За да се опитаме да ви докажем, че е професионалист

За да се опитаме да ви потвърдим, че е експерт до най-малкия подробност от общата картина, ще ви разкрием някои неща. Вече няколко години през лятото, когато останалите му връстници, а и множеството спортисти се излежават на плажовете, той е в нещо като галактически център. Тренира по свое лично предпочитание. Никой не го кара принудително. Само че той самичък осъзнава, че има още върху какво да работи. Не е задоволително атлетичен и желае да натрупа изчезналото. В момента вместо да употребява слънцето, с цел да е на море в България, Гърция, Кипър или която да е точка по света, Везенков употребява фитнес уредите в профилираната роботизирана централа в Орландо. Там натрупа мускули под наблюдението на известния кондиционен експерт Джеф Игуера. И с цел да не пропусне тренировката не участва на Драфта в „ Барклейс център ”. Сигурен съм, че за него два пропуснати дни, до момента в който отиде до Ню Йорк и се върне в Орландо, са витално значими. И за нищо на света не би ги пропуснал. Сигурен съм и в друго – през днешния ден, в този момент и сега, Александър Везенков продължава да е концентриран единствено и само... върху тренировките. НБА, Драфт 2017 и така нататък – това са неща, които са далечни за него. Той живее и тренира ден за ден. Иска да се усъвършенства и не лети в облаците. Да, прелестно му е, историческо е, извънземно е да бъде там, измежду огромните, които трансформират баскетбола в магия. Но през днешния ден Везенков продължава да бъде това непретенциозно момче, което ще отиде на подготовка след няколко часа и ще се труди по същия метод. Дори в пъти повече от през вчерашния ден, тъй като знае, че не го ли направи хубавите мигове, които го чакат след една или две години, бързо може да се изпарят. За да ви потвърдим, че той не се счита за звезда, ще ви кажем и това. До момента той в никакъв случай не сподели „ АЗ ”. И ВИНАГИ търси виновността за загубата в себе си. Виждал съм го по какъв начин след проваляне излиза с съвсем насълзени очи и се ядосва, че е могъл да отиграе тази топка по този начин, или онази по различен по-правилен метод. А умерено може да влезе в съблекалнята и по-късно да си тръгне с усмивка все едно нищо не се е случило. Трудът и дисциплината, на които го научиха татко му Сашо и майка му Янка, изстреляха дребния Сашко до огромната лотария. Самият факт, че Александър играе за България, приказва задоволително. Спокойно можеше да избере Кипър, където е роден, или Гърция, каквото поданство също има. И през днешния ден в медиите оттатък Океана не престават да бъркат националността му – пишат го грък или кипърец. Но той играе за родината на родителите си – България. Затова дано благодарим на Сашо и Янка, че през миналата нощ до името на сина им в най-големия избор в НБА стоеше българското знаме. Хубаво е, прелестно е. За останалото има време. Сигурни сме, че Сашко ще направи още по-силен сезон в Барселона, а от там върхът е още по-близо. Ако би трябвало да влезем в неговия жанр на изявление и неговия звук, ще кажем: „ Това беше просто условност. Трябва още да работя и да се изучавам, с цел да оправдая доверието... ” Сашко, на добър път и продължавай все по този начин. Вече направи задоволително, само че знам, че в никакъв случай няма да се откажеш и ще преследващ още и още, и още... СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ   Александър в Арис Все още в юношеска възраст с татко си Сашо Ето ги със сестра му Михаела. Разликата им е съвсем 11 години