обаче съществува на всички места осведомително море. Клиентът най-често се обръща към трети източник, с цел да се увери, че има смисъл да си даде парите, след което купува нещо по-голямо.
Но, даже и откакто направи персоналното си изследване, той към момента би си купил продукта или услугата заради една причина: с цел да откри решение на някакъв собствен проблем.
Никой не купува, в случай че не е сигурен. Поне не със своите пари. Когато купувачът е нерешителен, той протака процеса.
Тук идва ролята на продавача.
Целта на всеки търговец е да дефинира дали индивидът насреща се е насочил към верния артикул или услуга, които позволяват неговия проблем. За да го стори, той първо би трябвало да се снабди с доверието му. Само по този начин ще го накара да заприказва за потребността си. Доверие към търговец идва единствено, в случай че той се държи естествено. Търговците постоянно се изгубват в говорене в опитите си да продадат нещо. Това е неточност, която губи времето на тях самите и на събеседниците им.
Изграждането на доверие е ключ към разбирането на претекстовете за покупка. За него се изисква задълбочено познаване на всяка стъпка от комерсиалния развой. Стартът на този развой е белязан с решително показване, запознанство, обяснняванена точните планове, процеса на контактуване и интервала от време, който ще отнеме той. Експертите поучават: обяснете проекта си на купувачите ясно, с цел да се убедят, че е приоритет за вас да се погрижите за тях.
Какви са желанията на търговеца?
1. Да разбере какъв е казусът на клиента, който ще опита да позволи.
2. Да предложи най-хубавото решение и за него самия и за компанията му.
Продължава на страница 2.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ