Синтез на кварки носи 8 пъти повече енергия от ядрения синтез
За да се понижат излъчванията, подхранващи измененията в климата, и да се разработят по-ефективни способи за генериране на сила, държавните управления и частните институции по целия свят се обръщат към възобновимата сила. И до момента в който слънчевата и вятърната сила напредват и стават все по-широко признати, учените не престават да изследват опцията за стабилизиране на нуклеарния синтез като същински възобновим енергиен източник, който надалеч надвишава сегашните благоприятни условия.
Но какво ще стане, в случай че има още по-добър източник на сила, който също е и евентуално по-малко волатилен от нуклеарния синтез? Тази опция е препоръчана от откриватели от университета в Тел Авив и от Чикагския университет в ново изследване, оповестено в списание Nature.
Този нов източник на сила, съгласно откривателите Марек Карлайнер и Джонатан Роснер, идва от сливането на субатомни частици, известни като кварки. Тези частици нормално се създават вследствие на конфликт на атоми, които се движат при високи скорости в Големия адронен колайдер, когато тези съставни елементи (кварките) се отделят от техните наставнически атоми. Процесът обаче не стопира дотук, защото тези разграничени кварки също са склонни да се сблъскват един с различен и да се сливат в частици, наречени бариони.
Именно над това обединение на кварките се концентрират Карлайнер и Роснер, защото откриват, че синтезът е кадърен да генерира сила даже по-голяма от създадената при сливането на водорода. По-специално, те изследват по какъв начин слелите се кварки се конфигурират в това, което се назовава двойно зареден барион. Захранващите кварки изискват 130 MeV, с цел да станат двойно заредени бариони, които на собствен ред освобождават с 12 MeV повече сила. Обръщайки изчисленията си към по-тежките кварки, които се нуждаят от 230 MeV за обединение, те открили, че полученият барион може да създава почти 138 MeV чиста сила – към осем пъти повече от това, което се отделя при водородния синтез.
Карлайнер и Роснер в началото се колебаели да разгласяват своите констатации, частично тъй като били сюрпризирани от тях, само че най-много тъй като водородното обединение е това, което ръководи водородните бомби. Обаче, техните опасения, че това кварково обединение би могло да се трансформира в оръжие, скоро изчезнали, защото осъзнали в идващите опити, че кварките съществуват единствено за към една пикосекунда. Това е прекомерно малко време, с цел да се сътвори верижна реакция, с цел да се задействат повече бариони, защото кварките бързо се разпадат в по-летливи, по-леки кварки.
Именно това свойство прави тази реакция „ обединение на кварки “ значително теоретична. „ Предлагаме някои пробни настройки, в които може да се прояви мощно екзотермичният темперамент на сливането на два тежки кварцови бариона “, пишат откривателите в резюмето на тяхната публикация. „ Понастоящем, обаче, доста късото времетраене на тежките кварки с двойно зареждане изключва всевъзможни на практика приложения на такива реакции “.
Екипът занапред има намерение да слее тежки кварки, което съгласно учените е механически допустимо с Големия адронен колайдер, само че тяхното проучване показва напълно нов евентуално възобновим източник на сила – подобен, който може да бъде по-мощен от който и да е разполагаем през днешния ден източник на сила. Теорията е значително потвърдена, тъй че в този момент е единствено въпрос на създаване на технология, която би могла да трансформира кварковия синтез в действителност.
